Втората сирийска република, официално Сирийска република ( , ) от 1950 до 1958 г. и Сирийска арабска република ( , ) от 1961 до 1963 г., наследява Първата сирийска република, която става де факто независима от френския мандат през април 1946 г. Втората република е основана на сирийската конституция от 1950 г., която е спряна от 1953 г. до 1954 г. под силното ръководство на Адиб Шишакли и по-късно, когато Сирия се присъединява към Република Египет при формирането на Обединената арабска република през 1958 г. Втората република се възобновява, когато Сирия се оттегля от съюза през 1961 г. През 1963 г. сирийската партия Баас идва на власт чрез кървав военен преврат, който полага основите на политическата структура в Сирия до наши дни.

Знамето в зелено, бяло, черно и червено е първото знаме на Сирийската арабска република и с най-кратка употреба: от 1961 до 1963 г. Това е и знамето на сирийската опозиция по време на продължаващата гражданска война в Сирия.

Предистория Мандатна Сирийска република (1930 – 1946)

Проектът за нова конституция е обсъден от Учредителното събрание, избрано през април 1928 г., но тъй като подкрепящият независимостта Национален блок печели мнозинство и настоява за вмъкване на няколко члена, които не запазват прерогативите на мандатната власт, събранието е разпуснато на 9 август 1928 г. На 14 май 1930 г. Сирийската държава е обявена за Република Сирия и новата сирийска конституция е обнародвана от френския Върховен комисар по същото време като конституциите на Голям Ливан, Санджак Александрета, Държава Джабал ал-Друз и Алавитската държава.Youssef Takla, "Corpus juris du Mandat français", в: В тази конституция се споменава и новото знаме: „Сирийското знаме ще бъде съставено по следния начин: дължината ще бъде два пъти височината. То ще съдържа три ленти с еднакъв размер, като горната лента е зелена, средната лента е бяла, а долната лента е черна. Бялата част ще носи три червени звезди на една линия, всяка с по пет точки“.The 1930 Constitution is integrally reproduced in:

През декември 1931 г. и януари 1932 г. се провеждат първите избори съгласно новата конституция, съгласно избирателен закон, предвиждащ представителството на религиозните малцинства, както е наложено от член 37 от Конституцията. Националният блок е малцинство в новата Камара на депутатите със само 16 депутати от 70 поради интензивни манипулации на вота от френските власти. Сред депутатите са и трима членове на Сирийската кюрдска националистическа партия Xoybûn: Халил бей Ибн Ибрахим Паша (провинция Ал- Джазира), Мустафа бей Ибн Шахин (Джарабулус) и Хасан Ауни (Кюрд Даг). По-късно през годината, от 30 март до 6 април, имa допълнителни избори.

През 1933 г. Франция се опитва да наложи договор за независимост в своя полза. Обещавa постепенна независимост, но запазвa Сирийските планини под френски контрол. Държавният глава на Сирия по това време e френската марионетка Мохамед Али Бей ал-Абид. Яростната опозиция срещу този договор e оглавена от високопоставения националист и парламентарист Хашим ал-Атаси, който призова за 6-десетдневна стачка в знак на протест. Политическата коалиция на Атаси, Националният блок, мобилизира огромна обществена подкрепа за неговия призив. Бунтове и демонстрации бушуват и икономиката е в застой.

След преговори през март с Дамиaн дьо Мартел, френският върховен комисар в Сирия, Хашим ал-Атаси отива в Париж начело на високопоставена делегация на блока. Новото френско правителство, ръководено от Народния фронт, сформирано през юни 1936 г. след изборите през април-май, се съгласява да признае Националния блок като единствените законни представители на сирийския народ и кани ал-Атаси на преговори за независимост. Полученият договор призовава за незабавно признаване на независимостта на Сирия като суверенна република, с пълна еманципация, предоставена постепенно за период от 25 години.

През 1936 г. е подписан френско-сирийският договор за независимост, който няма да бъде ратифициран от френския законодателен орган. Въпреки това договорът позволява на Джабал ал-Друз, на Алавитската държава (сега наричана Латакия ) и на Санджак Александрета да бъдат включени в Сирийската република в рамките на следващите две години. Голям Ливан (сега Ливанска република) е единствената държава, която не се присъединява към Сирийската република. Хашим ал-Атаси, който е министър-председател по време на краткото управление на крал Фейсал I (1918–1920), е първият президент, избран съгласно новата конституция, приета след договора за независимост.

Договорът гарантира включването на автономни по-рано друзки и алавитски региони в Голяма Сирия, но не и на Ливан, с който Франция подписа подобен договор през ноември. Договорът също така обещава ограничаване на френската намеса във вътрешните работи на Сирия, както и намаляване на френските войски, персонал и военни бази в Сирия. В замяна Сирия обещава да подкрепя Франция по време на война, включително използването на нейното въздушно пространство, и да позволи на Франция да поддържа две военни бази на сирийска територия. Включени са и други политически, икономически и културни разпоредби.

Атаси се завръща в Сирия триумфално на 27 септември 1936 г. и е избран за президент на републиката през ноември.

