Нюрнбергските процеси са съдебни дела срещу държавни лица, замесени във Втората световна война и Холокоста по време на нацисткия режим. Процесите се провеждат в град Нюрнберг, Германия от 1945 г. до 1949 г.
Първият и най-известният е Процесът срещу основните военни престъпници пред Международния военен трибунал, на който са обвинени 24 от най-известните лидери на Нацистка Германия. Той протича от 20 ноември 1945 г. до 1 октомври 1946 г.
Вторият процес е по-малък, за военни престъпления и е воден от Нюрнбергския военен трибунал на САЩ. В него е включен и така нареченият Докторски процес.
Предистория Присъдите на Международния трибунал в Нюрнберг осъждат не само нацизма, но и милитаризма, макар и само този на победените. „Процесът на века“ (ХХ), както и тези на Нюрнбергския военен и на Токийските трибунали срещат широк отзвук сред много народи, като дават и тласък на международното наказателно право.
През XVII век във войните в Европа загиват 3 млн. души, през XVIII век – 5,2 млн., през XIX век – 5,5 млн. През XX век жертвите в Първата световна война са 10 млн., а във Втората – 50 млн., като само загубите на СССР са 26 млн. Втората световна война е съпроводена с извършването на много злодеяния, зверства и геноцид.
Организация на трибунала
На Лондонската конференция, проведена от 26 юни до 8 август 1945 година, СССР, САЩ, Великобритания и Франция сключват „Лондонското споразумение“ („Нюрнбергска харта“), неразделна част към което е Уставът на Международния военен трибунал. Впоследствие към споразумението се присъединяват 23 държави (според други източници – 19). С резолюция от 11 декември 1946 г. Общото събрание на ООН потвърждава принципите на международното право, залегнали в устава.
На 29 август 1945 година е публикуван първият списък с обвиняемите, състоящ се от 24 политици, военачалници и идеолози на националсоциализма.
Процесът има огромно значение за осъждането за пръв път на военни престъпления. В последните дни на войната Хитлер, Химлер и Гьобелс се самоубиват. За разлика от тях обаче повечето от най-активните държавни ръководители и партийни дейци попадат на подсъдимата скамейка.
От деня на завършването на Втората световна война до началото на процеса минават малко повече от 6 месеца. За това време са разработени устав, правила и процедури на Международния съд, събрани са и са систематизирани основните доказателства на обвинението, съставено е обвинителното заключение.
Обемът на доказателствения материал, представен от обвинението е огромен. Трибуналът трябва да прегледа повече от 3000 документа, да разпита около 200 свидетели, включително маршал Фридрих Паулус. Изправянето му на скамейката се оказва сред най-драматичните епизоди на процеса. Всички подсъдими, намирали се на подсъдимата скамейка, считали, че е загинал в Битката при Сталинград, били потресени, когато той се изправя да свидетелства срещу тях. Съдът приема и около 300 писмени показания.
Съдии, прокурори и адвокати Съдийски състав полковник сър Джефри Лорънс (главен съдия, Великобритания) сър Норман Бъркет (заместник, Великобритания) Франсис Байдел (главен съдия, САЩ) Джон Паркър (заместник, САЩ) професор Анри Донедю дьо Вабр (главен съдия, Франция) Робер Фалко (заместник, Франция) генерал-майор Йона Никитченко (главен съдия, СССР, заместник-председател на ВС на СССР, участвал в показните процеси на Сталин) полковник Александър Волчков (заместник, СССР)
Прокурори Робърт Х. Джаксън – главен прокурор от САЩ сър Хъртли Шоукрос – от Великобритания генерал-лейтенант Роман Руденко – от СССР Франсоа дьо Ментон и Аугуст Шамптие де Рибез – от Франция
Адвокати Телфорд Тейлър майор сър Дейвид Максуел-Фейв сър Джон Уилър-Бенет Антъни Мареко
Начало на процеса
Първият и единствен процес от Международния военен трибунал се провежда в Нюрнбергската съдебна палата (Дворец на правосъдието). Всички прозорци на залата са били зазидани и напълно е отсъствала дневна светлина. Залата е от тъмно зелен мрамор. На стените има барелефи – символи на правосъдието. По време на процеса стенографите са сменявани на всеки 25 минути. Кинооператори и фотографи от цял свят правели снимки, през специално направени стъклени отвори в стената, извършвал се и звукозапис.
