Жан I, наричан Посмъртни (), е крал на Навара като Хуан I () и Франция, както и граф на Шампан в началото на 14 век. Той е посмъртен син на Луи Х Френски и неаполитанската принцеса Клеманс Унгарска. Роден през нощта на 14 срещу 15 ноември 1316, Жан царува само пет дена от раждането си до смъртта си, правейки го най-младия крал на Франция.

Спор за короната През юни 1316 френският крал Луи Х заболява и умира, оставяйки френския трон празен. Започват спорове из кралското семейство за това кой трябва да го наследи. Основен фактор в споровете е бременната кралица Клеманс Унгарска. Основното опасение е в това новороденото да не бъде момиче. В такъв случай, основни претенденти за трона са единственото друго дете на Луи X, принцеса Жана и брат му, граф Филип дьо Поатие. Родът Капет се разделя на два лагера, като към поддръжниците на Жана са Шарл дьо Валоа, Шарл дьо ла Марш и Ото IV Бургундски, а поддръжници на граф дьо Поатие били Луи д'Еврьо, Мао д'Артоа.

Възползвайки се от кръжащите слухове относно законността на прицеса Жана, след като майка ѝ, бившата кралица Маргьорит Бургундска е уличена в изневяра и затворена в Шато Гаяр, а брака ѝ с Луи Х е анулиран, с помощта на разум и дипломатичност, граф дьо Поатие привлича на своя страна мнозинството от противниците си, самопровъзгласявайки се за регент на неродения си племенник.

Живот

Пет месеца след смъртта на Луи Х Клеманс Унгарска ражда момче, с което, поне за малко, прекратява споровете за наследството. Според някои източници, въпреки добре протеклата бременност при раждането се налага да използват щипци, за да извадят детето (метод, използван в медицината чак до 19 век). То е наречено Жан в чест на Йоан Кръстител, светец покровител на кралица Клеманс. След раждането Клеманс е в лошо здраве, първоначално оплаквайки се само от главоболие и гадене, по-късно повръщане, загуба на съзнание, треска.

Детето е кръстено на следващия ден, като за негови кръстници са избрани регентът граф Филип дьо Поатие, съпругата му Жана Бургундска, майка ѝ графиня Мао д' Артоа, сенешалът Жан дьо Жоенвил и кралският конетабъл Гоше дьо Шатийон. По време на кръщенето детето получава гърч. В своя роман от 1957 „Законът на мъжете“, френския писател Морис Дрюон описва събитието така:

На 19 ноември, три дена след кръщението, е насрочено малкият крал да бъде представен пред благородниците, за да бъде припознат като техен върховен суверен. Именно по време на представянето на детето то изпада в шок и умира скоро след това. Негов наследник става чичо му Филип дьо Поатие, приемайки името Филип V Дълги.

Джианино Балиони През годините изникват множество теории относно причината за смъртта на Жан I от отравяне до размяна с мъртво дете, но никоя не може да бъде потвърдена. Мнозинството историци предполагат, че смъртта му е причинена от вековете на кръвосмешение във френския кралски двор и усложненията при раждането. Въпреки това писатели романисти се възползват от историята за Джианино Балиони.

През 1360 в Париж пристигнал сиенец на име Джианино (или Джиовани) Балиони твърдейки, че е крал Жан I, настоявайки, че е законният притежател на короната. Арестуван по заповед на върналия се на френска земя крал Жан II Валоа, Джианино Балиони е затворен и умира в затвора през 1363.

В литературата Жан или Джианино е основен герой в книгата на италианеца Томазо ди Кампаня Фалкониери „Човекът който се мислеше за крал на Франция“, както и в поредицата на френския романист Морис Дрюон „Прокълнатите крале“.

Източници Louis Monmerqué, , Paris, Tabary, bouquiniste éditeur,‎ 1844, Eric Le Nabour, , Perrin,‎ 2005

Категория:Крале на Франция Категория:Монарси на Навара Категория:Капетинги Категория:Родени в Париж Категория:Починали в Париж