Малък речен кефал (Petroleuciscus borysthenicus) е вид риба от семейство Шаранови (Cyprinidae). В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България.
Описание Близък вид е обикновеният речен кефал (Leuciscus cephalus), от който малкият речен кефал се различава най-лесно по по-малкия брой люспи в страничната линия – 35 – 40 (при обикновения речен кефал те са 43 – 47).
Разпространение и местообитание Общо видът е разпространен в Европа и Азия – в басейните на Черно, Азовско и Мраморно море. Среща се и в басейните на реките Струма и Марица, които се вливат в Егейско море. Установен е в Беларус, България, Грузия, Гърция, Молдова, Румъния, Русия, Украйна и Турция.
В България за пръв път е установен в реките Камчия, Велека и Потурнашка, а впоследствие е открит в повечето от останалите черноморски реки – Батова, Девня, Провадийска, Перперек, Ропотамо, Дяволска и Резовска. Намиран е и в някои водоеми от Егейския водосборен басейн – река Мочурица (приток на Тунджа) и малко блато в басейна на река Струма. Сравнително рядък вид е; въпреки че е установен в много находища, популациите му са изключително уязвими. Изчезнал е от някои от предишните си находища, например река Мочурица. В Провадийска река не е установяван още по време на ихтиологичните изследвания през 70-те години на XX век и вече се смята за изчезнал там. През последните години е установен със сигурност в някои от южните черноморски реки. Понастоящем единственото му находище в Егейския водосборен басейн е каналът, който преминава през защитена местност „Рупите“ и се влива в река Струма.
Обитава бавнотечащи реки, обрасли с макрофитна растителност. Среща се и в стоящи води в напреднала степен на еутрофикация, както и в естуари.
Начин на живот и хранене Храни се с безгръбначни животни, дребни риби и хайвер.
Размножаване Полова зрялост настъпва на 3 – 4-годишна възраст. Размножава се през април и май, като женската отлага средно около 2500 хайверни зърна.
Численост и природозащитен статут В България видът е застрашен (EN), а по международната категоризация на IUCN е оценен като вид с недостатъчно данни (DD). Сравнително рядък е, с изключително уязвими популации. Сред основните заплахи са интензивното строителство близо до находищата му и замърсяването на водите, пресушаването на блатата и заблатените райони, интродуцирането на инвазивни чужди видове, които му влияят пряко като конкуренти, и бракониерството. Част от находищата му са включени в границите на защитените местности „Рупите“, „Устието на река Велека“ и „Силистар“. Като необходими мерки се посочват възстановяването на влажните зони и опазването на долните течения на реките, които се вливат пряко в Черно море, както и контролът за спазване на забраните за риболов.
Източници
Категория:Шаранови