Памир (на китайский 帕米尔 „Pàmǐ'ěr“; ; ) е мощна планинска система в Средна Азия, разположена на територията на Таджикистан (Горнобадахшанска автономна област), Киргизстан, Китай и Афганистан. Свързан е и с други мощни планински системи в Централна Азия – Хиндукуш на юг, Каракорум на югоизток, Кунлун на изток и Тян-Шан на север. «Большая Советская Энциклопедия» – Памир, т. 19, стр. 127 – 129
Граници Въпросът за природните граници на Памир е дискусионен. Обикновено под името Памир се подразбира територията, ограничена на север от Заалайския, на изток от Сариколския хребет, на юг – езерото Зоркул, река Пяндж и десният ѝ приток Памир, на запад – меридионалната долина на река Пяндж и на северозапад към Памир се отнасят източните части на хребетите Петър Първи и Дарвазкия хребет. В тези си граници се простира на 275 km по паралела и на 250 km по меридиана. Някои изследователи намаляват границите на планината, като изключват западните му части (К. В. Станюкович, Е. М. Мурзаев), а много други, обратно разглеждат Памир в много по-широки граници, включвайки в територията му някои планини на китайска територия в т.ч. масива Конгур и части от Западен Кунлун (Н. А. Гвоздецки, Р. Д. Забиров).
Геоложки строеж, полезни изкопаеми В пределите на планината от север на юг се обособяват няколко дъгообразно изпъкнали на север зони, разделени от разломи и различаващи се по геоложки строеж. Положението на Памир в геоложката структура на Централна Азия се разглежда по различни начини. Едни изследовател са склонни на удължат геоложките зони на планината на югозапад и изток, а други считат, че Памир се отделя на изток от Кунлун или от дълбок разлом, или от епейрогенни движения с амплитуда 150 – 200 km. Външната зона (северния склон на Заалайския хребет) е изградено от конгломерати, пясъчници, глини, варовици и вулканогенни наслаги с горнопермска, мезозойска и кайнозойска възраст с дебелина 12 – 14 km. От средата на олигоцена в тази зона започват интензивни деформации, които създават сложни нагънати форми и навлаци. Съвременната струстура на зоната представлява нарушена и издигната основа, придвижена на север във вид на навлак върху по стари структури. Зона на Северен Памир (на юг от гребена на Заалайския хребет). В тази зона са разпространени кристалинните шисти от горния докамбрий, мраморизирани варовици, пясъчници, глинести, карбонатни и вулканогенни наслаги с палеозойска възраст, пронизани през триаса или средната юра от интрузивни гранити. По същото време оформилата се нагъната структура, като цяло представлява сложно изграден мегантиклинорий, разбит и раздробен от по-късните движения на отделни блокове. Зона на Централен Памир. Тази зона има покривен строеж. Автохтона (основата) е изграден от кристалинни шисти и слабо метаморфозирани наслаги от горния докамбрий, мощни вулканогенни наслаги с предимно морски произход и частично бокситоносни със среднопалеозойска и горнокредна възраст. Алохтонът е образуван от маломощни палеозойски наслаги и по-мощни мезозойски (миоценски) такива с хоризонтални вулканогенни породи. Скалите на автохтона са пронизани от палеоген-неогенови интрузии и едновременно с това са подложени на интензивна метаморфоза. Има и гранитоиди с палеоген-неогенова възраст. Рушанско-Пшартската зона е изградена от теригенно-карбонатно-силициеви наслаги от горния палеозой и мезозой, съдържащи пачки от диабази и спилити. Те са смлени и нагънати и придвижини на север. Тези скали също са пронизани от гранитоидни интрузии с юрска, кредна и еоценова възраст. Зоната на Югоизточен Памир е известна с мощните си теригенни морски наслаги от горния палеозой, триаски и юрски силициево-карбонатни и флишови породи и кредни (миоценски) пъстроцветни пясъчници, конгломерати и червеноцветни теригенно-туфогенни наслаги, всички те пронизани от гранитоиди с горнокредна и еоценска възраст. Югоизточен Памир представлява голям синклинорий, усложнен от епейрогенни движения. Зоната на Югозападен Памир е изградена от докамбрийски кристалинни шисти, гнайси и мрамори, пронизани от гранитоидни интрузии с кредна и олигоцен-неогенска възраст. от някои геолози се приема, че Югозападен Памир представлява средния масив на цялата планина.
Полезните изкопаеми в планината са свързани основна с процесите на койнозойския магматизъм и метаморфизъм (находища на планински кристал, редки метали, живак, бор, флуорит, исландски шпат, лазурит, благородни метали, злато). С кората на изветряне на границата между триаса и перма в Зоната на Централен Памир са свързани залежите на боксити.
