Требища или Трепища, понякога Требище (, Агиос Христофорос, до 1927 година Τρέπιστα, Треписта, , Терепище) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Еордея на област Западна Македония.

География Селото е разположено на 670 m надморска височина, на 4 km източно от Кайляри (Птолемаида), в подножието на планината Каракамен (Вермио).

История Етимология Според академик Иван Дуриданов етимологията на името Трепища е от личното име *Трепо, произлязло с обратно образуване от *Трепко, а то от *Требко < Трѣб(ь)ко, хипокористикон от композита като полските лични имена Trzebie-mir, Trzebie-sław, Trzebosław, словенските Trebo-bor, Trebi-brat, Trebe-mer, с основа trěb. Йордан Заимов смята, че първоначалното име е *Трьпишта от личното име *Трьпо, което произхожда от глагола трьпѣти. Според Дуриданов в историята на българския език няма данни за развитието на този глагол в *трепя.

Средновековие В Средновековието на мястото на Требища има голям град с около 10 000 души население и 22 църкви с гръцко име Панагия (Пресвета) и българско Пречиста.История на Агиос Христофорос . В IX и X век градът влиза ту в границите на Византия, ту в тези на България.

Градът е разрушен от турското завоевание в края на XIV век. Легендата разказва, че при османското завоевание в църквата на манастира „Свети Христофор“ една икона на Богородица започва да плаче и сълзите и остават следи в каменния под. Тази плоча дълги години е обект на поклонение в Требища.

В Османската империя В края на XIX век Требища е смесено българо-турско село, като турските му жители са преселници от Коня. На „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, селото е отбелязано като Трепища (Trepischta). Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Треписта (Trépista), Мъгленска епархия, живеят 300 гърци. В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Требища:

В 1893 година Атанас Шопов посещава Кайлярско и определя Трепища като българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Трепища има 280 жители българи и 250 жители турци.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Дребена е чисто българско село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак с 30 къщи.

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Трепища (Τρέπιστα), Кайлярска каза, живеят 100 гърци и 300 турци.

В 1902 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия, но след два месеца под натиска на гръцките чети се отказва от нея и се връща към Патриаршията. По-късно отново става екзархийско и по данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 256 българи екзархисти и функционира българско училище.

В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Трепища (Τρέπιστα), село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак, има 100 „православни гърци“ и 300 мюсюлмани.

В Гърция През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Трепища (Трепишта) има 40 къщи славяни християни и 60 къщи турци. В 1924 година след гръцката катастрофа в Гръцко-турската война турското население се изселва от Требища и в селото са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско и има 107 бежански семейства с 467 души. В 1927 година селото е прекръстено на Агиос Христофорос (в превод Свети Христофор). В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Требища живеят 60 българофонски семейства и 100 бежански от Понт. Според Тодор Симовски съотношението между потомците на местното население и бежанците е 1 към 3.

Традиционно населението се занимава с отглеждане предимно на жито и тютюн.

+ Прекръстени с официален указ местности в община Требища на 31 юли 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Баглар тепе Μπαγλάρ Τεπέ Палиамбела Παληάμπελαвъзвишение на Ю от Требища Копалца Κοπάλτσα Ксиропотамос Ξηροπόταμοςрека на С от Требища Карлупово Καρλούποβο Анатоли Ανατολήвръх в Каракамен на ИСИ от Требища (825 m) Балабан Μπαλαμπάν Какотопос Κακότοποςместност на СИ от Требища

Външни препратки Требища на Официалния сайт на бившия дем Света Петка История на Требища История на Требища Информация за бившия дем Света Петка

Бележки

Категория:Села в дем Еордея