Кернеровата метличина (Centaurea kernerana) е многогодишно тревисто растение от семейство Сложноцветни, български ендемит. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България и защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание Многогодишно тревисто растение с масивно, разклонено коренище. Стъблата са многобройни, възходящи, разклонени над средата с 2–3(4) разклонения, завършващи с кошничка на върха, или неразклонени. Листата са тяснолопатовидни, целокрайни или по-често перестонаделени, на върха заоблени, с осилче, дълго 0,5–1 mm. Кошничките са широки 20–25 mm; обвивката им е тяснояйцевидна до цилиндрична, широка 6–14 mm. Придатъците на обвивните листчета са триъгълни, кафеникави, източени в извит навън осил, дълъг 5–7(9) mm, снабден с 4–10(12) двойки кафеникави реснички. Цветовете са розови – вътрешните тръбести, с жълти прашници, а външните лъчисти. Плодосемката и хвърчилката са равни по дължина, 2,5–3,5(4) mm. Цъфти юли – септември, плодоноси август – октомври. Насекомоопрашващо се растение, което се размножава със семена.

Разпространение и местообитания Видът е български ендемит. В България се среща в Стара планина (Средна), Рила (Мусаленски дял и над Костенец), на надморска височина (700)1600–2900 m; погрешно се посочва за Пирин. Расте по скали и скални поляни. Някои от старопланинските популации са многочислени и в добро състояние, докато рилските са силно фрагментирани и по-малобройни. Над 80 % от популацията в района на хижа „Рай“ е опаразитена от ръжда (Uredinales). Поради привързаността на вида към строго специфичен хабитат отделните находища са силно изолирани помежду си.

Природозащитен статут Сред отрицателно действащите фактори са ниският възобновителен и миграционен потенциал на вида, специфичният хабитат, към който е привързан, и масовото опаразитяване на цели популации с ръжда.

Кернеровата метличина е защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Включена е в 1997 IUCN Red List of Threatened Plants с категория „рядък“. По-голямата част от находищата ѝ попадат в границите на националните паркове „Централен Балкан“ (резерватите „Козя стена“ и „Джендема“) и „Рила“, както и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Като необходими мерки се посочват мониторинг на състоянието на популациите и при необходимост подпомагане на семенното размножаване in situ, както и събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в град Садово.

Източници