Йоан Дука (; активен между 1155/6 – 1181) е високопоставен византийски военачалник и дипломат от средата на XII век, който служи в Южна Италия, Унгария, Мала Азия и Светите земи по времето на император Мануил I Комнин. Издига се в ранг до севаст и заема поста на велик етериарх. Съхранени са няколко негови печата, върху които е споменат със заеманите от него рангове и длъжности.

Димитриос Полемис погрешно го идентифицира с неговия съвременник и епарха на града Йоан Каматир, като „Йоан Дука Каматир“. Идентификацията на Полемис по-късно е коригирана от други учени: Патриша Карлин-Хейтър по-специално разлага фигурата Йоан Дука Каматир, реконструрана от Полемис, на шест или седем различни личности, от които на Йоан Дука се пада по-голямата част от военната и дипломатическа кариера, която Полемис приписва на Йоан Дука Каматир.

Първата информация, която до известна степен може да се свърже с игурност с Йоан Дука, е учатието му в едно посолство до императора на Свещената Римска империя Фридрих I Барбароса през 1155 г., последвано от неуспешния опит на взантийците да си отвоюват Апулия от властта на итало-норманите от Кралство Сицилия. Базирани в Анкона, Йоан Дука и Михаил Палеолог първоначално постигат някои успехи, включително и превземането на старата столица на Византийска Южна Италия, Бари. След като Палеолог умира през пролетта на 1156 г., Дука поема еднолично командването на кампанията и превзема Бриндизи. Въпреки че Мануил I изпратил братовчед си Алексий Комнин с кораби в Бари, те не докарали сухопътни войски, така че византийските командири били победени и пленени от сицилианския крал Гулиелмо I през май 1156 г. Почти съвременният на тези събития историк Йоан Кинам ясно обвинява както Алексий Дука, така и Йоан Дука, че не са били достатъчно благоразумни, за да избегнат директна конфронтация с норманите, и че освен това са провалили последвалата експедиция на Алексий Аксух, като по време на пленничеството си са дали обещания на крал Гулиелмо, но негативното отношение на историка може да е повлияно от по-късни събития.

След това Дука командва експедиция в Далмация през 1164 г. и срещу унгарците през 1166 г. За първи път е засвидетелстван като велик етериарх през 1170 г., когато присъства на синода в Константинопол, който осъжда Йоан Ириник. През 1177 г. предвожда пратеничество при йерусаимския крал Балдуин IV. През 1179 г. Дука посещава Солун и става обект на една от речите на архиепископ Евстатий Солунски, който хвали интереса му към теологията. Известно е, че си е кореспондирал с Михаил Глика по богословски въпроси. Евстатий допълнително споменава уастието му в неуточнени военни кампании в Мала Азия. Друг учен – философът Константин Никейски, написал утешително писмо до Йоан Дука по повод кончината на съпругата му, в което Константин възхвалявал интереса към „истинската философия“ (аскетическата добродетел), който покойната имала приживе.

През 1180 г. Йоан Дука подкрепя възцаряването на император Алексий II Комнин. Възможно е Даука да е идентичен с Йоан Дука, за когото Никита Хониат споменава, че неуспешно защитавал Никея от Андроник Комнин през 1182 г. Тази идентификация е несигурна, тъй като Хониат не споменава защитника на Никея с каквато и да е титла. Ако по това време Йоан Дука все още е бил велик етериарх, то тогава най-вероятно той е бил отстранен от този пост от император Андроник I.

Източници

Цитирана литература

Категория:Починали през 12 век Категория:Родени през 12 век Категория:Дука (фамилия) Категория:Византийски военачалници Категория:Велики етериарси Категория:Севасти