Хрупища

Хру̀пища (произнасяно в местния говор Ру̀пишча, , Аргос Орестико, катаревуса: Άργος Ορεστικόν, Аргос Орестикон, до 1926 година Χρούπιστα, Хруписта, , Хрупищи, , Хрупищя, ) е град в югозападната част на Егейска Македония, Гърция. Градът е център на дем Хрупища в административната област Западна Македония.

География Градът е разположен в Костурската котловина на река Бистрица (Алиакмонас) на 12 километра южно от град Костур по главния път за Гревена, на надморска височина от 650 m. Край Хрупища е разположено летището „Аристотелис“, а на южния му изход е разположен старият каменен Хрупищки мост. Махалите на градчето са Пачура (Пачавура ), Кадруш, Тепе мале (Калитеа) и Дере мале (Родяни). В южната част е новата Долна махала (Като махалас).

История Античност

На 1 km сезерозападно от Хрупища са развалините на античния град Диоклецианопол.

В Османската империя В XVII век турският писател Хаджи Калфа (Кятиб Челеби) пише в своето описание на Румелия и Босна за града:

Гръцко просветно дело

Гръцко училище в Хрупища се появява през 40-те години на XIX век, отворено с помощта на застъпничеството на лекаря Константинос Руфос пред османските власти. Училището осигурява елементарна грамотност, а в 1860 година отваря врати и девическо. През юли 1872 година е завършена нова училищна сграда, като през учебната 1872/73 година в мъжкото училище са записани 120 ученици, а в женското – 60 ученички. До 1880 година методът на преподаване е взаимоучителен, заменен в тази година от преподаване в смесени класове. В 1907 година е построена модерна училищна сграда.

На „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, селото е отбелязано като Хрупища (Khroúpista).

Българско просветно дело

В 1883 година, българската партия в града, начело с Димитър Сикавичовски и Кирязо Сикавичовски, Янко Кръстев, братя Типо и Христо Янакиеви, Яни Драшков и Никола Шкоев, успява да открие в Хрупища българско училище „Св. св. Козма и Дамян“ („Свети Врач“). В него в учебната 1883 – 1884 година дълги години преподава училият в Одрин Апостол Калоянов от Загоричани, който обаче в 1885 година заедно с други български учители в Костурско (Търпо Поповски, Григорий Бейдов, Кузман Шапарданов, Константин Дамянов) е вкаран в затвора и училището е затворено. В 1895 – 1896 година учителка в Хрупища е Ангелина Бонева. В 1898 – 1899 година главен български учител в Хрупища е Васил Шанов.

В 1905 година в града е открит български параклис и архиерейско наместничество на Българската екзархия, като архиерейски наместници са Григорий Лазаров до 1912 година и Атанас Шишков.

Турско и румънско просветно дело

До изселването на турците в 1924 година, в града действат и две турски училища, прикрепени към джамии.

В 1881 година в града е открито румънско училище за прорумънски настроените власи грамощени. Учителите в румънското училище са издържани от румънския комитет и идват от Румъномакедонското училище „Свети Апостоли“ в Букурещ. Училището съобразно междуправителствено споразумение, подписано през 1913 година между Гърция и Румъния, продължава да действа до обявяването на Итало-гръцката война през 1940 година.

Хрупища в началото на XX век В края на XIX век Хрупища е център на нахия в Костурска каза и има силно смесено население. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Хрупища има 2690 жители, от които 1100 българи, 700 турци, 720 власи и 170 цигани.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Хрупища е смесено българо-влашко-турско градче в Костурската каза на Корчанския санджак с 652 къщи.

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Хрупища има 560 българи екзархисти и 1616 българи патриаршисти, както и 100 гърци, 960 власи и 60 цигани, а в паланката функционират българско и гръцко училище. Според Георги Константинов Бистрицки Хрупица преди Балканската война има 30 български, 200 турски, 20 гръцки и 100 куцовлашки къщи.

Гръцки статистики от 1905 година показват Хрупища като градец с 2180 жители, от които 650 гърци, 300 българи, 1200 турци и 30 власи.Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Argos Orestiko . В гръцките статистики „българи“ са единствено българите екзархисти, а патриаршистите се броят за „гърци“. Според свещеник Златко Каратанасов от Бобища Хрупища има 700 – 800 къщи български и цинцарски.

В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Хрупища (Χρούπιστα), градче център на Хрупищката нахия на Костурската каза на Корчанския санджак, има 650 „православни гърци“, 300 „схизматици“, 30 „румънеещи се“ и 1200 мюсюлмани.

В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Хрупища като смесено българо-гъркоманско селище на българо-гръцката езикова граница:

При избухването на Балканската война 14 души от Хрупища се включват в Македоно-одринското опълчение.

В Гърция

В 1912 година по време на войната в градчето влизат гръцки войски и след Междусъюзническата война в 1913 година Хрупища остава в Гърция. По време на Първата световна война шестима хрупищани са доброволци в Партизанската рота, командвана от поручик Никола Лефтеров.Лефтеров, Живко. Съ Бога напред... за Македония. Капитан Никола Лефтеров в борбите на българите за национално обединение. София, МНИ, 2021. с. 151, 235-237.

В периода 1914 и 1919 шест, а след 1919 година девет души се изселват по официален път в България. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Рупище (Рупиште) има 270 къщи славяни християни, 180 къщи власи християни, 50 къщи погърчени славяни и власи и гърци и 250 къщи турци.

В 1924 година турското население на града е изселено и в него са настанени гърци бежанци от Мала Азия, които в 1928 година са 863 души или според други данни 214 семейства с 852 души. Някои хрупищани се заселват в село Бошинос (Каламонас), Драмско.

В 1925 година, след изселването на мюсюлманското население, започва преустройството на Джумая джамия в църквата „Света Петка“, осветена в 1931 година.

В 1926 градчето е прекръстено на Аргос Орестикон, по името на едноименния античен град, който още не е локализиран.

В същата 1926 година владиката Йоаким Костурски нарежда изцяло да бъде съборен бившият български параклис „Свети Врач“. Параклисът след отнемането му от българската община е превърнат в обор за коне, но местните българи продължават да го посещават и да се молят там и затова владиката нарежда пълното му разрушаване. В сградата на бившето българско училище са настанени гърци бежанци.

По време на Втората световна война в Хрупища има подразделение на Централния македонобългарски комитет и две подразделения на българската паравоенна организация Охрана – общо 180 души начело с Паскал Добролитски от село Добролища. След 1945 за участие в Охрана в Хрупища са арестувани над 200 души.Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)МИА

След Гражданската война до Хрупища е основано селището Каслас, което в 1961 година има 575 жители. На следната година то е преименувано на Стадион, а в 1971 година е слято с града. По същия начин е основано и селището Аеродромио, което в 1961 година има 152 жители, но по-късно е присъединено към града.

В северната част на града има археологически музей.

+ Прекръстени с официален указ местности в дем Хрупища на 5 май 1969 година Име Име Ново име Ново име Парницани Παρνίτσανι Просилио Προσήλιο Борвояни Μπορβόγιαννη Криовриси Κρυόβρυση Горица Γκορίτσα Маврохома Μαυρόχωμα

Личности

В XIX и началото на XX век Хрупища е със силно смесено население – българи, власи, турци, цигани и гъркомани.

Литература

Ρούφος, Δ.Κ., „Χρούπιστα“ Μακεδονικό Ημερολόγιο 1908.

Бележки