В най-високата част на залата седи съдебният състав: най-вляво – американците Джон Паркър и Франсис Байдел, подполковник А. Волков и генерал-майор Й. Никитченко, англичаните лорд Беркет и сър Лорънс и французите дьо Вабр и Р. Фалко.
Едно ниво пред тях, успоредно е разположен секретариатът. Още едно ниво под тях – стенографите. В дясната част са разположени местата на членовете на обвинението и техните сътрудници. Зад тях са местата на представителите на пресата. Вляво от изхода – скамейката на подсъдимите. Преди всяко заседание ги довеждат един по един, при засилена охрана. Скамейката на подсъдимите е обкръжена от войници от американската военна полиция. Пред тях на специални места са разположени адвокатите. На втория етаж на залата има балкон за гости.
Това е обстановката, в която се провеждат заседанията около 1 година. Съдебният процес започва на 20 ноември 1945 и завършва на 1 октомври 1946 година. Трибуналът провежда 403 съдебни заседания, стенографирани в 20 228 страници в руския вариант.
В първия ден на процеса в кратко встъпително слово за правотата и основанията на Международния военен трибунал, председателят заявява:
„Процесът, който започва, е уникален по рода си в историята на световното право и той има огромно обществено значение за хората по света. По тази причина върху нашите плещи лежи огромна отговорност и ние сме длъжни честно и добросъвестно да изпълним своите задължения, без каквито и да е пристрастия, съобразно със свещените принципи на правото и справедливостта.“
Германските лидери се държали непринудено и спокойно. Те приказвали помежду си, пишели бележки на адвокатите си, водели пространни бележки от разпитите на свидетелите.
Главно дело и присъди Обвинения Планове на Нацистката партия Използване на Нацистката партия за агресия срещу суверенни държави. Агресивни действия срещу Австрия и Чехословакия. Нападение срещу Полша. Агресивна война срещу целия свят (1939 – 1941). Нападение срещу СССР в нарушение на Договора за ненападение между Германия и СССР от 23 август 1939 година. Съвместно с Италия и Япония – агресивна война срещу САЩ (ноември 1936 – декември 1941 година).
Престъпления срещу мира Всички обвиняеми сами или съвместно са участвали до 8 май 1945 година в „престъпления срещу мира – планиране, подготовка, иницииране и разпореждане на агресивна война в нарушение на международни закони и споразумения; конспирация за извършване на тези престъпления“.
Престъпления срещу човечеството Убийства, изтребления, депортация, поробване на цивилно население преди или по време на война; преследване по политически, расови или религиозни причини, независимо дали са извършени в нарушение на националното законодателство. Обвиняемите са провеждали политика на преследване, репресии и изтребление на враговете на нацистката диктатура и правителство. Убиване и изтезаване на хора без съд и присъда.
Военни престъпления Нарушаване на законите на войната, убийства, депортации и принудителен труд на мирно население и военнопленници, разрушаване на селища без военна нужда. Трибуналът търси индивидуална отговорност от лидерите, организаторите, подстрекателите и съучастниците за осъзнато участие в създаването на система на беззаконие, несправедливост и жестокост, срещу всички законни и морални принципи на цивилизования свят. Убийства и жестоко отношение към хора в окупираните територии и по море. Използване на населението на окупираните територии за роби и др. Убийства и жестоко отношение с военнопленници и военнослужещи, с които Германия се намира в състояние на война, а също така с хора, плаващи по море. Разрушения на градове и села без военна необходимост от това. Германизация на окупираните територии.
