Катя Петровская () е украинско-немска писателка, литературоведка и журналистка. Биография и библиография в сайта Goodreads Биография и библиография в сайта Babelio Биография и библиография в сайта Leuphana на Лайпцигския университет> Биография в сайта на Берлинския литературен фестивал
Биография и творчество Катя Петровская, с рождено име Катерина Мироновна Петровска, е родена на 3 февруари 1970 г. в Киев, Украинска ССР, СССР, в еврейско-украинско рускоезично атеистично семейство. Израства в Киев. Тя напуска дома на родителите си на 16-годишна възраст след ядрената катастрофа в Чернобил и живее с приятелите на родителите си в Москва. След завършване на средното си образование следва литературознание и славистика в Тартуския университет. През 1994/95 г. следва в Станфордския университет и в Колумбийския университет със стипендия от Американския съвет на преподавателите по руски език (ACTR), а през 1998 г. получава докторска степен по литература и славистика от Московския университет с дисертация върху поетиката на прозата на Владислав Ходасевич.
През 1999 г. се мести в Берлин и работи като журналистка за различни руски медии, включително списание „Сноб“. Пише и в немскоезични вестници, включително „Нойе Цюрхер Цайтунг“ и „Таг“. В периода 2011 – 2013 г. пише като колумнист за „Франкфуртер Алгемайне Зонтагсцайтунг“ колонката „Западно-източната дива“, а от 2015 г. като колумнист във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ колонката „Снимка на седмицата“. Пише на немски език.
През 2010 г. получава стипендия от фондация „Робърт Бош“ за работата по книгата си „Може би Естер“, а през 2013 г. – грант от Дома на художниците в Аренсхоп.
През 2012 г. е издадена първата ѝ книга, фотоалбума „Обратно в детския и младежки ваканционен лагер „Орльонок“, като описва в есето си търсенето на частица от съветското си детство.
През 2014 г. е издаден сборникът ѝ с разкази „Може би Естер“. В едноименния разказ чрез историята на Естер, която прилича на прабаба си, депортирана в Киев през 1941 г. и убита в клането в Бабин Яр, разказва за геноцида над евреите в Киев от нацистите. Книгата получава наградата „Ингеборг Бахман“, наградата „Шубарт“, наградата „Аспекте“, наградата „Ернст Толер“ и наградата „Стрега Еуропео“. Книгата става бестселър на „Шпигел“ и е публикувана на над 30 езика по света.
През октомври 2015 г. тя ръководи проект в Международния изследователски център за културни изследвания във Виена на тема фотографиите и как зрителите ги виждат. Член е на Германския център за език и поезия.
Катя Петровская живее със семейството си в Берлин.
Произведения Die Auserwählten. Ein Sommer im Ferienlager von Orlionok (2012) – фоторепортаж с есе Vielleicht Esther (2014) – награда „Ингеборг Бахман“ и другиМоже би Естер, изд.: ИК „Парадокс“, София (2016), прев. Милен Милев Tausendundein Buch във Warum Lesen? Mindestens 24 Gründe (2020). Das Foto schaute mich an. Kolumnen (2022) Als wäre es vorbei. Texte aus dem Krieg (2025)
Награди 2013 Награда „Ингеборг Бахман“ 2014 Литературна награда „Аспекте“ 2015 Награда „Ернст Толер“ 2015 Литературна награда „Шубарт“ 2015 Европейска награда „Стрега“ 2022 Награда за правата на човека на фондация „Герхарт и Ренате Баум“ 2023 Награда „Густав Реглер“ 2024 Награда за литература „Хорст Бингел“ 2026 Награда за литература „Якоб Васерман“
Източници
Категория:Украински писателки Категория:Украински журналисти Категория:Германски писателки Категория:Германски журналисти Категория:Носители на награда „Стрега“ Категория:Носители на наградата „Ингеборг Бахман“ Категория:Възпитаници на Московския университет Категория:Преподаватели в Тартуския университет Категория:Родени в Киев Категория:Емигранти