Неделните училища в България са училища за малограмотни младежи, за завършили начално училище, и за възрастни, останали без образование, за „да разширят кръга на познанията си и да се подготвят по-добре за практическия живот“.
Те допринасят за просветното издигане и за патриотичното възпитание на българите през Възраждането. Откриват се главно при читалища, женски и ученически дружества. Общините се грижат за издръжката им.Българска академия на науките. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“, том 8, стр. 3053, Неделни училища. Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
Първото неделно училище е открито през 1850 г. от Христо Г. Данов в Стрелча.
По-голямата част от неделните училища дават само начално ограмотяване, в някои се преподават и граматика, физика, математика, география, земеделие, домакинство и други. Учебният курс е едногодишен или тригодишен. Занятията се водят от учителите в редовните начални училища.
По-изтъкнати учители в неделните училища през Възраждането са Пантелей Кисимов (Търново), Арсени Костенцев и Димитър Босилков (Горна Джумая), Димитър Павлов и Димитър Македонски (Цариград), Константин Величков (Татар Пазарджик), Гено Цончев (Котел) и други.
По време на Руско-турската война 1877 – 1878 г. неделните училища са закрити. След Освобождението се откриват нови неделни училища. След приемането на Закона за народното просвещение (1921 г.), с който е въведено задължително основно образование до III (VI) клас, неделните училища постепенно се закриват.
Вижте също Постановление № 90 от 29 май 2018 г. За българските неделни училища в чужбина.
Бележки
Категория:Български училища в историята Категория:Училища в България