Зъбчата урока (Bupleurum odontites) е едногодишно тревисто растение от семейство Сенникоцветни. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България.
Описание Едногодишно тревисто растение. Стъблото е високо 10 – 50 cm, силно разклонено от основата, с многобройни сенници, голо. Листата са последователни, линейни, островърхи, като приосновните изсъхват по време на цъфтеж. Съцветието е сложен сенник, съставен от 4 – 6 неравни лъча, в основата с 5 ланцетни, островърхи листчета с мрежовидно жилкуване. Прицветниците са 5, ципести, ланцетни, заострени, с ясни мрежовидни жилки. Цветовете са дребни, жълти, с неравни дръжки, по 8 – 15 в сенник. Плодът е сух, 1,5 – 2,5 mm дълъг, разпадащ се на 2 дяла. Цъфти през юни – юли, плодоноси през юли – август. Размножава се със семена.
Разпространение и местообитания В България видът се среща в Тракийската низина (между селата Райкова могила и Щит, Свиленградско) и Тунджанската хълмиста равнина (Елховско и Тополовградско – около селата Добрич, Маломирово, Чернозем, Срем, Устрем, Голям Манастир и Малък Манастир), на 0 – 300 m надморска височина. Общото му разпространение обхваща Средиземноморието (Южна Европа, Северозападна Африка) и Югозападна Азия (Мала Азия, Сирия, Палестина). Расте върху сравнително мощни канелени почви на сухи тревисти места, край пътища (банкети и канавки), в синори или изоставени ниви. Образува плътни популации с численост между 500 и 1000 индивида.
Природозащитен статут Като отрицателно действащи фактори се посочват пашата и утъпкването от домашни животни, разпокъсването и загубата на хабитата вследствие разораването на земите, пожарите – естествени и породени от човека, и ограниченото разпространение. Част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Като необходими мерки за защита се предвиждат включване на вида в списъка на защитените растения съгласно Закона за биологичното разнообразие и детайлно проучване на биологията и екологията на вида и на застрашаващите го фактори.
Източници