Миланов чистец (Stachys milanii) е едногодишно тревисто растение от семейство Устноцветни. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България. Балкански ендемит.
Описание Едногодишно тревисто растение. Стъблото е високо 15 – 50 cm, изправено, просто или разклонено, жлезистовлакнесто. Листата са яйцевидни, тъпи, в основата закръглени, с дръжка, гъстовлакнести. Прешлените са с 2 – 6 цвята, раздалечени; прицветници липсват. Чашката е дълга 7 – 9 mm, звънчевидна, гъсто жлезистовлакнеста, с дръжка дълга 2 – 4 mm; тръбицата е дълга 4 – 6 mm, със заострени триъгълни зъбци. Венчето е дълго 20 mm, жълто, двуустно; горната устна е дълга 5 – 6 mm, а долната – 12 – 13 mm и широка 7 – 10 mm, с едър среден дял. Орехчетата са яйцевидни, тъмнокафяви, дълги 2,6 mm, в основата на страничните ръбове с тясно крилце. Цъфти юни – юли, плодоноси август – септември. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.
Разпространение и местообитания Расте по тревисти места, в храсталаци и житни посеви, край железопътни линии и населени места. Популациите са с ниска численост и малка площ – около 0,5 дка. В България се среща по Черноморското крайбрежие, в Софийския район, Знеполския район, Тракийската низина и Тунджанската хълмиста равнина, от 100 до 800 m надморска височина. Общото разпространение на вида обхваща Балканския полуостров (България и Източна Сърбия).
Природозащитен статут Като основна заплаха за вида се посочва промяната на местообитанията под влияние на човешката дейност – дребно земеделие, паша и инфраструктурно развитие. Част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Сред необходимите мерки за защита са включването на вида в списъка на защитените растения съгласно Закона за биологичното разнообразие, проучване на биологията и екологията му, на числеността и площта на популациите, както и събиране на семена за Националната семенна генбанка в град Садово.
Източници