Домашното говедо е вид домашно чифтокопитно животно от семейство Кухороги (Bovinae). Домашните говеда са два подвида – европейско говедо (Bos primigenius taurus) и зебу (индийско говедо, Bos primigenius indicus). Съвременните говеда са опитомена форма на вече изчезналия див европейски тур (Bos primigenius).

Говедата се отглеждат като добитък за месо (говеждо и телешко), мляко и кожа. До средата на XX век са използвани и като впрегатни животни (за теглене на каруци, плугове и други). В някои страни от Третия свят, говедата се използват за впрягане. В хиндуизма, джайнизма, зороастризма и някои други религии, кравата е свещено животно.

През 2010 г. в света има около 1,4 милиарда говеда.FAO Statistics Division (FAOSTAT), P3.REU.FAO.ESS.CATL.SC, p. 111 През 2011 г. в България има 557 000 говеда, от които 330 000 крави.Резултати от отглеждането на селскостопански животни за периода 2004 – 2011 година (в България) Министерство на земеделието и храните.

Таксономия

През XVIII век говедата са идентифицирани от Карл Линей като три отделни вида – Bos taurus (европейско домашно говедо, включително и подобните му от Африка и Азия), Bos indicus (зебу) и изчезналия Bos primigenius (див европейски тур). Днес се счита, че туровете са предшественици на европейските говеда и зебутата, и все по-често трите форми се определят като подвидове на един вид – Bos primigenius (съответно Bos primigenius taurus, Bos primigenius indicus и Bos primigenius primigenius).

Систематиката на домашните говеда се усложнява от възможността да се кръстосват успешно със сродни видове. Съществуват хибридни индивиди и дори породи, получени от кръстоски на европейски говеда не само със зебу, но и с други животни от род Говеда, като як, бантенг и гаур. Възможна е дори хибридизация с някой от двата вида бизони, които обикновено не се включват в род Говеда. В същото време домашните говеда не могат да се кръстосват с някои по-отдалечени представители на подсемейството на говедата, като кафърския и домашния бивол. Хибридният произход на някои форми на домашното говедо не очевиден. Например, генетични изследвания показват, че породата Лулу джудже, единствените говеда без гърбица в Непал, са хибрид на европейско говедо, зебу и як.

Произход Във филогенетично отношение, говедата са преживни животни, подразред на чифтокопитните, заедно с подразредите непреживни (свиня, хипопотам) и мазолестоноги (камила). Най-древните фосили на чифтокопитни животни са отпреди 50 – 60 млн. години. Според съвременните научни изследвания, най-близко до чифтокопитните животни в еволюционно отношение са китоподобните (кит и делфин). Сравнителните генетични и морфологични изследвания показват че китоподобните и чифтокопитните имат отделен общ предшественик, който не е свързан с други систематични групи.J.A. Lenstra and D.G. Bradley. Systematics and Phylogeny of Cattle. The Genetics of Cattle (eds R. Fries and A. Ruvinsky) CAB International 1999

Животни с изцяло кухи рога – предци на говедото, класифицирани в семейство „Кухороги“ (Bovidae), се появяват преди около 20 милиона години, в епохата на миоцена. Бързото развитие и широкото разпространение на кухорогите вероятно са свързани с разцвета на африканската савана преди 18 – 23 млн. години. Тогава възниква голямо разнообразие от форми – над 100 вида, в Африка, Евразия и Северна Америка. Повечето говеда живеят на стада. Така значително се намалява рискът и уязвимостта за отделните индивиди от месоядни хищници, в условията на откритите степи, и савани. Доминацията (т. е. превъзходството) на един или няколко алфа-мъжки индивида в стадото обуславя естествения полов отбор при говедата изключително по мъжка линия.

Одомашняване Първоначално турът, предполагаемият предшественик на домашните говеда, е разпространен в Европа, Северна Африка и голяма част от Азия. В историческо време ареалът му е ограничен до част от Европа, като последният известен екземпляр умира в Полша около 1627 година.