Присъди Организиране и изпълнение на престъпления срещу мира Планиране, организиране и провеждане на война, агресия и други престъпления срещу мира Военни престъпления Престъпления срещу човечеството
О – Обвинен В – Обвинен и признат за виновен º – Няма повдигнати обвинения
Име Точки на обвинениетоПрисъда Бележки 1 2 3 4 Мартин БорманОºВВСмърт чрез обесванеНаследник на Хес като секретар на Нацистката партия, след бягството на Рудолф Хес в Англия. Личен секретар на Хитлер. Получава задочно смъртна присъда, въпреки че защитата пледира, че Борман е мъртъв, давност до 1972 г. Обявен за мъртъв от западногермански съд през 1973 година. Карл ДьоницОВВº10 години затворКомандващ Военноморския флот на Германия. Президент на Германия след смъртта на Хитлер . Обвиненията отправени към Дьонитц са основно свързани с многото потопени кораби от поверените му подводни сили.Judgement: Doenitz the Avalon Project at the Yale Law SchoolХанс ФранкОºВВСмърт чрез обесванеПървоначално губернатор на Краков, а по-късно генерал-губернатор на окупирана Полша, член на СС Вилхелм ФрикОВВВСмърт чрез обесванеМинистър на вътрешните работи при управлението на Хитлер. Ханс ФридцшеОООºНевинен Завеждащ нацистката пропаганда в Министерството на пропагандата. Заместник на Йозеф Гьобелс Валтер ФункОВВВДоживотен затворМинистър на икономиката при Хитлер Херман ГьорингВВВВСмърт чрез обесванеРайхсмаршал, Командващ Луфтвафе (военновъздушните сили на Германия). Самоубива се с отрова преди екзекуцията.Рудолф ХесВВООДоживотен затворЗаместник на Хитлер; в опит да сключи мир с Великобритания, пилотирайки самолет, се отправя към Шотландия през 1941, където е задържан от британски военни като военнопленник Алфред ЙодлВВВВСмърт чрез обесванеЗаместник на Кайтел; през 1953 година Германският денацификационен съд го оневинява за престъпления срещу международните закони.Ернст КалтенбрунерОºВВСмърт чрез обесванеСС лидер, шеф на централата на нацисткото разузнаване. Сред създателите на концентрационните лагери Вилхелм КайтелВВВВСмърт чрез обесванеГлавнокомандващ Вермахта (OKW).Густав Круп фон БоленООООНевиненГлавен нацистки индустриалец.Роберт ЛайООООБез обвиненияПредседател на германския трудов фронт, самоубива се преди началото на процеса на 25 октомври 1945 г.Константин фон НойратВВВВ15 години затворМинистър на външните работи до 1938, наследен от Рибентроп; освободен поради влошено здравословно състояние на 6 ноември 1954 Франц фон ПапенООººОправданКанцлер на Германия до 1932 г., става вицеканцлер след 1933 година; по-късно посланик в Турция. Въпреки че е оправдан от Нюрнбергския процес, по-късно, през 1947 година, на Германския денацификационен процес е намерен за виновен по обвинения във военни престъпления и осъден на 8 години тежък физически труд.Ерих РедерВВВºДоживотен затворКомандващ военноморските сили до 1943 година, наследен от Дьониц; освободен поради здравословни причини на 26 септември 1955 Йоаким фон РибентропВВВВСмърт чрез обесванеНацистки министър на външните работи Алфред РозенбергВВВВСмърт чрез обесванеГлавен идеолог на националсоциализма, по-късно протектор на окупираните територии.Франц СюкелООВВСмърт чрез обесванеГлавен идеолог на програмата за принудително използване на военнопленници и граждани като работна ръка.Ялмар ШахтООººОправданДовоенен президент на Райхсбанк.Балдур фон ШирахОººВ20 години затворГлавнокомандващ Хитлеровата младеж. Разкаял се.Артур Зайс-ИнквартОВВВСмърт чрез обесванеГубернатор на окупирана Нидерландия.Алберт ШпеерººВВ20 години затворЛичен архитект на Хитлер и негов близък приятел. След войната издава мемоари, в които изказва съжаление за ролята си в Третия райх.Юлиус ЩрайхерОººВСмърт чрез обесванеВъзбудител на преследвания срещу евреите, издател на антисемитския вестник „Дер Щурмер“.
Контролният съвет (от страните победителки) отхвърля молбите за помилване.
Организации признати за престъпни от трибунала Трибуналът обявява за престъпни организации ръководния състав на NSDAP, SS, SD, Гестапо, Аненербе и отхвърля искането относно правителството, върховното командване, генералния щаб и SA.