Савойското херцогство (; ; ) е създадено през 1416 г. чрез издигането в херцогство на Савойското графство – държава под управлението на Савойската династия, и чрез обединяването му с Княжество Пиемонт. Краят на Савойското херцогство е следствие от Перфектното сливане през 1847 г., когато то е включено в Кралство Сардиния, което по-късно става център на обединението на Италия.
Неговата територия обхваща днешните френски департаменти Савоа, От Савоа и Алп Маритим, както и многобройни италиански територии във Вале д'Аоста и в по-голямата част от Пиемонт.
Столици на херцогството са Шамбери (1416 – 1563) и Торино (1563 – 1713).
История 15 век Савойското херцогство е създадено през 1416 г., след като императорът на Свещената Римска империя Сигизмунд Люксембургски удостоява с херцогска титла граф Амадей VIII Савойски. По онова време територията на херцогството включва Савоя, Мориен, Вале д'Аоста. Пиемонт, подчинен на различни господства, включително и на маркграфствата Монферат и Салуцо, е доминиран от Савоя в западния си район, включващ Вал ди Суза, Канавезе и градове като Пинероло – столица на кадетския, васален на херцозите клон на Савоя-Ахая, Савиляно, Фосано, Кунео и Торино. Излазът на море, осигурен през 1388 г., се състои от няколко километра крайбрежна ивица около столица на Графство Ница – Ница.
Управлението на Амадей VIII Савойски представлява повратната точка в икономиката и политиката на Пиемонт, и бележи дълбоко историята на държавата. Дългото му царуване е белязано от войни (той разширява териториите на херцогството, като побеждава маркграфствата Монферат и Салуцо), реформи и едикти, и от противоречиви епизоди, сред които и спонтанно избраното от него оттегляне през 1434 г. в замъка РипайЗамък Рипай е френски замък, разположен близо до град Тонон ле Бен – главен град на френско Шабле, част от деп. От Савоа. близо до Тонон. Там той основава Ордена на Свети Маврикий и е избран за антипапа през 1439 г. с името Феликс V. Той се отказва от длъжността 10 години по-късно, за да възстанови религиозното единство на християните.
Културен и изискан човек, херцог Амадей VIII дава голям тласък на изкуството (при него работи известният художник Джакомо Якуерио – най-големият представител на късноготическата живопис в Пиемонт), на литературата и на архитектурата, насърчавайки влючването на Пиемонт в италианското изкуство.
Особено важно за неговото управление е създаването на Княжество Пиемонт през август 1424 г., чието управление е поверено на първородния син на Дом Савоя, носещ почетната титла „Принц на Пиемонт“. Херцогът оставя земи на сина си Амадей Савойски, които до голяма степен включват старите територии на клона Савоя-Ахая, анексирани към херцогството през 1418 г., но синът му умира преждевременно през 1431 г. Титлата и наследството му са дадени на второродния син на Амадей VIII – Лудвиг.
Лудвиг Савойски се оказва по-неспособен от енергичния си баща. Династията, в която през последните години се открояват фигурите на Амадей VI, Амадей VII и Амадей VIII, през 15 век навлиза в период на застой. Натискът на близките сили, по-специално на Кралство Франция, пречи на развитието, характерно за останалата част на Ренесансова Италия.
С царуването на Лудвиг, описан в писмо на посланик на Сфорца от 14 март 1458 г. като „подчинен на краля на Франция като пъдпъдък на хищна птица“, желаната от баща му Амадей VIII власт отслабва. Слабият Лудвиг е наследен от Амадей IX Савойски – изключително религиозен владетел, впоследствие беатифициран, но с малък практически усет, което позволява на съпругата му Йоланда Френска – сестра на френския крал Луи XI да взима изключително важни решения. В тази ситуация Франция има възможността да се намесва необезпокоявана в делата на Савойското херцогство: напр. решението за брака на сестрата на Амадей IX – Бона Савойска с херцога на Милано Галеацо Мария Сфорца е взето от Луи XI. Това прави Пиемонт тясно свързан с френската корона и не е изненадващо, че благородници начело с Филип II Савойски се опитват да вземат надмощие над слабия Амадей IX, за да поставят енергичния Филип на трона.