Според една от теориите, говедата са одомашнени за пръв път в Шумер. Тази хипотеза се опира на факта, че повечето съвременни породи говеда, които са разпространени най-далеч от центъра на тази цивилизация, са най-стари и примитивни.Alderson, L. The Categorisation of Types and Breeds of Cattle in Europe. Archivos de zootecnia, vol. 41, núm. 154 (extra), p. 334.

Други автори твърдят, че говедата са опитомени едновременно в различни места в Европа и Северна Африка, независимо едно от друго. Те се позовават на разнообразието от признаци на различните породи, които очевидно не са свързани една с друга, независимо от това, че са разпространени в съседни географски области. Има доказателства за извършване на оран в ниските части по течението на Дунав (около 4500 г. пр. Хр.), на територията на съвременните Англия и Полша (около 3500 г. пр. Хр.), и в днешна Южна Испания (около 3000 г. пр. Хр.)

Домашни говеда са изобразени на скалните рисунки в Северна Сахара от 6500 – 4000 г. пр. Хр., а също и в Египет, от 1500 г. пр. Хр.

Стопанско значение Говедата се отглеждат за получаване на два основни продукта: краве мляко; говеждо месо.

Отглеждането на домашни говеда е един основните клонове на съвременното животновъдство. Международната търговия с говеждо месо през 2000 година е на стойност над 30 милиарда долара и обхваща едва 23% от световното производство. Сравнимо е стопанското значение на производството на краве мляко, което служи и за суровина за приготвяне на сирене, краве масло, кисело мляко и други млечни продукти. Говеждото месо и мляко е важен източник на храна за много хора по света. Говеждата кожа също намира широко приложение при производството на обувки, облекло и обзавеждане. В много развиващи се страни, като Индия, говедата остават широко използвани като впрегатни животни.

Използването на естествения говежди тор има голямо икономическо значение в съвременното биологично земеделие. В пустинните и високопланинските местности на страните от Третия свят, изсушени брикети от говежди тор се използват като вид твърдо гориво за готвене, отопление и осветление.

Общият брой на домашните говеда по света се оценява на около 1 милиарда глави. Индия е страната с най-голям брой говеда (282 милиона глави или 28,3% от общия брой по света), следвана от Бразилия (187 милиона глави или 18,8%), Китай (140 милиона глави или 14,0%), Съединените американски щати (97 милиона глави или 9,7%), Европейския съюз (88 милиона глави или 8,8%), Аржентина (51 милиона глави или 5,1%), Австралия (29 милиона глави или 2,9%), Република Южна Африка (14 милиона глави или 1,4%) и Канада (14 милиона глави или 1,4%).

Биологични особености Анатомични особености Говедата са най-едрите животни, одомашнени от човека. Телетата се раждат с тегло 25 – 50 кг и ръст 0,5 – 1 м. Някои възрастни мъжки говеда могат да достигнат ръст до 2 м. височина при холката и тегло над 1,5 тона. Единственото животно, което е по-голямо от говедото и се поддава на опитомяване, е слонът. Той обаче няма стопанско значение за световната икономика.

Говедата са копитностъпващи животни. Третият и четвъртият пръст на предните, и на задните им крайници са силно развити и удължени. Крайната (дистална) фаланга на третия и четвъртия пръст е видоизменена в копитна кост. Ноктите са развити в рогови копитни капсули, изградени от кератин. Вторият и петият пръст при говедата са закърнели, но са ясно различими на крайниците. Първият пръст е силно закърнял или напълно отсъства. Между началните (проксимални) фаланги на третия и четвъртия пръст на всеки крайник има здрави сухожилни кръстосани връзки. Те служат като съединителни опори на чифтните копита (пръстите) и амортизират тежестта на тялото при ходене.

Както всички останали преживни животни, говедата също имат сложен многокамерен стомах, който се състои от предстомашие (търбух, мрежа и книжка) и същински стомах ().

Зъбната формула на говедото е:

Дъговидното черво () при говедото е оформено като плоча, която е разположена в задната дясна част на коремната кухина. Матката при говедото е двурога ().

