Стоян Шивачев е български просветител и революционер, участник в борбата за богослужение и образование на български език, дейна фигура в подготовката на Старозагорското и Априлското въстание. След Освобождението има изключителен принос като един от строителите на младата българска държавност в Бургаския регион. Шивачев е познавач на Източна Тракия, изследовател на бита и традициите в тези земи, публицист, етнограф и писател.
Биография Образование Роден е като Стоян Петков Терзиев в будното странджанско градче Малко Търново в семейството на Петко Терзиниколов от Перошиновци като трети негов син. За раждането му краеведите сочат годините от 1851 до 1854, с по-голяма вероятност 1853. Стоян Шивачев пръв от своите братя променя фамилното си име от Терзиев на Шивачев по патриотични подбуди. Някои от ранните му дописки до цариградските и други български вестници са подписани с фамилията Терзиев.
Началното си образование Стоян Шивачев завършва в родното Малко Търново при известния и високо образован пръв български учител Антон Петков Драгулев.Прогимназиалното си образование завършва в Лозенград, а класното – в Одрин, където става съпричастен на движението за българско просвещение и на борбите за независима българска църква. В Одрин младият Шивачев се запознава с дейността на полския орден на отците възкресенци, създали по това време Българска католическа гимназия.
Стоян Шивачев получава добро образование по хуманитарните дисциплини и владее няколко езика: гръцки, турски, френски, руски, отчасти полски, справя се с текстове по старогръцки и латински. Предполага се, че ранните си познания по правни науки е добил в Цариград чрез известния Роберт колеж. Чете усилено юридическа литература и непрекъснато се образова. Добър пример за това е писмо на Стоян Шивачев от 16 април 1886 година до министъра на просвещението в Петербург, с което моли да бъде допуснат до приемен изпит в Петербургския императорски университет.
Учителстване След свършване на средното си образование Стоян Шивачев веднага е назначен за първи български учител в село Граматиково. По това време се свързва с поп Георги Стоянов Джелебов и му помага в апостолската просветителска дейност из българските села в Малкотърновската околия. От този период следи живо развитието на борбата за независима българска църква и поддържа връзка с деятели от Цариград, Одрин и Лозенград. До Освобождението той отдава силите си на това дело като един от най-ревностните деятели на българското просвещение и борбата за утвърждаване на независимата българска църква в Малкотърновско, Лозенградско и Бургаско.
През декември 1872 година Стоян Шивачев е назначен за учител в българското училище в Бургас, но скоро след това поради заболяване и се завръща в Малко Търново, където продължава да учителства. През април 1875 година Стоян Шивачев отново е назначен като учител в българското училище в Бургас и за няколко години го преобразява.
Борбата за независима българска църква, за богослужение и образование на български език в този край е особено тежка, защото в Бургас, а и във всички крайбрежни градове на юг, доминира и като позиции, и като численост гръцкото население. То не се нуждае от отхвърляне на гръцкия език в църквата, проявява явна и брутална враждебност към нея. Затова българите се страхуват да изпращат децата си в новото българско училище, което започва своята дейност нелегално в дома на първия българския свещеник Георги Джелебов, водач на борбата в този край. Стоян Шивачев е третият учител в училището, в което заварва едва 24 ученици, но благодарение на енергична дейност този изключително отдаден и талантлив педагог, техният брой през следващата учебната година нараства на 70, от които за първи път и 10 момичета. Шивачев въвежда редица промени в обучението: разделя за първи път в училището децата в отделения според подготовката им, въвежда всички предмети, които се преподават вече в най-добрите светски училища, както и изучаването на гръцки и турски език. Набавя учебници и от странство, някои от които той сам превежда за нуждите на българското училище в Бургас. Въвежда особена тържественост и широка разгласа на годишните изпити на учениците, превръща ги в празнична традиция, която все повече привлича родолюбивото гражданството.
Изследователска дейност Още в най-ранна възраст Стоян Шивачев проявява подчертан интерес към миналото на своя край – към преданията и легендите, към старините на бита и обреда, традиционния календар, народните песни, народния говор. Неговите изследователски интереси са много широки. Като секретар на Бургаската общинска управа Стоян Шивачев е натоварен от руския комендант на града да извърши едно продължително пътуване из Странджа и Източна Тракия, за да се запознае с нагласата на населението, да събере сведения за обстановката по тези места, които след Берлинския конгрес от 1878 година остават отново в пределите на Османската империя. На 1 февруари 1879 година той потегля с един придружител най-напред към град Созопол. Следва крайбрежния път и впечатленията си по-късно изразява в ръкописа „Описание на черноморския бряг”, а в навечерието на Балканската война подготвя за печат и статия, озаглавена „Българската Ница”, с която предрича голямото туристическо бъдеще на южното ни черноморско крайбрежие и конкретно на град Созопол. Пътуването преминава през залива Ченгене скеле, минава край село Свети Никола. Пътят на Стоян Шивачев продължава на юг и така се поставя началото на един капитален труд, събран в ръкописа „Тракия. Географическо (топографическо), историческо, етнографическо, стопанско и пр. описание“.
Публицистика
На 18 септември 1872 годин Стоян Шивачев изпраща от Бургас дописка до цариградския вестник „Право”, силно критична към противобългарската дейност на Вселенската патриаршия и гръцките владици. Втората известна дописка на Стоян Шивачев в предосвобожденския печат е пак до същия вестник. Тя е изпратена от Малко Търново на 16 юни 1873 година по повод на фрапиращ случай: гръцки свещеник искал препогребение на починал младеж в сеело Цикнихор, Малкотърновско, защото погребалният ритуал е бил извършен от свещеник схизматик, тоест екзархист. Това са първите текстове на Стоян Шивачев, които се появяват в периодично издание.
