Линията на Молотов () е общоприетото наименование на бившата система от укрепления, построена от Съветския съюз през 1940 – 1941 г. по новата западна граница, след като СССР анексира балтийските държави, Западна Украйна, Беларус и Бесарабия.

Руините на тези структури могат да бъдат открити днес в Литва, Полша, Беларус и Украйна, като много от тях са добре запазени. Сегашните граници се различават донякъде от границите от 1941 г. и някои участъци от тази линия не са разположени в гранични зони и не са лесно достъпни. От друга страна, някои участъци преминават по настоящите полско-украинска, полско-беларуска и литовско-руска граница, така че достъпът до тях може да е ограничен поради опасения за сигурността на границите.

История На 17 септември 1939 г., с избухването на Втората световна война, Съветският съюз нахлува в Източна Полша (днешна Западна Украйна и Беларус). Договорът за приятелство и граници, подписан с нацистка Германия на 28 септември същата година, установява западната граница на СССР по линията Кързън, с изключение на района на Бялисток, където тя минава малко по-на запад. Следователно линията на Сталин губи значението си и отбранителната линия е преместена на 300 километра на запад, където е построена линията Молотов. Тази промяна на границата е пряка последица от Пакта „Рибентроп – Молотов“, подписан от Вячеслав Молотов, откъдето идва и името „линия Молотов“. Името е неформално и е влязло в обща употреба сравнително наскоро.

Линията се простирала от Балтийско море до Карпатите. Тя се състояла от 13 укрепени района.

Всеки укрепен район (укрепен район, или УР) се състои от голям брой постоянни огневи позиции – точки (постоянни отбранителни съоръжения, или ДОС) – бетонни бункери с картечници, противотанкови оръдия и друга артилерия. Бункерите са построени на групи за взаимна подкрепа, като всяка група образува отбранителен възел с размерите на батальон, към който са причислени отделни картечници и артилерийски батальони (ОПАБ), бойците на които формират гарнизоните на ДОС. Размерът на гарнизоните на дотовете, в зависимост от вида на съоръжението, варира от 8-10 до 30-40 души. Стрелковите дивизии е трябвало да осигуряват полевото пълнене на укрепените райони.

Укрепленията на новата граница, както по качество, така и по количество, са сравними с най-добрите отбранителни зони от Втората световна война. Към 22 юни 1941 г. от 5807 постоянни отбранителни съоръжения, издигнати от СССР по западната граница като част от 13-те укрепени района на линията Молотов, са завършени само 880. Укрепените райони са били средно на 15-20% завършени.

Отбрана през юни 1941 г. В нощта на 22 юни 1941 г., в съответствие с „Директива № 1“, само част от бункерите в граничните укрепени райони са били заети от гарнизони преди германското нахлуване. Те, заедно с граничарите, са първите, които влизат в бой с врага.

Полевото подсилване на укрепените райони с войски от стрелкови дивизии обаче е било или недостатъчно, или изобщо не е било осигурено. В резултат на това линията Молотов като цяло не е играла съществена роля по време на граничните боеве. Отбранителните възли, които съветските войски успяват да заемат, са заобиколени и блокирани от германците в първите дни, а след това унищожени от щурмови групи. Гарнизоните на няколко дота обаче героично се сражават в обкръжението, отказвайки да се предадат, някои до седмица или дори повече. Почти всички войници и командири на тези доти загиват.

Така, в района на Гродно, дотчетата на 68-ми Гродненски укрепен район са окупирани от 9-ти отделен картечен батальон в района на Сопоцкино и 10-ти отделен картечен батальон в района на Липск, които се сражават в обкръжение до 26 юни 1941 г. Останките от батальоните успяват да излязат от обкръжението.

17-ти артилерийски и картечен батальон от 62-ри Брестски укрепен район, който е окупирал дотове близо до село Семятичи, води продължителни боеве, докато е обкръжен. До 28 юни от всички тези съоръжения само дотът „Орел“ на лейтенант И. И. Федоров близо до село Анусин остава непокътнат. Гарнизонът на този дот се сражава седем дни, докато не се изразходват всичките му боеприпаси. Всички защитници на дота са убити.

На 22 и 23 юни 1941 г. гарнизонът на дот на картечния батальон на Владимир-Волинския укрепен район край село Тростянка се бори с врага до последния куршум. Командва го лейтенант С. Г. Гуденко, получил званието Герой на Съветския съюз за проявени героизъм и смелост в боевете при езерото Хасан. Той загива в тази битка. Според местните жители, немски майор, когато останките на загиналите са били извадени от дота, свалил звездата на Героя от гърдите на Гуденко и наредил да го погребат с военни почести, което и било направено.

Дотчетата от 8-ми укрепен район на Пшемишъл участват в боевете. Например, гарнизонът на дотчетата, командван от младши лейтенант Чаплин, взривява с директен огън голямо съоръжение за съхранение на петрол, а след това унищожава подвижния състав на товарен влак. Германците се опитват няколко пъти да преминат железопътния мост над река Сан, но дотчето на Чаплин задържа настъплението им за дълго време. Около 500 германски снаряда експлодират върху и около дотчето, но огневата позиция остава непокътната. Когато 99-та стрелкова дивизия контраатакува и временно изтласква германците от Перемишъл, дотчето на Чаплин попълва боеприпасите си и продължава боевете. Гарнизонът на Чаплин удържа до 30 юни, когато е обезвреден от тежка артилерия. Някои от защитниците загиват под развалините, а оцелелите след обстрела са изгорени живи от германска щурмова група с огнехвъргачки. Този бункер, който понастоящем се намира в Полша, сега е известен като Капониера 8813 и в него се помещава частен музей, разказващ историята на героичната защита на Перемишъл през 1941 г.

Източници

Категория:Източен фронт (Втора световна война) Категория:СССР във Втората световна война Категория:Отбранителни линии