Великата социалистическа народна либийска арабска джамахирия () е името на либийската държава от Декларацията за установяване на властта на народа на 2 март 1977 г. до поражението на режима в гражданската война през 2011 г.Text der Declaration on the Establishment of the Authority of the People Тя възниква от Либийската арабска република, провъзгласена през 1969 г. Според конституцията властта е в ръцете на народните конгреси и комитети, профсъюзите и професионалните асоциации, но на практика тя се намира в ръцете на малък кръг от хора около Муамар Кадафи.

Според конституцията си Джамахирията е ислямска социалистическа република. Общият народен конгрес е законодателният орган. Някои от неговите резолюции имат характер на основни права. Народната демокрация, провъзгласена от конституцията, се основава, от една страна, на демократични елементи от низовия тип, като народни конгреси и комитети, като политическите партии са забранени, а от друга страна, на революционни институции като Революционните комитети, които не са подчинени на законодателен контрол и упражняват реалната власт.

Политическа история След като получава независимост от колониалната сила, Кралство Италия, Либия се преименува на Обединено кралство Либия, тогава известно като Италианска Либия. През 1969 г. монархията е свалена и е провъзгласена Либийската арабска република. През 1977 г., при управлението на Муамар Кадафи, тази република е трансформирана в т.нар. Джамахирия, като същевременно запазва Конституционната прокламация от 1969 г.Text der Constitutional Proclamation 1969 Политическият модел е описан в „Зелената книга“ на Муамар Кадафи, която съчетава социалистически и ислямски теории в ислямски социализъм. Тя отхвърля парламентарната демокрация и политическите партии, застъпвайки се за трета универсална теория, която търси път между капитализма и социализма. Друг елемент от този модел са панарабските цели, които Кадафи безуспешно се опитва да постигне чрез съюзи с други арабски държави между 1972 и 1981 г.Oberst Gaddafi in Bedrängnis

Структура Правителствена система Муамар Кадафи е описван като лидер и водач на революцията от 1969 г. нататък и официално е държавен глава до 1979 г., след което запазва властта, без да заема политически пост. До избухването на гражданската война през 2011 г. властта е концентрирана в ръцете на Кадафи и кръг от хора около него, които определят съдбата на страната по неформален и непрозрачен начин.

Генералният народен комитет, начело с генералния секретар, изпълнява ролята на изпълнителна власт. Генералният секретар на Генералния народен конгрес е де юре глава на държавата. На всеки 4 години членовете на местните народни конгреси избират свое ръководство и секретарите на народните комитети чрез акламация. Ръководството на местния народен конгрес представлява местните конгреси на следващото ниво на народния конгрес и има императивен мандат. Членовете на националния Генерален народен конгрес избират членовете на Националния генерален народен комитет (Кабинета) чрез акламация на годишното си събрание. Seite 2811.

Законодателна власт Общият народен конгрес е върховният законодателен орган. Той се ръководи от Генерален секретариат и се състои от приблизително 2700 представители на местните народни конгреси, всеки от които има императивен мандат. Народният конгрес е законодателният форум, който взаимодейства с Общия народен комитет, чиито членове са министерски секретари. Той служи като посредник между масите и ръководството, както и със секретариатите на 468-теLänderübersicht Libyen/Innenpolitik vom März 2010 auf Webpräsenz Auswärtiges Amt (към март 2010 г.) местни народни конгреси. Всички законопроекти официално трябва да преминат през демократичния процес на местно ниво, което го прави тромав, тъй като съответните конгреси се събират само няколко пъти годишно. Това дава възможност на хардлайнерите безкрайно да отлагат предложенията за реформи, като многократно ги връщат обратно на местните конгреси. Кадафи, в качеството си на революционен лидер, диктува програмата на този процес. Той не заема официална позиция или място в структурата на пряката демокрация. По този начин неговите програмни речи и писания служат като водещи принципи.

Секретариатът на Общия народен конгрес и секретарите на кабинета се назначават от генералния секретар на Общия народен конгрес и се утвърждават от годишния конгрес. Тези министри от кабинета отговарят за ежедневната дейност на своите министерства. Политическите партии са забранени.

Правна система Либийската съдебна система се състои от четири нива: съдилища от съкратена инстанция, които разглеждат леки престъпления, съдилища от първа инстанция, които разглеждат по-сериозни престъпления, апелативни съдилища и Върховен съд, който е последната инстанция по обжалване. Общият народен конгрес назначава съдии във Върховния съд. Специални „революционни съдилища“ и военни съдилища действат извън съдебната система и се опитват да преследват политически престъпления и престъпления срещу държавата.

Революционни комитети В действителност Революционните комитети, първоначално основани през 1977 г., за да утвърдят идеята за народен суверенитет, стриктно са наблюдавали и контролирали лоялността на местните комитети и народните конгреси. През 80-те години Революционните комитети все повече функционират като репресивен специален трибунал и като сили за сигурност, различни от редовните армейски части, за преследване на противници на режима и манипулиране на съдебната система. Въоръжените Народни гвардии са създадени през 90-те години, за да изпълняват и тази функция.

Племенни структури След първоначалните конфликти племената се интегрират в системата на управление на Кадафи. Това е постигнато в контекста на либийска рентиерска икономика чрез разпределение на материални облаги и позиции на влиятелните племена. През 1993 г. са създадени Комитетите за народно ръководство като институция за тази цел, организираща традиционните елити и част от разпределението на рентата.

Критики Легитимността и върховенството на закона на системата са поставени под въпрос, отчасти поради двойствения характер на местните демократични институции, от една страна, и революционните, произволно действащи институции, от друга. Проучване от 2008 г. на Германския институт за международни въпроси и въпроси на сигурността (SWP) заключава, че е трудно да се оцени дали населението гледа на властовите структури толкова критично, колкото Западът. Публично признато развитие, дори обсъдено от самия Кадафи, е постоянният спад в участието в местни конгреси. Широко разпространената корупция е друг чувствителен въпрос, открито обсъждан в обществото. През 2007 г. Либия се класира на 131-во място от 179 държави в индекса за корупция на „Прозрачност без граници“. Системата се опитва да противодейства на това обществено недоволство със субсидии, например за автомобилисти или бездомни, и чрез все по-голямо отваряне и либерализиране на пазара в началото на XXI век.

Източници

Категория:Исторически държави в Африка Категория:История на Либия Категория:1970-те в Африка Категория:1980-те в Африка