Пантелей Генов

Пантелей Алеков Генов е български индустриалец, основоположник на консервната индустрия в България.

Биография Пантелей Генов е роден на 30 ноември 1868 г. в Свищов, тогава в Османската империя, в семейство на терзия. През 1884 г. умира баща му Алеко Генов. Едва 16-годишен, Пантелей Генов остава с майка си Аника и със седем малки братя и сестри. Завършва гимназия в Лом, където след това работи при чичо си като пощенски служител. С парите, които спестява, отива в Швейцария да следва право. Там получава съвет да се отдаде на изучаване на консервната промишленост, която е непозната в България. В периода 1897 – 1898 г. работи в консервни фабрики в Белгия и Франция, за да усвои спецификата на производството.

През 1899 г. се прибира в България и предприема дейности за създаване на фабрика във Варна. Общинският съвет във Варна му отстъпва безвъзмездно правото за ползване на общинско място за построяване на фабрика за консервиране на меса, риба, плодове, зеленчуци и др. Решението на Общинския съвет е от 3 април 1899 г. Тази дата е приета за начало на консервната промишленост в България. Производството е оскъдно, с примитивни средства. Продукцията е приета с недоверие от домакините във Варна, които връщат зеленчукови консерви, изпращани за реклама с думите: „Не ни трябват туршии в тенекиени кутии“. Пантелей Генов има трудности и с осигуряване на суровините.

През 1907 г., с надежда за по-добър прием, той премества машините и съоръженията в София. През 1909 г. се установява в Пловдив, следвайки съвета на министър Никола Генадиев, че производството близо до първичните продукти ще бъде качествено и евтино. По Закона за насърчаване на местната индустрия Пантелей Генов получава концесия, изключително право за производството на консервирани зеленчуци, плодове, месо и риба в Софийски и Пловдивски окръг. Заради концесията фабриката се нарича Първа българска привилегирована фабрика за консерви „Братя А. Генови“. През 1914 г. е построена собствена сграда с парен котел, парна машина, автоклави и др. и складове за продукцията. Интересен факт е, че за маринованите консерви с риба суровината е доставяна само от Бургас и Свищов.

След Първата световна война зеленчуковите консерви се изнасят за Англия, Франция и Германия. Прочутата фабрична марка за времето си е „Хубавата градинарка“ на български и френски език. Фирмата е удостоена за придворен доставчик през 1926 г . Фабриката става еднолична собственост на Пантелей А. Генов през 1928 г., когато брат му Иван А. Генов се оттегля. От 1929 г. производствената дейност се осъществява с електромотори и електрически инсталации. За работниците са уредени безплатни столова и баня. Пантелей Генов разширява не само асортимента, но въвежда и производството на нови, нехарактерни за Пловдивския регион, зеленчуци и нови практики на взаимоотношения с доставчиците на суровини. През 1926 г. той закупува от Франция машина за лющене на грах, внася и семена за посев с различно време на узряване, които раздава безплатно на местни градинари срещу договори за доставка на суровината. През 1930 г. става първият износ на консерви бамя за Франция от пет тона. За нуждите на специализирания ориенталски ресторант на фирма „М. Леви“ в Ливърпул Генов ежегодно доставя по един вагон зеленчукови консерви. В лондонския ресторант „Риц“ – чрез посредничеството на фирма „Анри Жервелие и сие“ – през 1936 г. са доставени десет тона български аспержи, произведени в Катуница и консервирани във фабриката. Аспержите са многогодишна култура, чието отглеждане не е познато в България в миналото. Пантелей Генов, който познава широкия пазар на консервирани аспержи в Западна Европа, доставя семена и въвежда отглеждането им в района на Пловдив. През 1933 г. е внесена първата в България вакуум-апаратна инсталация за производство на доматено пюре от Италия, от фирмата ,,Тито Манцини и сие“ град Парма. В своята 48-годишна дейност фабриката за консерви прославя българското качество и получава:

1. Златен медал от Международното изложение – Лиеж, 1905 г.

2. Почетен диплом от Министерството на индустрията – София, 1905 г.

3. Златен медал от Балканското изложение – Лондон , 1907 г.

4. Златен медал от Горнооряховския панаир – 1925 г.

5. Златен медал от Промишлената изложба – Варна, 1933 г.

6. Златен медал от Международния мострен панаир – Пловдив, 1934 г. .

Пантелей Генов дарява средства за Търговската гимназия в Пловдив и подпомага издаването на сборници, свързани с историята на Свищов. През 1926 г. започва строителството на crpaдата на Търговската гимназия в Пловдив, като началните средства са набавени от дарителския фонд на Стефан Обрейков, даренията на Пантелей Генов и собственика на аптека „Калмар“ Светослав Карич и заем от Пловдивската популярна банка.

Умира внезапно на 9 октомври 1934 година в Пловдив. Неговите наследници – синът Александър Генов и дъщерята Анна Генова-Петрович продължават дейността му до национализацията на 23 декември 1947 година. След това фабриката става цех за производство на зеленчукови консерви към Държавния консервен комбинат „Първи май“ в Пловдив.

Памет Улица „Пантелей Генов“ в Пловдив се намира в район Северен, квартал „Захарна фабрика“.

Вижте също Икономика на Пловдив

Източници

Категория:Български индустриалци Категория:Български предприемачи Категория:Родени в Свищов Категория:Починали в Пловдив