Белоцветен шпорец (Delphinium albiflorum) е многогодишно тревисто растение от семейство Лютикови. В България е критично застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие. Видът е балкански ендемит.
Описание Многогодишно тревисто растение с грудковидни корени. Стъблото е високо до 100 cm, влакнесто по цялата си дължина. Листата са дланевидно двойно- или тройнотриделни, с линейноланцетни до линейни делчета. Съцветията са рехави гроздове. Цветовете са дълги 10 – 17 mm, жълтеникавобели, понякога с външни синкави околоцветни листчета; шпората е дълга 10 – 15 mm, по-дълга от околоцветника, обикновено хоризонтална. Плодовете са мехунки, дълги до 15 mm, с тънко носче на върха. Цъфти юни – юли, плодоноси юли – септември.
Разпространение и местообитания Расте по сухи, тревисти и каменисти места, из храсталаци и разредени иглолистни гори върху варовик. Популациите са от единични индивиди и са силно фрагментирани. В България се среща в планината Славянка (над село Парил), от 1200 до 1600 m надморска височина. Общото му разпространение обхваща България и Северна Гърция.
Природозащитен статут Сред заплахите са ниският миграционен потенциал на вида и ограниченият му ареал. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие, а част от популацията попада в резерват „Алиботуш“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Необходими са изучаване на биологията и екологията на вида, мониторинг на популациите, подпомагане на естественото размножаване и събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в град Садово.
Източници
Категория:Лютикови