Революционна дейност Като учител в родния си град през учебната 1873-1874 година Стоян Шивачев става секретар на местния революционен комитет. Поддържа връзка с Атанас Узунов, с Продан Сербезов от Чирпан, обесен от турците през 1877 година. Назначен е от митрополит Серафим Сливенски за събирането на владичината от българските села в този край, което му дава официален повод да обикаля селата. Покрай тази си дейност той се свързва със Сава Катрафилов от Елена, известно време учител в Бургас, присъединил се към Ботевата чета и загинал на Милин камък. Двамата вършат и просветителска, и агитационна дейност в Странджанския край и замислят да закупят един чифлик от сродница на Шивачев, където да основат свободна зона, „американска колония” или „Нова Америка”.
Докато учителства в Малко Търново, Граматиково и в Бургас Стоян Шивачев се проявява и като активен участник в подготовката на българите за Старозагорското въстание през 1875 година и след това за Априлското въстание през 1876 година. Помага на Сава Катрафилов да наеме един хан край Заберново, Малкотърновско като скривалище на въстаници. След несполуката със Старозагорското въстание Стоян Шивачев помага за укриването на Георги Апостолов от Стара Загора, Никола Газибаров и Коста Кукумявков от Сливен, които пътуват за Русе. Осигурява канал за прехвърлянето с параход на преследвани дейци към Одеса и Севатопол.
По време на подготовката на Старозагорското въстание Стоян Шивачев и Сава Катрафилов замислят да заминат на 12 септември 1875 година с параход в османската столица Цариград и там, според предварителния план, да предизвикат пожари, но поради по-ранното избухване на въстанието, акцията се отлага. След неуспеха на това дело двамата продължават да учителстват, Стоян Шивачев в Бургас, а Сава Катрафилов в село Пирне, Айтоско. Сътрудничеството им продължава и при подготовката на Априлското въстание 1876 година. По свидетелство на Шивачев последната им среща в Бургас става през пролетта на 1876 година: „Щом съмна пролетта на 1876 г. Катрафилов заряза с. Пирне, дойде в град Бургас, прости се с мене, настани децата си у едного приятел и тръгна за Сливен, отгдето ведно с П. Черковски щяха да образуват чета.“
По време на Априлското въстание 1876 година в Бургас поп е арестуван и затворен Георги Джелебов, обвинен като съучастник в комитета. Стоян Шивачев често го посещава в затвора, за да го уведомява за събитията, но получава предупреждение от властите, че ако продължава, ще последва участта му. Тогава той търси застъпничеството на английския консул в Бургас Чарлс Брофи, на италианския Августин и други, които заставят сливенския мютесарифин да отиде в Бургас и да освободи свещеника от затвора.
Обстановката в Бургас става тежка за всички българи, особено за по-първите и заподозрените в бунтовнически нагласи и действия, в началото на Руско-турската война (1877 – 1878). Заподозрян от османските власти, Стоян Шивачев бива подложен на преследване още след Старозагорското въстание, обвинен, че поддържа връзки с въстаници, получава забранена литература и заговорничи срещу правителство. Известно време се укрива, но по-късно се завръща в Бургас и заработва още по-усърдно.
След Освобождението
На 25 януари (6 февруари , н. с.) 1878 година в Бургас пристигат полковник Александър М. Лермонтов с 50-60 кавалеристи. Посрещат ги в края на града с хляб и сол и ги отвеждат в черквата. Младият учител Стоян Шивачев произнася приветствено слово на руски език.
Назначен е за секретар на градската общинска управа, а след това за секретар на Углавния съд. В продължение на четири години е мирови съдия в Бургас, Източна Румелия, после адвокат и управител на митницата в Созопол. Въпреки свързаните с много трудности след Освобождението административни ангажименти, Стоян Шивачев продължава да работи за укрепването на образователното дело в Бургас като активен член на училищното настоятелство, да работи за укрепването на българщината и в Созопол.
Като секретар на градската община Стоян Шивачев се заема най-напред с възстановяването на нормалния живот в града след опустошителното оттегляне на турската войска. Организира разкриване на обществени кухни за бедните граждани и лазарет за болните войници. Заема се сърцато и със създаването на първата българска администрация на Бургас, със сигурността и благоустрояването на града, поправянето на градските улици и ремонта на повредените скели в пристанището на града. Организира през юли 1880 г. и първите общински избори в Бургас, също и първата сесия на избрания Общински съвет през месец август същата година.
Известно време съчетава длъжността си с тази на управител на митницата и мирови съдия в град Созопол, а по-късно е адвокат в Нова Загора, Стара Загора и Карабунар. На това поприще го заварва Съединението. Преживяното по това време разказва в подготвян за издаване мемоар със заглавие „Съединението 1885“. Описва и събитията в Пловдив на 8, 9, 10 и 11 септември 1885 година – посрещането на княз Александър I, организирането на опълчението и решението си да постъпи доброволец в защита на Съединението.
Продължава изследователската си дейност. Събира теренните материали според изискването на тогавашната научна методика и след консултации с видни български учени – ползва въпросник, изготвен от Константин Иречек. По издирванията на словесното богатство на народните говори се консултира с проф. Иван Шишманов, Димитър Матов и други български учени. В края на 90-те години на XIX век Стоян Шивачев е добил вече опит и има събран достатъчен материал, за да замисля издаването на списание „Отечествознание”, за което търси усилено спомоществователи.