Ян Шуан-цзъ () е тайванска писателка. Романът ѝ „Тайвански пътепис“, преведен от мандарински на английски от Лин Кинг, печели Националната книжна награда на САЩ за преводна литература през 2024 г., наградата „Байфан Шел“ за преводна литература от китайски език и Международната награда „Букър“ за 2026 г.
Име „Шуан-цзъ“ е псевдоним, означаващ „близнак“. Ян Шуан-цзъ е родена като Ян Джо-цзъ () и израства, интересувайки се предимно от писане на литература, докато нейната сестра-близначка, Ян Джо-хуей (), се интересува повече от исторически изследвания и превод. Ян Джо-хуей умира от рак през 2015 г. и Ян Джо-цзъ приема псевдонима „Шуан-цзъ“ в израз на почит към своята сестра, с която споделя много литературни и артистични занимания. В допълнение тя изписва „Шуан-цзъ“ с канджи, вместо с традиционни китайски йероглифи, като признание за интереса на Ян Джо-хуей към японската история.
Биография Ян е родена в Тайчунг, израства на село и в ранните си години се идентифицира с Република Китай. Малко след като завършва специалност „китайска литература“ в Националния университет „Чун Хсинг“, тя участва в Движението „Диви ягоди“, протест срещу посещението на китайския политик Чен Юнлин в Тайван през 2008 г. По време на демонстрациите полицията потиска показването на националното знаме на Тайван, действие, причините за което Ян по-късно поставя под въпрос. Протестът вдъхновява Ян да следва магистърска степен по тайванска литература, която завършва през 2012 г. В хода на следването си Ян започва напълно да се идентифицира като тайванка. По-късно тя заявява, че Студентското движение „Слънчоглед “ от 2014 г. я е подтикнало да осъзная, че „Тайван е изправен пред заплахи от Китай“ и я мотивира да напише „нещо за Тайван от гледна точка, която само аз мога да видя“.
Ян публикува художествена литература, есета и сценарии за манга и видеоигри. През 2020 г. тя издава „Тайвански пътепис“, първоначално на мандарински китайски. Книгата печели наградата „Златен триножник“ на Тайван през 2021 г. Republished by Taiwan Review
„Тайвански пътепис“ разказва историята на Аояма Чидзуру, японска писателка, която посещава Тайван за една година през 1938 г. по време на японската окупация и бавно започва да се влюбва в своя тайвански преводач. Всяка глава е посветена на различно ястие, което тя опитва.
Романът получава награда „Златен триножник“ през 2021 г. През 2023 г. е преведена и публикувана на японски, като печели награда за най-добър превод в Япония през 2024 г. През 2024 г. е преведена на английски от Лин Кинг и е публикувана от „Грейулф Прес“ Английският превод на „Тайвански пътепис“ е добре приет в Индия след разпространението на романа в страната през октомври 2025 г.; много от читателите откриват прилики между колониалното минало на Индия и Тайван.
Английският превод печели Националната книжна награда на САЩ за преводна литература през 2024 г., като става първата тайванска книга, получавала отличието. През май 2026 г. английският превод печели и „Букър“ за 2026 г., с което „Тайвански пътепис“ става първата книга, написана на мандарин и първата книга от тайвански автор, печелила наградата.
Личен живот Ян, която е лесбийка, е женена за Лай Тинг-хо. Video
Произведения „Тайвански пътепис“ „Сезонът, в който цъфтят цветята“ „Улица Сиуей № 1“
Източници
Категория:Родени през 1984 година Категория:ЛГБТ писатели Категория:Писателки Категория:Пътеписци Категория:Лесбийки Категория:ЛГБТ хора от Тайван Категория:Родени в Тайван