През септември 1938 г. Франция отново отделя сирийския санджак Александрета и го трансформира в Държава Хатай. Държавата Хатай се присъединява към Турция през следващата година чрез избори, които се правят от хората в Хатай. През юни 1939г. Сирия не признава присъединяването на Хатай към Турция и въпросът е спорен и до момента.

Появяващата се заплаха от страна на Адолф Хитлер предизвиква страх да не бъде заобиколен от Нацистка Германия, ако Франция се откаже от колониите си в Близкия Изток. Това, съчетано с продължаващите империалистически наклонности на някои нива на френското правителство, кара Франция да преразгледа обещанията си и да откаже да ратифицира договора. Освен това Франция отстъпва на Турция Санджак Александрета, чиято територия е гарантирана като част от Сирия в договора. Отново избухват бунтове, ал-Атаси подава оставка и сирийската независимост е отложена до края на Втората световна война .

С падането на Франция през 1940 г. по време на Втората световна война Сирия попада под контрола на правителството на Виши, докато британците и свободните французи не нахлуват и не окупират страната през юли 1941 г. Сирия провъзгласява своята независимост отново през 1941 г., но едва на 1 януари 1944 г. е призната за независима република.

През 40-те години Великобритания тайно се застъпва за създаването на Велика сирийска държава, която да осигури преференциален статут на Великобритания по военни, икономически и културни въпроси, в замяна на пълно спиране на еврейските амбиции в Палестина. Франция и Съединените щати се противопоставят на британската хегемония в региона, което в крайна сметка води до създаването на Израел.www.haaretz.co.il

На 27 септември 1941 г. Франция провъзгласява, по силата и в рамките на мандата, независимостта и суверенитета на Сирийската държава. В прокламацията се казва, че „независимостта и суверенитетът на Сирия и Ливан няма да повлияят на правната ситуация, както произтича от Закона за мандата. Всъщност тази ситуация може да бъде променена само със съгласието на Съвета на Обществото на нациите, със съгласието на правителството на Съединените щати, страна по Френско-американската конвенция от 4 април 1924 г., и само след сключването между френското правителство и сирийското и ливанското правителство на договори, надлежно ратифицирани в съответствие със законите на Френската република.вж. Foreign relations of the United States diplomatic papers, 1941. The British Commonwealth; the Near East and Africa Volume III (1941), с. 809–810; and Statement of General de Gaulle of 29 November 1941, concerning the Mandate for Syria and Lebanon, Marjorie M. Whiteman, Digest of International Law, vol. 1 (Washington, D.C.: U. S. Government Printing Office, 1963) 680–681

Бенкт Бромс каза, че е важно да се отбележи, че има няколко основатели на ООН, чиято държавност е съмнителна по време на конференцията в Сан Франциско и че правителството на Франция все още смята Сирия и Ливан за мандати.вж. International law: achievements and prospects, by Mohammed Bedjaoui, UNESCO, Martinus Nijhoff; 1991, , с. 46

Дънкан Хол каза: „По този начин сирийския мандат може да се каже, че е прекратен без никакви официални действия от страна на Лигата или нейния приемник. Мандатът бе прекратен с декларацията на задължителната власт и на самите нови държави, на тяхната независимост, последвана от процес на частично безусловно признаване от други сили, кулминиращ с официалното приемане в Обединените нации, член 78 от Хартата сложи край на статута на опека за всяка държава-членка: „Системата на попечителство не се прилага за територии, които са. стават членове на Обединените нации, отношенията между които ще се основават на зачитане на принципа на суверенното равенство.“Mandates, Dependencies and Trusteeship, by H. Duncan Hall, Carnegie Endowment, 1948, с. 265–266 Така че, когато ООН официално е основан на 24 октомври 1945 г., след ратифицирането на Хартата на Обединените нации от петте постоянни членове, тъй като и Сирия, и Ливан са държави-основателки, френският мандат и за двете е законно прекратен на тази дата и е постигната пълна независимост.

На 29 май 1945 г. Франция бомбардира Дамаск и се опитва да арестува неговите демократично избрани лидери. Докато френските самолети бомбардират Дамаск, министър-председателят Фарис ал-Хури е на учредителната конференция на ООН в Сан Франциско, представяйки искането на Сирия за независимост от френския мандат.

Сирийската независимост е постигната на 24 октомври 1945 г. с признаването на международната общност. Продължаващият натиск от страна на сирийските националистически групи и британският натиск принуждава французите да евакуират последните си войски на 17 април 1946 г. Въпреки че бързото икономическо развитие последва обявяването на независимостта, сирийската политика от независимостта до края на 60-те години е белязана от катаклизми.

Независимост на Първата сирийска република (1946–1950) Първите години на независимостта са белязани от политическа нестабилност. От 1946 до 1956 г. Сирия има 20 различни кабинета и изготвя четири отделни конституции.

През 1948 г. Сирия участва в арабско-израелската война с новосъздадената държава Израел . Сирийската армия е изтласкана от израелските райони, но укрепва своите крепости на Голанските възвишения и успява да запази старите си граници, и да окупира някои допълнителни територии. През юли 1949 г. Сирия е последната арабска страна, която подписва споразумение за примирие с Израел.

История Ранни години