Тромбофилията (понякога наричана хиперкоагулация или протромботично състояние) е нарушение на кръвосъсирването, което повишава риска от тромбоза (образуване на кръвни съсиреци в кръвоносните съдове). Такива нарушения могат да бъдат установени при 50 % от хората, претърпели случай на тромбоза (като дълбока венозна тромбоза в крака), който не е бил предизвикан от други причини. Значителна част от населението има установим тромбофилен дефект, но при повечето от тях тромбозата се развива само при наличието на допълнителен рисков фактор.
За повечето форми на тромбофилия не съществува специфично лечение, но повтарящите се случаи на тромбоза могат да бъдат показание за дългосрочна профилактична антикоагулантна терапия. Първата значима форма на тромбофилия, открита от медицинската наука – дефицитът на антитромбин – е идентифицирана през 1965 г., докато най-често срещаните аномалии (включително фактор V Лайден) са описани през 90-те години на XX век.
Признаци и симптоми Най-често срещаните състояния, свързани с тромбофилия, са дълбоката венозна тромбоза (ДВТ) и белодробната емболия (БЕ), които заедно се наричат венозен тромбоемболизъм (ВТЕ). Дълбоката венозна тромбоза (ДВТ) обикновено засяга краката и се характеризира с болка, оток и зачервяване на крайника. Тя може да доведе до продължителен оток и усещане за тежест вследствие на увреждане на венозните клапи. Съсирекът може също да се откъсне и да се придвижи (да предизвика емболия) към артериите в белите дробове. В зависимост от размера и местоположението на съсирека това може да доведе до внезапно настъпил задух, болка в гърдите, сърцебиене и може да се усложни с колапс, шок и сърдечен арест.
Венозната тромбоза може да възникне и на по-необичайни места: във вените на мозъка, черния дроб (тромбоза на порталната вена и тромбоза на чернодробната вена), мезентериалната вена, бъбреците (тромбоза на бъбречната вена) и вените на ръцете. Все още не е напълно ясно дали тромбофилията повишава риска от артериална тромбоза (която е основната причина за сърдечни инфаркти и инсулти). Въпреки това по-нови данни сочат, че някои форми на наследствена тромбофилия са свързани с повишен риск от артериален исхемичен инсулт.
Тромбофилията се свързва с повтарящи се спонтанни аборти и вероятно с различни усложнения по време на бременността, като забавяне на вътрематочното развитие, мъртворождение, тежка прееклампсия и отлепване на плацентата. Дефицитът на протеин С може да предизвика фулминантна пурпура – тежко нарушение на кръвосъсирването при новородените, което води както до некроза на тъканите, така и до кръвоизливи в кожата и други органи. Това състояние е описано и при възрастни. Дефицитът на протеин С и протеин S се свързва също така с повишен риск от некроза на кожата при започване на антикоагулантно лечение с варфарин или сродни лекарства.
''' Причини Тромбофилията може да бъде вродена или придобита. Под вродена тромбофилия се разбират състояния, които са налице от раждането (и обикновено са наследствени, като в този случай може да се използва терминът „наследствена тромбофилия“), които повишават склонността към развитие на тромбоза, докато придобитата тромбофилия се отнася до състояния, които възникват по-късно през живота.
Вродена Най-честите видове вродена тромбофилия са тези, които възникват в резултат на свръхактивност на коагулационните фактори; поради това те се считат за промени от типа „усилване на функцията“. В обичайното хетерозиготно състояние те са относително леки и затова се класифицират като дефекти от „тип II“. Най-често срещаните са фактор V Leiden (мутация в гена F5 на позиция 1691) и протромбин G20210A, мутация в протромбина (на позиция 20210 в 3' – нетранслираната област на гена). Комбинираните хетерозиготи и хомозиготи, макар и редки, са изложени на значителен риск от тромбоза.
Редките форми на вродена тромбофилия обикновено се причиняват от недостиг на естествени антикоагуланти. Те се класифицират като „тип I“ и са по-тежки по отношение на склонността си да причиняват тромбоза. Основните са дефицит на антитромбин III, дефицит на протеин C и дефицит на протеин S. По-леките редки вродени тромбофилии са мутация от фактор XIII и фамилна дисфибриногенемия (анормален фибриноген). Не е ясно дали вродените нарушения на фибринолизата (системата, която унищожава съсиреци) са основни фактори за риска от тромбоза. Вродената недостатъчност на плазминоген, например, основно причинява очни симптоми и понякога проблеми в други органи, но връзката с тромбозата е по-неясна.
