ДП (Дегтярьов Пехотен, Индекс ГРАУ – 56-Р-321) е лека картечница с калибър 7,62 мм, разработена от Василий Дегтярьов.
Дегтярьов пехотен става еднин от първите образци стрелково оръжие, създадени в СССР.
История Проектирането на леката картечница Дегтярьов започва през 1923 г. по собствена инициатива.Фёдоров В. Г. Оружейное дело на грани двух эпох. ч. 3; с. 62. На 22 юли 1924 г. комисия под ръководството на председателя на Стрелковия комитет на РККА Н. Н. Куйбишев провежда изпитание на леката пехотна картечница система Дегтярьов и дава висока оценка на новия образец, отбелязвайки „впечатляващата оригиналност на идеята, безотказната работа, скорострелността, и значителната простота на експлоатация на системата на др. Дегтярьов“ВИМАИВС, ф. 6р, он. 1, д. 1511, л. 80. Първите десет серийни картечници ДП са произведени в Ковровския завод на 12 ноември 1927 г., след това партия от 100 картечници е предадена за войскови изпитания, според резултатите на които на 21 декември 1927 г. картечницата е приета на въоръжение от РККА.21 декабря 1927 года // журнал «Мастер-ружьё», № 12 (141), декабрь 2008. Стр. 95
С приемането на въоръжение от Червената армия работите по ДП и усъвършенстването ѝ не спират. Различни конструктивни промени по ДП-27 водят до създаването от Дегтярьов на образците от 1931, 1934 и 1938 години.
През 1939 г. за скиорските подразделения на РККА е разработена лека зенитна установка-тринога за картечницата ДП.П. Ермолович. Ручной пулемёт в системе ПВО // «Военный вестник», № 9, 1939. Стр.75-76
Картечницата масово се използва като основно оръжие за огнева поддръжка пехотните звена взвод—рота до края на Великата Отечествена война. ДП е на въоръжение и в подразделенията на войските на НКВД за охрана на особено важните предприятия на промишлеността.[history.wikireading.ru/252222 Н. Н. Стариков Войска НКВД на фронте и в тылу. Приложение 7. Справка о вооружении и наличии транспортных средств в войсках НКВД по охране особо важных предприятий промышленности на 1 июля 1942 года]
Използва се и за стрелба по нисколетящи самолети (в хода на бойните действия е установено, че най-ефективна е стрелбата по преминаващи в пикиране и излизащи от пика самолети-щурмовици).Пехотинец, бей по вражеским самолётам из винтовок и ручных пулемётов // «Красная звезда» № 234 (4989) от 4 октября 1941 года, стр. 1
По време на отбраната на Ленинград използваните за стрелба от стационарни позиции в условията на позиционна война картечници ДП започват да се комплектуват с правоъгъли бронещитове (производството на който е освоено от Ижорския завод).В. Лебедев. ...Неколебимо, как Россия // журнал «Вокруг света», № 1 (2520), январь 1984. стр.8-14
Трофейни образци ДП се използват от немците.описание ДП на сайте gewehr.ru Освен това, за сметка на пленени през Зимната война от 1939 – 1940 г. и по-късни трофеи това е един от най-масовите образци леки картечници във финланската армия в периода на Втората световна война, в т.ч. и поради същественото превъзходство над финската картечница Лахти-Салоранта.
На 29 август 1944 г. народният комисар по въоръженията на СССР Д. Ф. Устинов и началникът на Главното артилерийско управление Н. Д. Яковлев представят модернизираната лека картечница в Държавния Комитет по Отбрана за утвърждаване.ЦАМО, ф. 81, оп. 12106, д. 717, л. 389. Държавният Комитет по Отбрана утвърждава предложените изменения в картечницата, присвоиявайки ѝ името ДПМ (Дегтярьов пехотен модернизиран).
С края на войната картечницата ДП и модернизирания вариант ДПМ са снети от въоръжение в Съветската Армия и широко се експортират в дружествени на СССР страни. На въоръжение в държавите-участници на Варшавския договор състои на въоръжение до 1960-те години. Използва се в Корея, Виетнаме и други държави.
