Георги Йотов, наречен Гоно, известен в Гърция като Гонос Йотас или Йоргос Йотас (, Γιώργος Γιώτας) e гъркоманин, капитан на гръцка андартска чета в Македония.
Биография Гоно Йотов е роден в 1880 година в Плугар или по-малко вероятно в Енидже Вардар (Па̀зар), Османската империя (днес Яница, Гърция), или Врежот. Баща му е от гъркоманското село Кадиново,Кадиново на сайта на Дем Александър Велики като едър земевладелец участва в организирането на гръцки комитет в Енидже Вардар.Трайкова, Весела. Андартството в Солунския вилает през 1906 г., в: Военноисторически сборник, бр.4, 2011, стр.49 Ениджевардарците гъркомани Васил, Дионис, Костадин Йотови и Константин Въдрищки (Константинос Вудруслис) са родственици на Гоно Йотов. Според гръцки извори е първи братовчед на войводата на Вътрешната македоно-одринска революционна организация Апостол Петков от Боймица"Ο εμφύλιος τον προτομών". Κυριακάτικη Ελευθεροτυπία, 26/11/2000, в чиято чета той първоначално е четникΠηνελόπη Δέλτα. „Στα μυστικά του Βάλτου“, 1937, σ.383 – 384 между 1900 – 1904 година.
Четникът му Григориос Димопулос пише в спомените си за него:
През октомври 1904 година Гоно повежда гъркоманска чета в района на Ениджевардарското езеро. Гоно като местен човек координира действията на пристигналите по късно други гръцки чети, под командването на капитаните Аграс (Телос Агапинос), Никифорос (Йоанис Деместихас) и Акритас (Константинос Мазаракис), които са съставени предимно от гръцки военни от Гърция, непознаващи местните условия в Македония и не владеещи български – езикът на местното население. Самият Гоно Йотов научава гръцки език с критски акцент от тяхDakin, Douglas. The Greek Struggle in Macedonia 1897 – 1913, Society of Macedonian studies, Thessaloniki, 1993, стр. 274.. Тези няколко гръцки чети, базирани предимно в Негуш, повеждат борба с българските чети на ВМОРО в района на Ениджевардарското езеро, под командата на Апостол войвода.
В четата му в различен период са андартите Константинос (Дината) Вудрислис – братовчед на Гоно, Константинос Даис (Царас), Константинос Петсивас, Христос Папилидис от Петрово, Ставрос Ляпчис, Тодор Чифтеов, Георгиос Пулкас от Крива, Лазарос Пировалис, Александрос Лагонас, Атанасиос Анагностопулос, Кириакос Хадес – подвойвода на Гоно от Кулакия, Георгиос Димопулос от Епаноми, Томас Пейчис от Крушево, Павлос Палидис – секретар в четата, Панде Атанасов, Лазар Доямов. Успоредно с неговата чета до 1905 година в блатото действат Теохарис Кункас (Гидиотис) и Георгиос ПерифаносΠαπαλαζάρου, Ιωάννη. Ο Μακεδονικός Αγώνας στην περιοχή των Γιαννιτσών, 2007, стр. 76 – 77..
Четата на Гоно заедно с първата организирана гръцка чета – тази на капитан Петрилос (Константинос Буковалас) връща насилствено към Цариградската патриаршия няколко български села, които преди това са приели върховенството на Българската екзархия – Зорбатово (днес Микро Монастири), Кангалич (Врахия), Кърджалиево (Адендро) и Постол (Пела).
От март 1905 година Гоно Йотов и Петрилос се настаняват в колибите Чекри, Али и Лака и започват да водят сражения с българските чети и заедно с пристигналата чета на капитан Аграс започват да нападат околните български села в областта Сланица – Света Марина (Агия Марина) на 28 март – отблъснати от селската милиция, Янчища (Агиос Георгиос), Аларе, отблъснати от милицията, Голо село (Акролимни), Луковища (Палеа Ликояни), Бозец (Атира), отблъснати от милицията. Гоно Йотов пише следното за нападението на Голо село:
На 14 ноември 1906 г. четите на Гоно и капитан Аграс нападат базата на Апостол войвода при село Жервохор (Палео Зервохори), но според Христо Силянов са отблъснати с девет убити и няколко ранени, между които самият Аграс. Гръцки източници твърдят, че андартите са постигнали голяма победа.Ο Μακεδονικός Αγώνας και η λίμνη των Γιαννιτσών
Гоно с четата си от около 35 души продължава сраженията с четите на Апостол през цялата 1907 и 1908 година до Младотурската революция. През 1907 година разказва за една среща с български войводи:
След Хуриета Гоно Йотов продължава натиска над ениджевардарските и негушките села за отказване от Екзархията и преминаване към Патриаршията. В края на 1908 година Гоно извършва престъпление и е принуден да замине за Атина, където със спестяванията си си купува хотел и се поставя на разположение на Генералния щаб на гръцката армия. На 22 ноември 1909 година в свой доклад дава отчет за свършената от него работа в Ениджевардарско:
При завръщането си в Македония Гоно е предаден от старите си сподвижници доктор Антонис Антонакис и капитан Апостолис Матопулос, и е убит в сблъсък с османска част в Ениджевардарското езеро край село Ниси на 12 февруари 1911 година.Ο ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΟΣ ΑΓΩΝΑΣ ΣΤΟ ΝΗΣΙ
Бележки
Категория:Гъркомани Категория:Македонски гърци Категория:Дейци на гръцката въоръжена пропаганда в Македония Категория:Ренегати от ВМОРО и ВМРО Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Хора от дем Пела