Кръвната група определя в значителна степен риска от тромбоза. Тези с кръвни групи, различни от група O, са с относителен риск от 2 до 4 пъти. Кръвната група О се свързва с понижени нива на фактор фон Вилебранд – поради повишен клирънс – и на фактор VIII, който е свързан с риска от тромбоза.
Придобита Редица придобити състояния повишават риска от тромбоза. Ярък пример за това е антифосфолипидният синдром, който се причинява от антитела срещу съставни части на клетъчната мембрана, по-специално лупусен антикоагулант (първоначално открит при хора със заболяването системен лупус еритематозус, но често откриван и при хора без това заболяване), антикардиолипинови антитела и анти-β2-гликопротеин 1 антитела; затова се счита за автоимунно заболяване. В някои случаи антифосфолипидният синдром може да причини както артериална, така и венозна тромбоза. Той също така е по-силно свързан със спонтанен аборт и може да причини редица други симптоми (като Ливедо ретикуларис на кожата и мигрена).
Хепарин-индуцираната тромбоцитопения (ХИТ) се дължи на реакция на имунната система срещу антикоагулантното лекарство хепарин (или неговите производни). Въпреки че е наречена така заради ниския брой тромбоцити, ХИТ е тясно свързана с риска от венозна и артериална тромбоза. Пароксизмалната нощна хемоглобинурия (ПНХ) е рядко състояние, което се дължи на придобити промени в гена PIGA, който играе роля в защитата на кръвните клетки от комплементната система. ПНХ увеличава риска от венозна тромбоза, но също така е свързана с хемолитична анемия (анемия, причинена от унищожаване на червените кръвни клетки). Както ХИТ, така и ПНХ изискват специално лечение.
Хематологичните състояния, свързани със забавен кръвоток, могат да увеличат риска от тромбоза. Например, сърповидно-клетъчната анемия (причинена от мутации на хемоглобина) се разглежда като леко протромботично състояние, предизвикано от нарушен поток. По същия начин миелопролиферативни заболявания, при които костният мозък произвежда твърде много кръвни клетки, са предразположени към тромбоза, особено при полицитемия вера (излишък на червени кръвни клетки) и есенциална тромбоцитоза (излишък на тромбоцити). И в този случай тези състояния обикновено изискват специфично лечение, когато бъдат идентифицирани.
Ракът, особено когато се разпространява на други места в тялото, е признат рисков фактор за тромбоза. Предложени са редица механизми, като активиране на коагулационната система от ракови клетки или секреция на прокоагулантни вещества. Освен това някои методи за лечение на рака (като използването на централни венозни катетри за химиотерапия) могат допълнително да повишат риска от тромбоза.
Нефротичен синдром, при който протеинът от кръвта се освобождава в урината поради бъбречни заболявания, може да бъде предразположен към тромбоза; това е особено характерно при по-тежки случаи (което се установява при нива на албумин в кръвта под 25 g/L) и ако синдромът е причинен от мембранозна нефропатия. Възпалителните заболявания на червата (улцерозен колит и болестта на Крон) предразполагат към тромбоза, особено когато заболяването е в активна фаза. Предложени са различни механизми.
Бременността е свързана с повишен риск от тромбоза от 2 до 7 пъти. Това вероятно се дължи на физиологична хиперкоагулация по време на бременността, която предпазва от следродилно кървене. Тази хиперкоагулация, от своя страна, вероятно е свързана с високите нива на естрадиол и прогестерон, които се наблюдават по време на бременността.
Естрогените, когато се използват в комбинирана хормонална контрацепция и в хормонална терапия по време на менопауза (в комбинация с прогестогени), са свързани с 2 до 6 пъти повишен риск от венозна тромбоза. Рискът зависи от вида използвани хормони, дозата на естроген и наличието на други тромбофилни рискови фактори. Счита се, че за това са отговорни различни механизми, като дефицит на протеин S и инхибитор на пътя на тъканния фактор.
Затлъстяването отдавна се счита за рисков фактор за венозна тромбоза. Според многобройни проучвания това води до повече от двукратно увеличение на риска, особено в комбинация с употребата на орални контрацептиви или в периода след операция. Описани са различни нарушения в коагулацията при затлъстяването. Инхибиторът на плазминогенния актоватор 1, инхибитор на фибринолизата, присъства в по-високи нива при хора със затлъстяване. Затлъстяващите хора имат и по-голям брой циркулиращи микровезикули (фрагменти от увредени клетки), които носят тъканен фактор. Тромбоцитната агрегация може да бъде повишена, а нивата на коагулационни протеини като фактор фон Вилебранд, фибриноген, фактор VII и фактор VIII са по-високи. Затлъстяването също така увеличава риска от рецидив след първоначален случай на тромбоза.
Източници
Категория:Заболявания на кръвта