Михаил Петрович Сидко (роден през 1936 г., Киев) е инженер-химик, изобретател и почетен новатор на Украинската ССР. Той е последният оцелял от клането в Бабин Яр.
Биография Семейството на Михаил Сидко трябвало да бъде евакуирано с влак на изток, но брат му Гриша слиза от влака, за да пусне гълъбите на семейството, които все още били в гълъбарника им. Когато Гриша не се върнал, майката на Сидко (Берта) слязла от влака с другите си три деца, за да го търси. Бащата на Сидко, който бил другаде във влака, бил единственият останал член на семейството.
На 28 септември 1941 г. в Киев са разлепени 2000 листовки на руски, украински и немски език: „Всички евреи от град Киев и околностите му трябва да се явят в понеделник, 29 септември 1941 г., до 8 часа сутринта на ъгъла на улиците Мелниковская и Дегтярная (близо до гробището). Вземете със себе си документите си, ценностите, както и топли дрехи и бельо. Тези, които не се съобразят с тази заповед, ще бъдат разстреляни“.
Съседите убедили майката на Сидко да не ходи на мястото на събирането, тъй като съпругът и децата ѝ били украинци. Вместо това семейството останало вкъщи.
На 30 септември Лушка, икономката на семейството, информира германците, че семейството е еврейско и не се подчинява на заповедите, публикувани на 28 септември. Семейството е изпратено в Бабин Яр. Семейството се присъединява към колона от евреи, водена от немски офицер и полицай. В крайна сметка Михаил, брат му и няколко деца са извадени от колоната от полицая. Той извиква: „разбягайте се“, стреля във въздуха и след това убива двама мъже. Останалата част от колоната избягала по домовете си.
Седмица по-късно икономката Лушка отново предала семейството на Гестапо. Съседът им, Иван, е етнически немец и преводач на Гестапо. Той казал на германците, че Михаил и брат му са украинци, и те били освободени.
По-късно при тях се заселила съседка – София Криворот-Бакланова с дъщеря си Галина. По време на набезите София Кондратиевна казала, че Михаил и брат му са нейни деца, а на си дъщеря, че са нейни братя. През 2004 г. Галина Елизаровна и София Криворот-Бакланова са удостоени със званието „Праведници от народите на света“ (посмъртно).
Михаил и брат му крадят въглища на гарата и са хванати и попадат в лагера на смъртта Сирец, където върху тях си провеждани медицински експерименти: краката им били замразявани, излагани са на енцефалитни кърлежи и им са бити инжекции. През зимата на 1942 – 1943 г. Гриша бяга, а през 1943 г. отвлича Михаил.
След войната Михаил Сидко завършва училище, а от 13-годишна възраст работи като обущар, служи в армията и се установява в Черкаси, където работи в химически завод. След пенсионирането си емигрира в Израел през 2000 г.
Източници
Категория:Политически затворници Категория:Родени в Киев Категория:Израелски общественици