Ислямизирането на Родопите е част от процеса на ислямизация в българските земи.
Десетилетия наред в българската наука е прието твърдението, че през 1600, 1620, 1662, 1666 или 1670 г. османските власти са принудили родопското християнско население да приеме исляма. Този възглед се основава на три исторически разказа – Хрониката на поп Методий Драгинов, Хрониката от село Голямо Белово и Хрониката от село Баткун, – съдържанието на които предполага, че са съставени непосредствено след описваните в тях жестокости. Насилствено ислямизиране на Родопите е засвидетелствано и в диктувания от Рада Казалийска (1821 – 1907) на сина ѝ Христо Поппанталеев „Исторически бележник“ (за мъченическата смърт на епископ Висарион Смоленски), доказан като фалшификат, в местни предания за ислямизирането на селата Богутево (записано през 1886 г.)Добруски, В. Няколко сведения за изтурчването на родописките българи. – Периодическо списание на Българското книжовно дружество в Средец, 21 – 22, 1887, 336. и Давидково (записано през 1912 г.)Хайтов, Н., Динев, С. Миналото на Яврово, Девин, Манастир. Пловдив, 1985, 332 – 334. и в народни песни.Напр.: Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, 2, 1890, отд. 3, 123 – 124.
Беловската хроника е запазена в оригинален ръкопис. Анализът на неговите хартия, почерк и език показва, че тя е писана през XIX век,Кодов, Х. Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Българската академия на науките. С., 1969, 256 – 258. тоест авторът всъщност не е бил пряк свидетел на описваните събития. Хрониката на Методий Драгинов и тази от село Баткун са известни единствено по печатни издания от 1870 и 1893 г. Това е причина ред учени да се съмняват в тяхната достоверност.Тодоров, И. Летописният разказ на поп Методи Драгинов. – Старобългарска литература, 16, 1984, 56 – 79; Желязкова, А. Проблемът за достоверността на някои домашни извори, трайно залегнали в българската историография. – Социологически преглед, 1990, бр. 3, 63 – 72; Кил, М. Изкуство и общество в България през турския период (прев. Градева, Р.). С., 2002, 4 – 5 .
Сведения за насилия от страна на османската централна власт отсъстват у турския пътешественик Евлия Челеби, който през 1670 г. пресича Западните Родопи и описва Неврокоп, Смолян, Доспат и Асеновград. Неговият пътепис не споменава за ислямизиране на населението.Евлия Челеби. Пътепис (прев. Димитров, С.). С., 1972.
През втората половина на XVII в. много западноевропейци пътуват в Османската империя. Някои описват видяното, добавяйки понякога и сведения от втора ръка. Маршрутът на редица такива пътешественици минава през Родопите. Нито един от тях – Давид Рожнай (1665), Джовани Бенали (1682 – 1683), Джон Барбъри (1664 – 1666), Джон Ковъл (1675 – 1676), Едуард Браун (1669), Йохан фон Киндсперг (1672 – 1674), Конрад Хилтебранд (1657 – 1658), Луиджи Марсили (1680), Пал Шандор (1687), Паул Тафернер (1665 – 1666), Ханс Хьонце (1673 – 1674), Християн фон Валедорф (1660 – 1663) – не споменава там да е влизала предвождана от Мехмед паша редовна войска, за каквато разказват домашните извори. Записките им не дават и преки известия за насилие, палежи или кланета в областта.Карахасан-Чънар, И. Митът за ислямизацията и проблема за достоверността на българските исторически извори . – Либерален преглед, август 2012.
Въз основа на турските данъчни регистри османистът Махиел Кил съставя следната таблица за населението на селата от Чепинското корито (данните за 1633, 1639, 1641 и 1696 г. са от джизие-регистри, в които са били записвани само християнските домакинства):Кил, М. Разпространение на исляма в българското село през османската епоха (XV-XVIII в.): колонизация и ислямизация. – В: Мюсюлманската култура по българските земи (съст. Градева, Р., Иванова, С.). С., 1998, 68 – 80, 106 – 115; Михаил Кил 1998:106, таблица за населението по домакинства на селата от Чепинското корито.
Ислямизация на района на Чепино през вековете (в домакинства)БаняДорковоКаменицаКостандовоКороваЛъдженеРакитовообщопроцент мюсюлмани1516 г.мюс. / хр. 4 / 50 3 / 135 0 / 100 1 / 87 0 / 46 7 / 100 6 / 85 21 / 603 4 %1528 г.мюс. / хр. 4 / 63 4 / 122 0 / 88 0 / 46 0 / 70 (8 / 90) 12 / 90 28 / 569 5 %1570 г.мюс. / хр. 31 / 96 17 / 112 5 / 127 49 / 64 3 / 55 10 / 61 78 / 126193 / 641 26 %1595 г.мюс. / хр. 42 / 69 18 / 88 5 / 53 49 / 47 1 / 45 9 / 74 92 / 96216 / 472 31 %1633 г.хр. 93130120 50 70 91 455991639 г.хр. 85126120 53 70 94 455931641 г.хр. 75 90 90(40) 70 74 404791696 г.хр. 15 63 62(10) 31(15) 112071712 г.мюс. / хр.118 / 4 91 / 18 0 / 55190 / 2115 / 2 95 / 3189 / 12798 / 96 89 %1842 г. мюс. / хр. 200 / 0 107 / 0 (0 / 130) 210 / 0 116 / 0 146 / 0 248 / (40)1027 / 170 86 %1865 г.мюс. / хр.350 / 0 40 / 0 0 / 140 80 / 0 40 / 0 60 / 0 80 / 40650 / 180 78 %Източник: Кил, М. Разпространение на исляма в българското село през османската епоха (XV – XVIII в.): колонизация и ислямизация. – В: Мюсюлманската култура по българските земи (съст. Градева, Р., Иванова, С.). С., 1998, 106.
