Короноплодна люцерна (Medicago coronata) е едногодишно тревисто растение от семейство Бобови. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България.
Описание Едногодишно тревисто растение със стъбла, дълги 5–20 cm. Листата са тройни, с дребни прилистници; листчетата са дълги 5–10 mm и широки 4–5 mm, обратнояйцевидни, гъсто просто- или жлезистовлакнести. Цветовете са неправилни, с ципест прицветник, събрани в 3–12-цветни съцветия. Чашката е влакнеста, а зъбците ѝ са по-къси от тръбицата, като единият зъб обикновено е по-дълъг. Венчето е дълго 2,5–3,5 mm, жълто до светложълто, по-малко от два пъти по-късо от чашката. Плодът е боб с диаметър 1–4 mm, черен до черно-кафяв, цилиндричен, с 1–2 рехаво завити намотки и плоски, триъгълни зъбци по страничната повърхност. Семената са по 1–3 в плода, бъбрековидни, светлокафяви или жълтеникави. Цъфти през май – юли, плодоноси през юли – септември. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.
Разпространение и местообитания В България видът се среща в Струмската долина (Ю. – хълма Кожуха), Източните Родопи (Ивайловградско, Кърджалийско – с. Ботурче) и Тракийската низина (Бесапарски ридове); до 200 m надморска височина. Общото му разпространение обхваща Южна Европа, Средиземноморския район, Северна Африка и Югозападна Азия.
Расте на сухи, тревисти и каменисти, варовити места и на излужени канелени горски почви. Популациите са фрагментирани, малобройни и със слаба плътност.
Природозащитен статут Като отрицателно действащи фактори се посочват малобройните популации с ограничено разпространение, трудната кълняемост на семената, нарушаването на хабитатите, утъпкването и пашата.
Едно от находищата се намира в природната забележителност „Кожух“. Находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Като необходима мярка за защита се предвижда депозиране на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Източници