Крум Борисов Чушков е общественик, македонски българин от Северна Македония, пробългарски активист.
Биография Роден е в 1929 година във Велес, тогава в Кралство Югославия, днес в Република Северна Македония.
Още като ученик през 1946 година той се включва в движението срещу сърбизацията, стояща зад налагането на македонистично национално съзнание, срещу приобщаването на Вардарска Македония към новата сърбокомунистическа Югославия. Осъден е на 6 години затвор, от които излежава 3,5 години.
В 1991 година във Велес е подсъдим по процес заедно с Георги Калаузаров, Иван Тренчев и други с обвинения за извършен атентат срещу офицерския дом на сръбската армия в града и в запалване на югославското знаме с искане югоармията да напусне Македония. Синът му Георги (Гоце) Чушков също е арестуван.
Когато югославската република Македония се отделя от Югославия, Крум Чушков е сред първите, които искат идеите на историческата ВМРО да бъдат основна идеология на новообразуваната република.
На 28 декември 1991 г. Крум Чушков и Георги Калаузаров, членове на ЦК на ВМРО-ДПМНЕ и представители на пробългарското крило в партията, са приети в Министерството на външните работи на България от Любчо Трохаров, началник на отдел „Първи – Балкански страни“. Настояват България да признае самостоятелността на новата държава, като тезата им е, че българска пасивност ще доведе до триумф на македонизма и това ще бъде предпоставка за прехвърлянето му в Пиринска Македония, а България ще загуби „шансове за реабилитация на българщината за много десетилетия напред“. Пледират за дипломатическа подкрепа и навременно признаване на Република Македония, финансова помощ за масови мероприятия на ВМРО-ДПМНЕ, създаване на механизъм за доставка на българска литература и разширяване на обхвата на Радио-телевизионния център в Благоевград, определяне на квота за студенти от Република Македония и други. Крум Чушков с още двама души по собствена инициатива е в София и през януари 1992 година за срещи с различни организации и институции и настоява България първа да признае самостоятелността на новата държава. България наистина първа в света признава независимостта на Република Македония (15 януари 1992) и спомага тя да бъде призната след това от Турция и Русия.
При започналите на 18 април 1992 година арести на активни членове на ВМРО-ДПМНЕ с антикомунистически и антисръбски позиции Крум и синът му Георги са сред арестуваните. В предварителния арест им е нанесен жесток побой. До началото на юни не им е дадена информация защо са арестувани, нито им е връчен обвинителен акт – такъв е съставен няколко дена преди процеса, но без достъп до него. Арестуваните са обвинени в тероризъм. Има сериозни основания да се смята, че намереното у някои от тях оръжие е предварително подхвърлено от просръбски служители по сигурността.
Крум Чушков е ентусиазиран радетел за срещи между интелектуалци от двете държави, така се ражда идеята за създаване на Движение за сътрудничество между България и Р. Македония. То е официално представено в Скопие на 8 май 1994 година, но под въздействие на УДБА е закрито.
През октомври 1995 година Крум и Гоце Чушкови отново са арестувани след атентата срещу президента Киро Глигоров на 3 октомври, станал повод за арести и насилие над много граждани с българско самосъзнание.
Като председател на местната общност (месната заедница) на квартал Родна Ивева във Велес, Крум Чушков, заедно със сина си Гоце, води многогодишна борба с местните власти в града и с Общественото комунално предприятие „Дервен“ за водоснабдяването и канализацията на квартала.Стоjадиновиќ, Звонко. Крум Чушков, претседател на велешката населба "Родна Ивева", ги обвинува градските татковци и градоначалникот Траjко Пренџов: Не ни дават вода, бидеjки сме ВМРО-вци, Фокус, петок, 29 март 1996, броj 41, с. 8-9.
Участва в Първия велик събор на българите от цял свят във Варна в 2008 година.
Умира в 2009 година.
Бележки
Категория:Северномакедонски българи Категория:Родени във Велес Категория:Български общественици от Македония Категория:Северномакедонски общественици Категория:Дейци на ВМРО-ДПМНЕ Категория:Репресирани от комунистическия режим в Югославия