Според Стоянка Кендерова тези демографски данни сами по себе си не опровергават сведенията за насилствено ислямизиране на Чепино и околността му.Извори за миналото на Чепинско (съст. и ред. С. Кендерова). Пазарджик, 2006. Кил, от друга страна, стига до извода, че промяната на религията на местото българското население е станала постепенно и най-вероятно е имала социално-икономически подбуди (мюсюлманите в Османската империя се ползвали с редица привилегии пред християните).Кил, М. Разпространение на исляма в българското село през османската епоха (XV-XVIII в.): колонизация и ислямизация. – В: Мюсюлманската култура по българските земи. С., 1998, 80 – 82; Кил, М. Изкуство и общество в България през турския период (прев. Градева, Р.). С., 2002, 4 – 5 . По негово мнение „това е достатъчно, за да бъде изваден „поп Методий Драгинов“ и неговия разказ на ужасите от кръга на достоверните исторически извори“.Кил, М. Разпространение на исляма в българското село през османската епоха (XV-XVIII в.). – В: Мюсюлманската култура по българските земи. С., 1998, 81. Кил призовава българите да демаскират „подобни писания“, както това вече са сторили други европейски народи, прибягвали по-рано до такъв род патриотични фалшификации.Кил, М. Разпространение на исляма в българското село през османската епоха (XV–XVIII в.). – В: Мюсюлманската култура по българските земи. С., 1998, 81 – 82.
Опонентите на Кил заявяват, че той „чука на отворени врати,“ защото в българската историография още от 70-те години на миналия век има изградено критично отношение към най-разпространените предубеждения относно ислямизацията.Димитров, Стр. Ще имаме ли научни позиции по проблемите на ислямизацията и съдбините на българите мохамедани? – Rhodopica, 2, 1999, кн. 1, 142. Повечето днешни български изследователи, базирайки се на руски, османски и европейски извори, вече приемат, че ислямизирането на Родопите е било продължителен и предимно доброволен процес, движен главно от социално-икономически и религиозно-политически фактори.Muslim lives in Eastern Europe: gender, ethnicity, and the transformation of Islam in postsocialist Bulgaria, Автор Kristen Ghodsee, Издател Princeton University Press, 2009, ISBN 0-691-13955-5, стр. 39 – 40.Conversion to Islam in the Balkans: Kisve Bahası – Petitions and Ottoman Social Life, 1670 – 1730, Том 30 от Ottoman Empire and its heritage, Автор Anton Minkov, Издател BRILL, 2004, ISBN 90-04-13576-6, стр. 193. Изключение правят момчетата, събирани чрез т. нар. кръвен данък, и някои форми на индивидуална насилствена ислямизация. Чуждестранни учени също смятат, че на Балканите под османска власт обръщането в исляма е ставало най-често без открита, насилствена принуда.Vuchinich, W. Some Aspects of the Ottoman Legacy. – In: The Balkans in Transition (eds. Charles Jelavich and Barbara Jelavich). Berkeley: University of California, Center for Slavic and East European Studies, 1963, 97; Krstić, T. Conversion. – In: Encyclopedia of the Ottoman Empire (eds. G. Ágoston and B. Masters). New York, 2009, ISBN 1-4381-1025-1, 146.
След отварянето на османските архиви за български изследователи през 1990-те години оригиналните документи хвърлят нова светлина върху процеса на ислямизация в Западните Родопи и долината на река Места. Д-р Евгений Радушев изследва обстойно периода от 15. – 18. век в своята книга „Помаците“, където публикува голям брой османски подробни и съкратени регистри на населението. Той стига до извода, че ислямът си пробива път в региона вследствие на редица причини и характеризира конверсията основно като подтикната от социалния фактор. Д-р Радушев също така разглежда сведенията и твърденията за насилствено разпространение на исляма и заключава, че те не отговарят на документалната изворова база.Радушев, Е. Смисълът на историографските митове за ислямизацията . – Либерален преглед, 12.09.2012 г. Важно е да се отбележи, че Евгений Радушев по времето на социализма е бил един от идеолозите на Възродителния процес, а впоследствие рязко си сменя позициите, като дори става преподавател в турски университети.
Източници
Вижте също Време разделно
Литература
Категория:България под османска власт * Категория:Родопи + Категория:История на Гърция