Български жълт хедизарум (Hedysarum grandiflorum subsp. bulgaricum) е многогодишно тревисто растение от семейство Бобови. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България. Подвидът е български ендемит.
Описание Многогодишно тревисто растение с пълзящо, разклонено коренище. Стъблото е високо 20 – 30 cm, слабо развито, разреденовлакнесто или голо. Листата са с 2 – 5 двойки елипсовиднояйцевидни, влакнести листчета, събрани при върха на съцветната дръжка. Съцветията са гроздовидни, удължени, връхни, с 10 – 25 цвята; цветовете са дълги 15 – 25 mm, с жълтеникавобяло, често розовеещо венче. Плодът е боб, дълъг 5 – 10 mm, четинестовлакнест, с къси шипчета. Цъфти май – юли, плодоноси юни – август. Опрашва се от насекоми и се размножава със семена и вегетативно.
Разпространение и местообитания Среща се по склоновете на хълмове, в състава на ксеротермни, отворени степни съобщества, върху слабо засолени мергели и варовици, като на места е доминант. В България се среща в Дунавската равнина (района на град Левски и долината на река Студена между Свищов и Павликени), до 300 m надморска височина. Подвидът е ендемичен за Северна България (Дунавската равнина).
Природозащитен статут Сред заплахите са разораването на степните съобщества, пашата и утъпкването, естествената силна фрагментираност на популациите, ниската кълняемост на семената и привързаността към определени екологични условия. Част от находищата са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Необходими са включване на подвида в списъка на защитените растения съгласно Закона за биологичното разнообразие, проучване на числеността и заплахите, събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в град Садово и обявяване на най-представителните популации за защитени територии.
Източници
Категория:Бобови Категория:Флора на България