Савойското херцогство е в лошо икономическо положение не само поради войната, завършила с Мирния договор от Геме през 1467 г., но и поради лошото управление на Йоланда Френска и непрестанните дарения на Амадей IX за нуждаещите се във Верчели. То е поверено на Филиберт I Савойски, още момче, който обаче умира едва 17-годишен след 10 години царуване. На престола идва Карл I Савойски, наречен „Войнствения“, многообещаващ за възраждането на страната. Карл I слага край на злоупотребите на благородниците, смазва наемниците, които опустошават провинцията, и побеждава маркграфа на Салуцо Лудвиг II. Той обаче умира преждевременно, оставяйки на съпругата си Бианка Монфератска задачата да управлява държавата от името на малкия им син Карл Йоан Амадей Савойски, който също умира след година царуване на 6-годишна възраст.
Т. нар. „графски клон" на Савоя изчезва с малкия Карл II Савойски, оставяйки свободно пространството за амбициозния Филип II Савойски, стремящ към властта още от времето на Амадей IX. Израснал във френския двор, подобно на своя наследник Филиберт II Савойски, той не успява да възпре влияението на Франция върху Пиемонт, като така посява семената за бъдещото ѝ нашествие отвъд Алпите.
16 век
След смъртта на Филиберт II Савойски през 1504 г. управлението поема неговият полубрат Карл III Добрия – слаб херцог, който с происпанската си политика привлича негативното внимание на Франция. От 1515 г. Пиемонт е окупиран от чужди армии, докато френският крал Франсоа I дебне възможност окончателно да анексира Савоя и херцогството към владенията си. През 1536 г. кралят окупира Савойското херцогство, което е нападнато от силен военен контингент. Карл III твърде късно си дава сметка за слабостта на държавата и се опитва да защити възможно най-добре Торино, който обаче губи на 3 април 1536 г. Херцогът е принуден да се оттегли във Верчели, опитвайки се да продължи битката, но така и не вижда държавата си освободена от окупатора.
Синът му Емануил Филиберт I Савойски е херцог, който повече от всеки друг повлиява върху бъдещата савойска политика, като успява да сложи край на мизерията в херцогството, което в продължение на 20 г. е поробвано от френската корона, прекосявано от френско-испански войски и опустошавано от постоянните войни. Мирът от Като Камбрези от 1559 г. възстановява неговата пълна автономия.
Вниманието на Емануил Филиберт I престава да бъде насочено към Франция като терен за завоевание и той мести центъра на управлението на държавата си в Пиемонт, а столицата – в Торино. Градът е укрепен по-добре чрез изграждането на сложна укрепителна система, наречена Цитадела, видима и през 21 век, макар и до голяма степен разрушена от последвалото му разширяване. От военния си опит във Фландрия и от известната си победа в битката при Сен Кантен през 1557 г. Емануил Филиберт I се научава как трябва да се ръководи армия. Той е първият савойски херцог, който създава стабилен военен апарат, формиран не от наемници, а от специално обучени пиемонтски войници.
Неговият син Карл Емануил I постига успех в опита си да разшири херцогството в ущърб на Херцогство Монферат и на Маркграфство Салуцо. Маркграфство Салуцо му е преотстъпено от Франция и го анексира през 1601 г. с Лионския мирен договор след кратката Френско-савойска война. За сметка на това обаче Савойското херцогство трябва да преотстъпи на Кралство Франция Брес, Бюже, Валроме и Жекс. Войните на Карл Емануил I са до голяма степен неуспешни, но въпреки това той е запомнен с прякора „Великия“: многостранно развита и културна личност, поет, умел реформатор, той управлява херцогството в период на сериозна криза с европейските сили, намирайки подкрепата на Хабсбургския двор. Савойската му политика се основава на военни действия от международно значение, като напр. завладяването на Маркграфство Салуцо или като Войната за наследството на Херцогство Мантуа и на Монферат (след смъртта на последния му наследник Винченцо II Гондзага). Като цяло в тези случаи Пиемонт е на страната на Испания, но изживява и трудни моменти, в които му се налага да се оттегли заради Франция (която например му налага Договорът от Суза).
