Тане Стойчев Клянджев, известен като Тане Горничевски, Тане Лерински, Тане Дзолев и Тане Грозни, е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Леринско.
Биография Тане Стойчев е роден в леринското село Горничево, тогава в Османската империя. Влиза във ВМОРО и първоначално е куриер. Влиза в терористична група заедно с Христо Иванов – Майсторчето от Лерин, Геле и Петре Попови от село Търсие, Доре Минчев от село Горничево, Дзоле Стойчев от село Баница, Дине Клюсов от село Горно Върбени. В 1901 година, подгонен от властите бяга в София. През 1902 година Стойчев влиза в четата на полковник Анастас Янков, с която пристига в Леринско. След смъртта на Георги Папанчев става районен войвода в Леринско.
Илинденско-Преображенско въстание През Илинденско-Преображенското въстание Тане Стойчев ръководи Леринския революционен район, заедно с Лечо Настев и Алексо Джорлев. В отряда му влизат 350 или 250 души въоръжени с ловджийски пушки, такива система „Гра“ и брадви: 17 души от Церово с войвода Стефан Гошев, 42 души от Баница с Дзоле Стойчев и Нацо Кочев, 25 души от Горничево с Дине Ташеминов, 14 души от Борешница с Атанас Попов, 13 души от Росен, 50 души от Вощарани с Минче и Русе Ангеловски, 30 души от Пътеле с Васил Календжиев.
Тане Горничевски преди смрачаване вечерта на 1 август 1903 година слиза в Баница и с пламенна реч обявява началото на въстание, като заявява, че дългоочакваният час за разплата с вековния поробител е настъпил, прочита позива на главния щаб на въстанието и извиква „Долу тиранията! Долу скапаната Турска империя! Да живее свободата!“. След това отрядът му прекъсва телеграфните жици, разрушава релсите на линията Битоля - Солун, запалва Гара Баница и се оттегля на Каймакчалан.
На 2 август четата слиза на помощ на обградената в Пътеле чета на Васил Календжиев и след двучасово сражение успява да пробие кордона и да позволи на обградените въстаници да се измъкнат.
На 3 август Тане Горничевски получава в Горничево информация, че отрядът от 250 души на Лечо Церовски, ръководител на пункта Каймакчалан-Нидже, е обграден в местността Кутлево в планината Барбеш. Четата на Тане войвода пристига на помощ и след половин ден сражение разкъсва кордона. Османците дават много жертви и 18 пленени, а въстаниците не загубват нито един човек. Пленени са и много пушки и патрони и всичко това силно повдига ентусиазма на въстаниците, които се оттеглят към Маркови кули в Барбеш. За отмъщение турците нападат Неокази, изгарят го и избиват 90 души, сред които жени, старци и деца.
На 4 август османски части обграждат отряда на Тане Горничевски в местността Бела река, Сетинско. В еднодневното сражение османците опитват няколко настъпления срещу добре укрепените в скалите въстаници, но не постигат успех. В края на деня на помощ идва отрядът на Лечо Церовски, който напада османците в гръб и те се оттеглят към Воденско, като оставят много жертви.
В началото на септември османците започват широко настъпление и атакуват с оръдия всички лерински въстанически чети в местността Мариовска река. Тежкото сражение продължава един ден. След като свършват патроните отрядът на Тане войвода се оттегля към Козяк. Тук отрядът се снабдява с храна и остава 12 дена, след което се придвижва към Горничевския балкан, където ги намира съобщението на Главния щаб за край на въстанието. Тане войвода събира четниците и им заявява, че въпреки че трябва да се приберат по селата си, те са разбити и не са загубили сражение, обяснява, че решението се налага за запазване на силите и ги призовава да продължат революционната борба. С Тане нелегални остават само някои стари четници, районните войводи и някои селски войводи.
След въстанието След въстанието е един от малкото войводи, които остават в Македония и допринася за възстановяването на дейността на организацията във Воденско и Леринско.Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.
На 11 март 1905 година съединените чети на Тане Стойчев и Дзоле Стойчев (Атеш паша) дават голямо сражение на османските войски и башибозук при село Жерви (днес Зерви, Гърция), в което турците дават много жертви. Разярени от поражението турците изгарят цялото село Жерви, като от 45 къщи оцеляват едва 4, а 54 души са убити.
Тане войвода загива заедно Христо Колчев и още двама четници в сражение с османски войски в края на юни 1907 година между селата Чеган (днес Агиос Анастасиос, Гърция) и Горничево.
Външни препратки
Бележки
Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български революционери от Македония Категория:Дейци на ВМОК Категория:Родени в Горничево Категория:Терористи на ВМОРО Категория:Починали в Чеган