Влакнест скорпиурус (Scorpiurus subvillosus) е едногодишно тревисто растение от семейство Бобови. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България.

Описание Едногодишно тревисто растение. Стъблото е дълго 5 – 10 cm, прилегнало или разпереновлакнесто. Листата са широкообратноланцетни до ланцетнообратнояйцевидни, в основата източени в почти равни на дължината им тънки дръжки. Присъцветният лист е 6 – 10 пъти по-къс от съцветната дръжка, ципест, линейноланцетен. Съцветието е сенниковидна главичка с 2 – 3 цвята. Цветовете са най-често 2 – 3, рядко 5 – 6, увиснали. Прицветниците са 3 – 5 пъти по-къси от цветните дръжки, люспести. Чашката е наполовина по-къса от венчето, звънеста, разпръснато прилегналовлакнеста. Венчето е дълго 6 – 10 mm, жълто. Флагчето е с почти кръгла целокрайна петурка, крилцата са с удълженоелиптична, 2 пъти по-дълга от нокътя петурка, а ладийката е на върха шиловидно заострена. Плодът е боб, извит, дълбоко наребрен. Семената са двуделни, повече или по-малко сплеснати в единия край. Цъфти април – юни, плодоноси юни – юли. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.

Разпространение и местообитания В България видът се среща по Черноморското крайбрежие (на юг от Маслен нос), до 100 m надморска височина. Общото му разпространение обхваща Южна Европа, Средиземноморието и Югозападна Африка.

Расте по сухи тревисти хълмисти места – ливадни и пасищни съобщества по крайбрежните склонове. Популациите са с ниска численост, представени от отделни индивиди с дифузно разпределение. Числеността на субпопулациите намалява вследствие на разрушаването на местообитанията, а в резултат на активното застрояване на крайбрежните хабитати някои от субпопулациите са изчезнали. Възобновяването е ограничено поради трудното покълнване на семената. През последните години са потвърдени само субпопулациите край град Царево и защитената местност „Силистар“.

Природозащитен статут Като отрицателно действащи фактори се посочват стопанската дейност (животновъдство, туризъм, застрояване на морския бряг), ограниченото разпространение и изключително малочислената популация.

Част от находищата се намират в границите на природен парк „Странджа“ и защитената местност „Силистар“, както и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Сред необходимите мерки за защита са проучване на числеността и площта на популациите и на състоянието на местообитанията, мониторинг на състоянието на популациите и събиране на семена за съхраняване в семенна генбанка.

Източници

Категория:Бобови