17 век На 11 декември 1602 г. херцог Карл Емануил I безуспешно се опитва да превземе град Женева с нощно нападение, като събитието остава в историята с названието „Поражението на Ескалад“.Към 2019 г. всеки 11 и 12 декември в Женева, Швейцария се провежда Празник на Ескалад, с който се празнува победата от 1602 г. Налага му се да приеме траен мир, покрепен от Договора от Сен Жулиен от 12 юли 1603 г., който признава независимостта на града. Тогава херцогът започва да води съюзническа политика: с рода Есте от Херцогство Модена и Реджо, чийто бъдещ херцог Алфонсо III д’Есте се жени в Торино на 28 февруари 1608 г. за дъщеря му Изабела, и с рода Гондзага, помирението с който е запечатано чрез брака на другата му дъщеря Маргарита с бъдещия херцог на Мантуа и маркграф на Монферат Франческо IV Гондзага.
Карл Емануил I сключва антииспански съюз с френския крал Анри IV, затвърден между 21 и 25 април 1610 г. в замъка Брудзоло във Вал ди Суза. С Договора от Брудзоло херцогството се ангажира с подкрепата на французите срещу Испания и в замяна получава френската покрепа в бъдещата окупация на Миланското херцогство. Това е скрепено с договора за брака между сина на Карл Емануил I – Виктор Амадей с Елизабета Бурбонска – дъщеря на Анри IV. Договорът и бракът обаче остават само на хартия,Елизабета дьо Бурбон-Френска се омъжва за Филип – прин на Астуриите, бъдещ крал на Испания с името Филип IV. понеже няколко дена след подписването му Анри IV е намушкан смъртоносно от религиозния фанатик Франсоа Раваяк. Кралят е наследен от сина си Луи XIII под регентството на майка му Мария Медичи, която не одобрява политиката на покойния ѝ съпруг и работи за решително сближаване с Испания. Още през 1611 г. френският посланик Клод дьо Бульон уведомява Карл Емануил I за прекратяването на Договора от Брудзоло. Френско-испанските отношения обаче не остават идилични: Луи XIII не е толкова происпански настроен колкото майка си Мария Медичи.
Внезапната смърт на херцога на Мантуа Франческо Гондзага – зет на Карл Емануил I заплита допълнително ситуацията. Гондзага има дъщеря от Маргарита Савойска на име Мария Гондзага и син Луиджи, починал малко преди него. Той е наследен от брат си Фердинандо Гондзага, който, бидейки кардинал, се отказва от това в полза на Херцогство Мантуа. Карл Емануил I не приема новия херцог. Твърдейки, че иска да защити правата на внучката си Мария и прилагането на брачните споразумения на дъщеря му Маргарита, подписани и с бащата на Франческо и Фердинандо Гондзага – Винченцо Гондзага, той се вдига на оръжие и през април 1613 г. окупира Трино, Монкалво и Алба. На оръжие се вдигат и други европейски сили: Луи XIII изпраща през 1617 г. армия под командването на Франсоа Лесдигер, за да помогне на херцогството за успешното завладяване на Алба, окупирана от испанците. Войната се провлачва безрезултатно до 1618 г., но има два ефекта: ефект върху имиджа на Карл Емануил I като единственият италиански принц, способен да се противопостави на големите европейски сили, и другият – практически, видим в силния икономически упадък на Савойското херцогство заради военните му разходи.Francesco Cognasso, I Savoia, pp. 383 – 386