На основа на опита, получен през Втората световна, става ясно, че пехотата има нужда от общовойскова картечница, която съчетава повишената огнева мощ с висока мобилност. В качеството на ерзац-замяна на общовойсковата картечница в звеното рота, на основата на по-ранни разработки, през 1946 г. е създана и приета на въоръжение леката картечница РП-46, представляваща модификация на ДПМ с подаване на боеприпаси чрез патронна лента, което, заедно с по-тежкия ствол, осигурява по-голяма огнева мощ при запазване на приемлива маневреност.
Висока оценка на даденото оръжие дава Владимир Фьодоров – руски, а след това и съветски оръжеен конструктор, който в годините на война работи като консултант по стрелково оръжие в народния комисариат, автор на книги по история на стрелковото оръжие.
Начин на действие Леката картечница ДП е оръжие с автоматика работяща на основата на отвеждането на барутните газове и подаване на патроните от пълнител. Газовият двигател има бутало с дълъг работен ход и газов регулатор, разположени под ствола.
Самият ствол е леснозаменяем, частично покрит от защитен кожух и снабден с коничен сваляем пламегасител (ранните екземпляри нямат пламегасител, както и резба върху ствола за него). Стволът често не издържа на интензивна стрелба: тъй като е тънкостенен, той бързо се нагрява (особено при произведените по-късно, при които, за да се опрости производството на ствола, той няма радиатор с ребра), и за това, за да не излезе картечницата от строя, се налага стрелба с кратки откоси (бойната скорострелност на картечницата е до 80 изстрела в минута). Замяната на ствола непосредствено по време на бой е затруднена: тя изисква специален ключ за отваряне на заключената сглобка и защита на ръцете от изгаряне.
Заключването на затвора се осъществява от две бойни опори (личинки), раздалечаващи се настрани при движението на ударника напред. След това, когато затворът се намира в предно положение, затворната рама продължава своето движение, при това уширената средна част на съединения с нея ударник, въздействайки отвътре на задните части на бойните опори, ги раздалечава настара, в улеи на цевната кутия, здраво заключвайки затвора. След изстрела затворната рама, под действието на газовото бутало, започва движение назад. При това ударникът се отвежда назад, а специални скосявания върху рамата събират бойните опори, изваждайки ги от сцеплението с цевната кутия и отваряйки затвора. Възвратно-бойната пружина е разположена под ствола и при интензивен огън се прегрява, губейки своята еластичност, което е един от сравнително немногобройните, но съществени недостатъци на картечницата ДП. Освен това, бойните опори изискват точно напасване за постигане на симетрично затваряне (което не представлява на практика съществен недостатък).
Подаването на патрони се осъществява от плоски дискови пълнители – „чинии“, в които патроните са разположени по окръжността, с куршумите к центъра на диска. Такава конструкция осигурява надеждно подаване на патроните с издадени жлебове, обаче има и съществени недостатъци: големи габарити и маса на празния пълнител, неудобство при транспортиране и зареждане, а също така възможност да се повреди пълнителя в условията на боя поради неговата склоност към деформация. Вместимостта на пълнителя изначално съставлява 49 патрона, по-късно са въведени 47-патронни с повишена надеждност на действието. Към картечницата се придават три пълнителя с метална кутия за тяхното транспортиране.
Следва да се отбележи, че макар на външен вид пълнителят на ДП и да напомня на пълнителя на картечницата на Люис, всъщност той е със съвършенно различна, по принципа си на действие, конструкция; например, при „Люиса“ патронният диск се завърта за сметка на енергията на затвора, предавана му чрез сложна система от лостове, а при ДП е за сметка на предварително навита пружина в самия пълнител.
