Владислав Замойски граф с герб Йелита (на полски Władysław Zamoyski hrabia herbu Jelita), роден на 18 ноември 1853 в Париж, починал на 3 октомври 1924 в Курник) – полски обществен деец, основател на фондация „Курницки“ (Zakłady Kórnickie), член и основател на Гимнастическо дружество „Сокол“ в Краков.Pamiętnik Sokoła Krakowskiego 1885–1896, Kraków 1896, s. 31.

Биография Син е на Владислав Замойски (генерал в турската армия и полски емигрантски деец) и Ядвига Замойска от рода Джялински. Има един брат – Витолд (1855 – 1874), и две сестри: Мария (1857 – 1858), починала преждевременно в Англия, и втора на име Мария (1860 – 1937).

През 1871 полага зрелостни изпити в парижкия лицей „Империал Шарлеман“. Служи във френската армия и достига до чин подпоручик. Става член на френска правителствена комисия на световното изложение в Сидни и в това качество предприема повече от година и половина пътуване из Австралия и Океания. Оттам донася в Курник богати етнографски и минералогични колекции, които по-късно завещава на полската държава.M(aria) I(rena) M(ileska). Polacy w Australii i Oceanii. „Poznaj Świat”. Rok XI (Nr 11 (132)), s. 43, listopad 1963. Polskie Towarzystwo Geograficzne. Państwowe Wydawnictwo Naukowe. (pol.).

През 1881 поема имотите в Курник, завещани му от Ян Джялинински. Заедно с майка си и сестра си създава Школата за домашен труд на жените (1882), преместена по-късно в Кужница (сега част от Закопане). През 1885 като френски гражданин е засегнат от бисмарковите закони и немските банки го принуждават незабавно да върне ипотечните кредити за Курник, заплашвайки с разпродажба. С цената на значителни финансови усилия успява да избегне тази опасност. Kuźnice – nie tylko brama w Tatry [online, TPN [посещение 2016-05-27].

През следващите години работи в Галиция. През 1889, стремейки се да опази Татрите, закупува чрез търг имоти в Закопане, включително голяма част от днешните Полски Татри. След като закупува имотите се установява в Кужница и живее в малка стаичка над пощата. Владислав Замойски е изключително скромен и пестелив човек – пътува в трета класа във влака, храни се евтино, но в същото време не жали средства за благотворителност и анонимно подпомагал бедни студенти от Краков. Kuźnice – nie tylko brama w Tatry [online, TPN [посещение 2016-05-27].

През 1902 в международния съд в Грац получава решение, което потвърждава, че районът на Морске Око (Morskie Oko)принадлежи не на Кралство Унгария, а на Галиция, с което се слага край на спора за татренските земи. Благодарение на усилията на Замойски (и Анджей Храмец) са изградени железопътната линия Хабувка – Закопане и шосето от Хабувка до Закопане.

Владимир Замойски се включва активно и в дейността на полската емиграция. Съосновател е на Полското литературно-артистично дружество и сътрудник на асоциацията за помощ на полските емигранти във Франция „Полска грижа“, ръководена от сестра му Мария. През 1920 се завръща в Полша. Не създава свое семейство. Малко преди смъртта си предава цялото си имущество, включително и богатата Курницка библиотека, на полския народ, като създава фондацията „Курницки“.

Погребан заедно с майка си и сестра си в криптата на Замойски под параклиса „Сърцето на Исус“ в църквата „Вси светии“ в Курник.Kolegiata Kórnicka | cuda regionu [online [посещение 2025-09-27].

Памет На негово име са наречени Хотелско-туристическият училищен комплекс и Регионалното общообразователно училище в Закопане, както и начални училища в Бжег и Познан, улици в Курник и Познан.

През 1994, по инициатива на Познанския клон на Полското Татренско дружество, му е посветен гранитен камък, донесен за тази цел от Татрите, поставен във Велкополски национален парк. По този начин е увековечен фактът, че голяма част от горите в този парк са били собственост на графа, който ги дарява на полския народ. Ścieżki edukacyjne [online, wpn.gov.pl [посещение 2025-11-02].

През 2003, по случай 150-ата годишнина от рождението на Замойски, в Закопане на Крупувки е издигнат негов паметник, чийто автор е скулпторът Михал Гоншеница Шостак.

По случай 160-ата годишнина от рождението му, през 2013 е създаден Пътят на Замойски, който минава през 28 свързани с него места и обекти в Подхале и Татрите. Инициативата за създаването на пътя идва от членовете на клуб „Владислав Замойски“. Na Podhalu można zwiedzać szlak Zamoyskiego [online, dzieje.pl [посещение 2025-11-01].

С решение на Сената на Република Полша 2024 е обявена за „Година на Владислав Замойски“. По инициатива на фондация „Курницки“ е създаден посветен на него уебсайт с календар на юбилейните събития – концерти, конференции, изложби, конкурси и др. През същата година е създадена и радиопостановка за Замойски със заглавие „Графът“. На датат, на която се навършват сто години от смъртта му (3 октомври 2024) на площада, носещ неговото име, в Курник е открит паметник на Замойски – копие на паметника в Закопане.W Kórniku odsłonięto pomnik Władysława Zamoyskiego [online, dzieje.pl [посещение 2025-11-01].

Източници

Категория:Френски дипломати Категория:Полска аристокрация Категория:Полски благодетели Категория:Парижани