Географска характеристика Релеф Релефът на Памир се характеризира в съчетанието на планински хребети разположени в паралелно (основно на запад) и меридианално направление. Първите съвпадат с големите нагънати структури (антиклинали), а вторите са обусловени от наслагването върху тези основни простирания на напречни издигания. На север, разположеният по паралела Заалайски хребет достига в връх Абу Али ибн Сина 7134 m при средна височина на гребена около 6000 m. Южно от Заалайския хребет се простират меридионалните хребети (от запад на изток): Академия на Науките, Зулумарт и Сариколски, разделящи водосборните басейни на Тарим и Амударя. Хребета Академия на Науките достига максимална височина при връх Исмаил Самани (7495 m), най-високата точка на Памир. Източният склон на хребета е скрит под снегове, ледове и фирнови полета, а западния се обръща като висока стена към редица хребети, разположени по паралела (от север на юг): Петър Първи с връх Москва (6785 m), Дарвазки с връх Арнавад (5992 m), Ванчки с връх Ванчек (5428 m) и Язгулемски с връх Революция (6974 m). На изток от Язгулемския хребет,в централната част на Памир, е разположеният по паралела хребет Музкол с връх Съветски офицери (6233 m). На юг него се простира хребет под названието Рушански (връх Патхор 6083 m) на запад и Североаличурски (връх Сарезки 5951 m) на изток. Южно се простират хребетите Шугнански (връх Скалисти 5707 m) и Южноаличурски (връх Богчигир 5716 m). Крайния югозапад на Памир се заема от разположения по паралела Шахдарински хребет (връх Карл Маркс 6723 m) и меридионалния Ишкашимски хребет (връх Маяковски 6095 m). В крайния югоизток, между двете съставящи на река Пяндж – Вахандаря (лява) и Памир (дясна) се простира Ваханския хребет (6421 m).
По своя характер релефа на Памир се дели на Източен и Западен. В Източен Памир господства древния среднопланински тип релеф, основата на който е силно издигната от нови тектонски движения. При абсолютни височини от 4000 – 6000 m, относителната височина не превишава 1000 – 1500 m. Планинските хребети и масиви имат предимно меки и закръглени очертания, а разделящите ги долини и безотточни котловини, разположени на височина 3700 – 4200 m са широки, плоскодънни и изпълнени с дебели, рохкави и натрошени (пролувиални и моренни) наслаги. Отделни по-високи части (хребета Музкол и др.) в билните си части имат високопланински тип релеф. В Западен Памир преобладават формите със силно разчленен високопланински релеф: тесни, алпийски тип хребети, със снегове и ледници, редуващи се с дълбоки и тесни дефилета, по които протичат пълноводни и бурни реки. Превишенията на гребените на хребетите над дъната на долините достигат 2000 – 3500 m. В техния облик господстват голите скали и сипеи. Рохкавите наслаги във вид на наносни конуси, моренните валове, флувиоглациалните и алувиалните тераси имат ограничено разпространение. Наносните конуси и терасите служат предимно за удобни места за изграждане на селища и стопанска дейност на човека. Широко са разпространени ледниковите форми на релефа (трогови долини, „овчи хълмове“, планински прагове, кари, карлинги и др.).
Източнопамирския тип релеф постепенно преминава в западнопамирски. В Западен Памир чертите на източнопамирския тип релеф са почти напълно заличени, като само тук-таме са се съхранили малки, плоски или слабохълмисти райони на височина 4000 – 4600 m Над тях са разположени силно разчленени алпийски форми, а надолу – форми на дълбочинната речна ерозия, усложнени от дейността на древните долинни ледници и следледниковата ерозия. Условно границата между двете области се прокарва по линията от гребена на хребета Зулумарт, през проходите Карабулак и Пшарт, западните краища на езерата Сарезко и Яшилкул и средното течение на река Памир.
Оформлението на съвременната структура и образуването на релефа на Памир са свързани с интензивните епейрогенни движения през кайнозоя, които превръщат Памир във високопланинска област, като тези движения продължават и през съвременната епоха, за което свидетелстват честите земетресения. Началото на формирането на съвременния релеф се отнася към средата на миоцена, когато в района на планината повсеместно се установява континентален климат и започва да действа активна речна ерозия. Ерозионното разчленение обхваща преди всичко периферията на планинската област (предимно Западен Памир и планините, граничещи със Сариколския хребет на изток) и постепенно се разпространява към вътрешните части. Благодарение на това по периферията на планината реките са врязани най-дълбоко, а към центърът и долините им стават по-плитки. В Източен Памир регресивната ерозия все още не е разпространена, поради което мекият му релеф съхранява реликтови черти.
Климат Климатът на Памир е високопланински, суров, остро континентален, особено в Източен Памир, където високите затворени котловини способстват за задържането и допълнителното охлаждане на въздуха. Поради факта, че Памир се намира в субтропичния пояс през зимата преобладава преноса на въздушни маси от умерените ширини, а през лятото – от тропичните ширини. Средната януарска температура в Източен Памир на височина около 3600 m е -17,8 °C. Зимата продължава от октомври до април включително. Абсолютните минимални температури достигат до -50 °C. Лятото е кратко и хладно, като летните температури рядко надвишават 20 °C. Средната юлска температура (на същата надморска височина, както и през януари) е 13,9 °C. В долините на река Бартанг (Мургаб, Оксу) и в безотточните котловини (езерото Каракул и др.) е разпространена вечно замръзналата почва. В долините на Западен Памир средната януарска температура на височина около 2100 m е -7,4 °C, средната юлска 22,5 °C. Вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е от 223 денонощия в Хорог до 140 денонощия в Мургаб. За годишния ход на валежите съществено влияние оказват циклоналните процеси при преноса на въздушни маси от югозапад. В долините на Западен Памир годишната сума на валежите съставлява 92 – 260 mm, в Източен Памир – 60 – 119 mm. Във височина и по склоновете на хребетите количеството на валежите се увеличава (на ледника Федченко 1100 mm). Максимумът на валежите в Западен Памир е през март и април, а минимумът – през лятото. В Източен Памир съответно – през май и юни и през август. През лятото в Източен Памир са възможни влияния на влажни тропически въздушни маси, участващи в мусонната циркулация над Индия.
Ледници