Планинският жълт смил (Helichrysum plicatum) е многогодишно тревисто растение от семейство Сложноцветни. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие.

Описание Многогодишно тревисто растение, образуващо рехави туфи с многобройни странични разклонения, завършващи с цветоносни стъбла или стерилни листни розетки, в основата луковицоподобно надебелени. Стъблата са високи (10)20 – 30(45) cm, разклонени само на върха, червено-кафяви, жлезисто или много рядко паяжинестовлакнести. Приосновните листа са линейни до линейноланцетни, жлезистовлакнести; средните и горните стъблови листа са полустъблообхващащи, намаляващи по размер, ланцетнолинейни или линейни. Кошничките са почти кълбести или полусферични, многоцветни, по 25 – 40 във връхно щитовидно сложно съцветие. Обвивните листчета са в 4 – 6 реда, ярколимонено или златистожълти, ципести, леко надлъжно нагънати, при узряването на плодовете разперени. Цветовете са двуполови, жълти. Плодосемките са цилиндрични, тъмнокафяви, с хвърчилка от бледожълти, фино напилени власинки. Цъфти юни – юли, плодоноси юли – септември. Размножава се със семена и коренищни издънки.

Разпространение и местообитания Расте по песъчливи, тревисти и скалисти места в планините. Популациите са сравнително малочислени, изградени от малки групи или отделни индивиди, фрагментирани и с ограничена площ; групирането им е резултат от вегетативно размножаване чрез коренищни издънки при залесяване на местообитанията. В България е установен само в Западните гранични планини (Осоговска планина — селата Долно и Горно Раково, Долно село, Цървен дол), между 1200 и 1700 m надморска височина. Общото разпространение на вида обхваща Балканския полуостров (Гърция, Албания, Република Македония, Сърбия, Черна гора), Кавказ, Мала Азия, Иран и Ирак.

Природозащитен статут Като отрицателно действащи фактори се посочват малочислените и изолирани популации, ниските възобновителни възможности, залесяването и събирането на растението за лечебни цели. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие, а находищата му попадат в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Необходими мерки за защита са мониторинг на състоянието на популациите, информиране на местните общности и възстановяване на популациите, засегнати при залесяване.

Източници