Тунелът под Ла Манш (, , известен още като Евротунел (Eurotunnel), е подводен железопътен тунел с дължина 50,452 km, който свързва френския град Кале с британския град Фолкстоун, под протока Ла Манш. Инфраструктурата на тунела се управлява и експлоатира от европейската публична компания Getlink, бивша Groupe Eurotunnel. Eurostar пък е компанията, оператор на тунела. Тя осъществява високоскоростния превоз на пътници, свързвайки Лондон и Кент във Великобритания с Париж и Лил във Франция и Брюксел в Белгия.
История През 1802 г. френският инженер Албер Матийо-Фавие (фр. Albert Mathieu-Favier) дава идея и проектира първия тунел под Ла Манш; През 1830 г., след като влизат в действие парните локомотиви, възникват идеи за железопътен тунел под Ла Манш. Пример за това е французинът Том дьо Гамон, който в продължение на 30 години разработва различни проекти на тунела. До 1945 г. обаче проектите за построяването на такъв тунел остават само идейни. През 1957 г. е създадена специална международна проектантска група и към 1973 г. са предложени 4 варианта на сухоземен път: Europont – въжен мост, който като вариант почти веднага е отхвърлен поради високата си цена (6 милиарда паунди стерлинги); Euroroute – комбинация между мост и железопътен тунел под пролива; Channel Expressway – тунел с тръби за железопътен и шосеен транспорт; Eurotunnel – железопътен тунел (проектът е разработен през периода 1972 – 1975 г.), който е възприет като най-подходящия вариант. През 80-те години проектът Eurotunnel е доразработен и на 1 декември 1987 г. започват строителните работи от страната на Великобритания. На 1 декември 1990 г. строителните групи от Великобритания и Франция се срещат под пролива; На 6 май 1994 г. британската кралица Елизабет II и френският президент Франсоа Митеран откриват официално тунела. Месец по-късно започва редовното движение на влакови композиции. През юни и юли 2015 г. тунелът става причина за мигрантска криза, причинявайки редица политически проблеми. Стотици мигранти от Източна Африка, в опита си да достигнат до Обединеното кралство, се качват на вагоните в движение и десетки от тях умират. Впоследствие правителствата на Великобритания и Франция предприемат мерки за сигурност, за да предотвратят преминаването на мигрантите през границите.
Технически данни
Тунелът е предназначен единствено за железопътен транспорт; Тунелът е с 3 отделни тръби – две основни, с релсов път, и една малка служебна/аварийна с диаметър 7,6 m между двете основни тръби; Основните тръби са с диаметър 7,60 m; Тунелът е с дължина 50,45 km, като 39 km от тях са на дълбочина 40 m под дъното на Ла Манш.
Влакови композиции През тунела преминават влакови композиции, които се товарят с автомобили, автобуси и камиони на терминалите в градовете Кале и Фолкстоун. Тези влакови композиции се обслужват от френската фирма GetLink. Една влакова композиция от този вид е с 24 вагона и събира 120 автомобила и 12 автобуса, или с 32 вагона за товарни камиони с единично тегло 44 тона. Терминалите имат голяма пропускателна способност; те са оборудвани със специални рампи и трябва да извършат натоварването за кратко време, за да могат да съперничат на фериботния транспорт. Пътуващите в автомобилите, автобусите и камионите водачи и/или пътници остават в превозното средство. Скоростта за движение в тунела е 160 km/h. Времето за преминаване на тунела е 35 минути. През тунела преминават пътнически влакови композиции на Eurostar. Тунелът обслужва 2 линии: Лондон – Париж и Лондон – Брюксел. Качването на пътниците става или в началната гара, или в следващата междинна гара – Лил във Франция и Ашфорд във Великобритания. Скоростта на движение извън тунела е 300 km/h.
Ла Манш Ла Манш Ла Манш Ла Манш Категория:Сгради и съоръжения във Великобритания Категория:Железопътен транспорт във Франция Категория:Железопътен транспорт във Великобритания Категория:Подводни тунели Категория:О дьо Франс Категория:Ла Манш Категория:Основани във Великобритания през 1994 година Категория:Основани във Франция през 1994 година