Физиологични особености Говедата са преживни тревопасни животни. Приемането на храната (пàшата) и нейната механична преработка в устната кухина са разделени по време. Когато приемат храната (пасàт), говедата почти не дъвчат, а директно поглъщат храната. След като се нахранят, говедата лягат на тихо и спокойно място и започват да преживят – връщат малки порции храна от търбуха в устната кухина, дъвчат и преглъщат вторично.

Ензимите в храносмилателната система на говедата не са способни самостоятелно да разградят нишестето, целулозата и другите високомолекулни въглехидрати, които се съдържат в растителната храна. Те се разграждат в търбуха от симбионтната микрофлора. Това са инфузории от разредите Entodiniomorphida и Vestibuliferida, като най-често се срещат представители на родовете Diplodinium spp. и Entodinium spp.

Инфузориите разграждат високомолекулните въглехидрати в търбуха до летливи мастни киселини – оцетна, пропионова, маслена и други. Оцетната и маслената се използват за синтеза на триацилглицериди. Те изграждат преобладаващата част от липидите в организма на преживните животни, както и мазнините в млякото. Пропионовата киселина се използва за синтеза на глюкоза, чрез процеса глюконеогенеза.Кондрахин, И. П. "Условия, обеспечивающие нормальное рубцовое пищеварение у коров." Наукові праці Південного філіалу Національного університету біоресурсів і природокористування України 111 (2008): 61 – 68.

Растителните протеини, които постъпват в търбуха с храната, се разграждат от микроорганизмите до аминокиселини, амоняк и карбамид. Те се използват за синтеза на микробиални протеини, които са усвоими от преживните животни.

Често срещана заблуда е, че говедата (и в частност биковете) се дразнят силно от червения цвят – това не е вярно, тъй като говедата почти не различават цветовете. Счита се, че този мит произлиза от червените наметала, използвани при боя с бикове да се дразни бика, но всъщност животното е раздразнено от движенията на наметалото, а не от цвета му.

Размножаване Настъпването на полова зрялост при телетата зависи от породата и условията на отглеждане. Българското черношарено говедо достига полова зрялост на 9 месечна възраст, при женските и 7 – 8 мес. при мъжките животни.

Говедата са полициклични животни. Половият цикъл се повтаря през 20 – 21 дни, като понякога може да варира в по-широки граници. Разгонеността продължава 24 – 36 часа, като при младите женски е по-кратка.

Бременността при домашното говедо продължава средно 280 – 285 дни, с колебания от 5 – 10 дни. Този показател е генетично предопределен, но се влияе от условията на хранене и начина на отглеждане на майката, от нейната възраст, от пола на телето, и от особеностите на породата.

Стопански цикъл

Младите говеда, от раждането до достигане на полова зрялост, се наричат „телета“. За новородени се считат телетата до 14-ия ден след раждането, включително. Докато телетата се хранят само с мляко, независимо дали бозаят от вимето на майката или се хранят с млекозаместители, те се считат за бозаещи. След като телетата започнат да се хранят самостоятелно с трева и фуражи, вече се считат за подрастващи, дори и ако продължават да бозаят от майката.

След достигането на полова зрялост, женските говеда, които все още не са раждали, се наричат „юници“ (ед.ч. – юница). Юниците могат да забременеят, но от стопанска гледна точка не е изгодно да бъдат заплодени, преди да достигнат стопанска зрялост. Стопанска зрялост се нарича възрастта, след която животните могат да произведат здраво и жизнеспособно потомство, без да се наруши развитието и продуктивността на родителите. Стопанската зрялост при говедата настъпва на около 15 – 20 месечна възраст, в зависимост от породата и условията на отглеждане.

След като родят, женските говеда се наричат „крави“ (ед.ч. – крава). Кравите могат да бъдат: дойни – доят се, за получаване на мляко скороотелени – до 14-ия ден след раждането, вимето отделя коластра, която не е подходяща за консумация от човека;