Левон Хованес Кюрегян (арм: Լեւոն Կիւրեղեան, ит: Leonardo Giorgiano, англ: Léon Gurekian) е архитект от арменски произход, работил в Османската империя, България и Италия. Името му може да се срещне на български и като Леон Гурекян.

Биография

Ранни години Левон Кюрегян е роден на 26 април 1871 в Константинопол, Османската империя. Неговото арменско семейство произхожда и живее в Трабзон, като развива търговски отношения между Близкия изток и Европа, по-специално Марсилия.

Първоначално той учи в Трабзон, след което завършва образованието си в Арменският колеж „Мурат-Рафаел“ (Murad-Raphaelyan College / Collegio Armeno Moorat-Raphael) във Венеция през 1888 г. След това заминава за Рим, където през 1895 г. се дипломира едновременно от Кралския институт за изящни изкуства в Рим (Regio Istituto di Belle Arti di Roma) с диплома за професор по архитектурен дизайн и от Кралското приложно училище за инженери (Regia Scuola di Applicazione degli Ingegneri) с магистърска степен по архитектура.

В България Малко след завръщането си в Константинопол през 1896 г., той успява да избяга от погромите над арменците, организирани от султан Абдул Хамид II, като намира убежище в България. След като дипломата му по архитектура е призната от българското правителство, той проектира различни сгради и печели конкурса за проект на Общински театър във Варна (днешният Драматичен театър „Стоян Бъчваров“).

Този проект не се осъществява. Строителството на театъра започва през 1912 г. по проект на арх. Никола Лазаров. Двата проекта обаче поразително си приличат. Сградата на театъра е завършена чак през 1932 г. след допълнителни подобрения от арх. Дабко Дабков.

Междувременно (през 1890 г.) във Варна е построена Часовниковата кула и зала „Съединение“ до нея (днешната сцена-филиал на театъра). За залата някои източници твърдят, че също е проектирана от Левон Кюрегян. Други негови проекти в България – 1896 – 1898 – са: Casinò - Kasorlik -1897Вероятно става дума за градски салон или павилион в гр. Казанлък. Cassa Agricola e di Risparmio - Sofia ed altre città – 1897Проекти на административни сгради за нуждите на тогавашните земеделски кредитни институции. Villa - Sofia - 1897 („Кѫщата на Г-нъ Др. Унтербергъ“ вероятно д-р Никола Унтерберг, на ъгъла на ул. "6-ти септември" и бул. „Цар Освободител“, София. Не съществува днес, няма сведения дали е била построена); Villa dell'ing. Nicolof - Sofia - 1897 (вероятно за инж. Петър Николов роден в Болград, Бесарабия)

В Константинопол През 1899 г. Левон Кюрегян се връща в Константинопол, където проектира много сгради.

През 1901 г. се жени за Мариамик Азарян в Константинопол. Единственият им син, Ованес Гурекян, е роден през 1902 г. и също е архитект.

В Италия На 7 септември 1907 г. той се премества в Рим. През 1908 г. получава от Кралския институт за изящни изкуства в Рим (Regio Istituto di Belle Arti di Roma) диплома за професор по архитектурен дизайн въз основа на следването си по архитектура там през 1895 г. В конкуренция с голям брой италиански архитекти, проектът на Гурекян за Османския павилион на Международното изложение в Торино (1911 г.) печели първо място и е избран за реализация. Това е една от малкото творби, които проектира в Италия, като останалите са погребалната капела на негов приятел в Триест и собственият му дом – вила „Арарат“ (Villa Ararat) в Азоло, провинция Тревизо.

През септември 1911 г. е назначен за представител на османското правителство на Международния конгрес на архитектите в Рим, но докато е там, избухва Итало-турската война и той участва като само като редови член на Асоциацията на архитектите, но не и като представител на Османското правителство. През 1912 г. започва дългосрочен проект за заснемане и проучване на важни паметници на византийската и романската архитектура в Равена, Аквилея, Истрия, Далмация и особено в Брианца, с цел да изследва влиянието на арменската архитектура върху романската архитектура.