Спусковият механизъм на картечницата позволява да се води само автоматична стрелба при отворен затвор. Той е разположен в спусковата рама, крепи се към цевната кутия с напречен щифт. Ням нормален предпазител, вместо него има автоматичен предпазител във вид на клавиш, изключващ се при обхващането на шейката на приклада с ръка. При воденето на интензивен огън необходимостта постоянно да се натиска клавиша на предпазителя натиснат уморява стрелеца, а прикладът тип „винтовка“ не способства за здравото държане на оръжието при стрелба на серии. По-успешна се оказва спусковата рама на танковата картечница ДТ, която има обикновен предпазител и пистолетна ръкохватка. Модернизираният вариант на картечницата – ДПМ – получава аналогична конструкция на спусковата рама. Също така е интересно да се отбележи, че неавтоматичен предпазител, като допълнение към щатния автоматичен, се поставя в конструкцията на финландските ДП в процеса на техния основен ремонт.
Огънят от ДП се води от сваляема двунога (бипод), която понякога пада и се губи в суматохата на боя поради недобро закрепване или разхлабване, което, на свой ред, съществено влошава удобството за използване и устойчивостта на картечницата. За това на ДПМ е въведена несваляема двунога. Изхвърлянето на стреляните гилзи се осъществява надолу.
Принадлежности към картечницата В състава на принадлежности към картечницата влизат: разглобяем шомпол за почистване на канала на ствола; ключ-отвертка за разглобяване и сглобяване на картечницата; коляно-мотовилков шомпол с кълбеста четчица за протриване и почистване на патронника през горното прозорче на цевната кутия без разглобяването на картечницата; прибор за прочистването на газовите пътища; две шила за избутване на осите и шпилките; извлекател за извличане на откъснатите дънца на гилзите.
Всички принадлежностти се поставят в кутия-чанта или брезентова чанта.
Заглушител В края на 1941 г. е разработен (вероятно, при участието на И. Г. Митин) приборът СГ-ДП (Специален заГлушител на звука за леката картечница „ДП“). Използват се патрони с намален барутен заряд и лек куршум, началната скорост на който е 330 м/с. Приборът позволява воденето на безшумна автоматична стрелба на далечини до 300 м (при запазване на поразяващото действие куршума до 500 м). На 27 май 1942 г. заглушителят е приет на въоръжение от Червената Армия. През юни 1942 г. на завод № 2 на НКВ в Ковров се предполага производството на 500 броя от това изделие. Залушителят тежи 1,3 кг, общата дължина на картечницата със заглушител става 1332 мм.
След полигонни изпитания, през юли 1942 г., СГ-ДП е върнат за доработване. То се случва в ковровското ОКБ-2 от конструкторите А. М. Маранцев и И. В. Долгушев. Промененият заглушител получава намален от 16 до 14,5 мм вътрешен диаметър на канала на цевната насадка. Масата му е 1,15 кг, дължината на насадката 85 мм, обща дължина 291 мм.
В края на 1942 г. заглушителят постъпва за изпитания в Централния научноизследователски полигон за стрелково и минометно въоръжение под обозначението СГ-42 (Специален заГлушител образец 1942 година). Предположително той се използва на фронта и се произвежда серийно, но няма информация за обемите на производството му. Следвоенните изпитания на дадените заглушители, през февруари-март 1948 г., показват нецелесъобразността за последащата им експлоатация, тъй като те не осигуряват необходимата безотказност в работата на ДП и ДПМ и по тази причина подлежат на утилизация.
В периода 1948 – 1950 г. ОКБ-2 доработва заглушителя СГ-42, получавайки прибора КБ-П-535. Неговата маса, с обтураторите, съставлява 0,96 кг, дължина 301 мм, височина 68 мм, ширина 34 мм, дължина на картечницата със заглушителя 1310 мм.
В периода март-април 1950 г. заглушителите КБ-П-535, заедно с картечницата РП-46, преминават полигонни изспитания, обаче отново не удовлетворяват всички изисквания.
Снегостъпка Поради това, че крачетата на картечницата лесно потъват в снега и рехав грунт за тях се правят различни приспособления, например снегостъпки (снегоходки).
Снегостъпката за леката картечницата ДП се състои от метални пластинки, шарнирно закрепени помежду си с опънато по тях платнище от лек брезент. Две метални пластинки, с ушенца и ремъчета към тях, служат за закрепване на двуногата на картечницата, а платнената обтяжка с катарамка – за закрепване към спусковата скоба на картечницата.