Може да се твърди, че Левон Кюрегян е арменски католик. Като младеж той учи в престижния колеж „Мурат-Рафаел“ (Murad-Raphaelyan College) във Венеция. Това училище се помещава в двореца Палацо Дзенобио, който е собственост на Мхитаристите – прочут арменски католически орден. Става зет на покойния Бедрос ефенди Азарян (Bédros effendi Azarian). Фамилията Азарян е една от най-влиятелните и богати арменски католически фамилии в Константинопол по онова време. През 1913 пише статия посветена на Арменско-католическия синод, свикан в Рим от монсеньор Терзиан.

През периода 1914 – 1918 г. Първата световна война го принуждава да остане в Азоло, където си изкарва прехраната като фотограф. През 1919 г. заминава за Париж, където публикува политически анализ на Първата световна война под формата на животинска алегория: „Отговорните“ (The Responsible). Докато е там, той също така участва в политическите усилия за създаването на Независима република Армения.

През май 1921 г. архитектът прави последното си пътуване до Турция. Там разбира ужасяващата истина: по време на Арменския геноцид през 1915 г. всички негови роднини, останали в Турция, са избити, а имотите им – конфискувани. През 1922 г., осъзнавайки с горчивина невъзможността да се завърне в бъдещата Независима арменска република поради провала на Версайския договор (1919 г.), той решава да се установи в Азоло, където проектира и построява своя дом. От този момент нататък той напълно изоставя архитектурата. Публикува поредица от политически и филологически изследвания, предимно на арменски език. В „Карс и Ардахан“ той излага арменските претенции към тези провинции, които са отстъпени на Турция с Александрополския договор. В края на Втората световна война делегация от Съветска Армения пристига в Азоло, за да попита Гурекян дали е съгласен да се премести в Армения. Тъй като вече е болен, той отказва, но в подкрепа на каузата заявява: „Зад гърба ми винаги е имало снимка на генерал Андраник“ (Андраник Озанян).

Левон Кюрегян е близък колега на прочутата арменска архитектурна династия Балян – създатели на дворците Долмабахче, Чъраган (Çırağan Sarayı) и др. в Истанбул. Кюрегян успява да спаси и изнесе техния безценен архив от Константинопол. От 1927 г. той го съхранява в своята вила „Арарат“ в Азоло, Италия, с надеждата, че един ден документите ще стигнат до Армения. През 2014 г. по време на Архитектурното биенале във Венеция, неговият внук Армен Гурекян изпълнява волята на дядо си и предава архива на директора на Музея на архитектурата в Армения.

Умира в Азоло на 2 септември 1950 г. и е погребан в семейната гробница.

Публикации Статия за големия английски поет Робърт Браунинг във вестник „Ла Патрия“ (La Patria), излизащ в Константинопол, 1913 Léon Gurekian, Il Concilio Cattolico Armeno di Roma, Considerazioni di un Patriota Armeno, Conti e Gandolfi, Sanremo 1912 – (на италиански) Léon Gurekian, L'Armenia nell'anima italiana, C.Colombo, Roma 1919 (на италиански) Léon Gurekian, Le Responsable - Allégorie historique dans le Règne Animal, Jouve & C.ie Éditeurs, Paris 1919 – (на френски) Léon Gurekian, The two-thousandth of Virgil (Վիրգիլեան երկհազարամեակը), San Lazzaro, Venezia 1931 – (на арменски) Léon Gurekian, Primo Centenario della Fondazione del Collegio Armeno Moorat-Raphaël, Venezia (1836/1936), G.Fabris, Venezia 1936 – (на италиански) Léon Gurekian, Kars e Ardahan - Historical Documentation and National Rights (Կարս եւ Արտահան - Պատմական Հաւաստիք եւ Հայրենաւանդ Իրաւունք), S.Lazzaro, Venezia 1949 – (на арменски)

Източници и бележки

Външни препратки

Оригинални скици на Варненския театър

Категория:Архитекти в България Категория:Арменци в Османската империя Категория:Родени в Истанбул Категория:Починали в Италия