Дворец Сансуси́ (; – „без грижи“) е музеен дворец в някогашния резидентен град Потсдам, провинция Бранденбург, Германия.
През 1745 г. архитектът Георг Венцеслаус фон Кнобелсдорф (1699 – 1753 г.) започва работа по поръчка за изграждането на частна лятна резиденция на пруския крал Фридрих II Велики, въз основа на скици, нахвърляни от самия монарх. Името „Сансуси“ е лайтмотив на кралските желания. То е избрано от краля и показва, че дворецът е създаден като място за отдих, като дворец за удоволствие, а не като седалище на властта. Проектът е завършен през 1747 г.Heinrich Ludwig Manger (Garteninspektor und Oberhofbaurat): Heinrich Ludewig Manger’s Baugeschichte von Potsdam, besonders unter der Regierung König Friedrichs des Zweiten. 1. Band, Nicolai, Berlin/Stettin, 1789/90, стр. 34–35 и 46–50. (на немски език)
От 1747 до 1918 г. Сансуси служи като лятна резиденция на пруските крале и германските императори.
През 1990 г. дворецът Сансуси и другите архитектурни произведения в едноименния дворцов парк са вписани в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО със следната обосновка: „Сансуси, често наричан „пруският Версай“, e [...] синтез на художествени тенденции в европейските градове и [монаршески] дворове от XVIII век. Подобно на Версай [...], Потсдам-Сансуси е изключителен пример за архитектурно творчество и развитие на ландшафтната архитектура, свързани с монархическата концепция за властта в Европа.“
Предистория Известната градинска гледка на Сансуси е създадена, след като Фридрих II решава да създаде терасирано лозе на южния склон на Борнщетския хребет. Преди това на хълма е имало дъбови дървета. По време на управлението на „краля на войниците“ Фридрих Вилхелм I дърветата са изсечени и използвани за укрепване на блатистата местност по време на разширяването на град Потсдам. След като през 1714 г. Фридрих Вилхелм I разпорежда преустройването на дотогавашната Градина за наслада към Потсдамския градски дворец във военно-парадна площадка, то през 1715 г. той нарежда като заместител да се създаде нова градина за наслада и за кухненските нужди, която да бъде снабдена с фахверкова къща за удоволствия, като по този начин на северозапад от Бранденбургската врата в Потсдам възниква градината „Марли“, на площ, която преди това е била използвана като градска градина от гражданите на Потсдам. В този контекст първите лозя са засадени на склона на иначе голия борнщетски хребет Мюленберг (Борнщет е квартал на Потсдам). Фридрих II познава ареала в това му състояние още от времето му като кронпринц (престолонаследник).
На 10 август 1744 г. Фридрих II издава заповед за култивиране на „пустия хълм“ чрез засаждане на лозови тераси. Под ръководството на архитекта Фридрих Вилхелм Дитерихс южният склон е разделен на шест широки тераси със стени, които са дъгообразно извити навътре към средата, за да се използва максимално слънчевата светлина. По подпорните стени се редуват открити площи, засети с местни овощни дръвчета и лозови сортове, със закрити площи във вид на 168 остъклени ниши, в които растат чуждестранни сортове.Още по времето на Фридрих II най-ниската стена на терасата е изцяло остъклена през 1773 г., а до 1786 г. са остъклени и останалите стени, за да се постигне по-ранна реколта от плодове. Между 1979 и 1983 г. е реставрирано първото състояние. Schloss Sanssouci. SPSG, стр. 130. Отделните тераси са разграничени една от друга чрез ивици трева в горната част на подпорните стените и също чрез насадени овощни увивни, катерливи растения. Между 96 тисови пирамиди са стояли през летните месеци навън, както и 84 портокалови дръвчета в градински сандъчета.Jörg Wacker: Der friderizianische Lustgarten in Sanssouci. In: Nichts gedeiht ohne Pflege. Die Potsdamer Parklandschaft und ihre Gärtner. SPSG, 2001, S. 43. Градинарската работа била поверена на Филип Фридрих Крутиш. В централната ос на терасовидната градина имало 120 (днес 132) стъпала, които водели нагоре по склона, като те били разделени на шест групи, съответстващи на терасите, а допълнително от всяка страна на склона имало и по една рампа за транспортни средства. Работата по терасите на лозята е завършена до голяма степен през 1746 г.Heinrich Ludewig Manger’s Baugeschichte von Potsdam, besonders unter der Regierung König Friedrichs des Zweiten. Bd. 1, Nicolai, Berlin/Stettin 1789/90, S. 36
Под терасите, в партера, от 1745 г. нататък се създава декоративна градина в бароков стил с тревни площи, цветни бродерии и фланкиращи боскети (дръвчета). През 1748 г. средата на партера е украсена с квадрифолиен басейн с фонтан в него,През 1787 г. квадрифолийната форма е преработена и разширена в овал, а през 1841 г. – в кръг. В този си вид басейнът е запазен и днес. Bauten und Bildwerke im Park Sanssouci. SPSG, стр. 101. наречен „Големият фонтан“. Центърът на квадрифолийния басейн е украсен с позлатени оловни пластики, изобразяващи елементи от гръцка митология, които днес не са запазени.Фигуративната група от скулптури „Тетис с делфини и тритони“, вероятно дело на Георг Франц Ебенхехт или Франсоа Гаспар Адам и Бенямин Гизе, е разрушена през 1787 г. поради лошото ѝ състояние и е заменена с „Галатея, седяща върху раковина, придружена от два тритона и пет делфина“ на Йоханес Екщайн. Тази фигуративна група се наложило да бъде премахната през 1820 г. поради сериозни щети. Bauten und Bildwerke im Park Sanssouci. SPSG, стр. 101. От 1750 г. насам дванадесет мраморни статуи, от които осем фигури на богове и алегорични изображения на четирите основни елемента (въздух, земя, вода, огън), обграждат водния басейн: Меркурий, Водата (Риболов в морето; ); Аполон с убития питон; Къпещата се Диана; Огънят (Венера съзерцава изкования от Вулкан щит за Еней; ); Юнона с пауна, Юпитер с Йо, Земята (Церера учи Триптолем да оре, ); Марс, Минерва, Въздухът (Завръщането на лова, ) и Венера. Венера и Меркурий, творби на скулптора Жан-Батист Пигал, и две ловни скулптурни групи, алегории на елементите въздух и вода, от Ламберт-Сигисберт Адам, са подарък от френския крал Луи XV. Останалите фигури са от ателието на Франсоа Гаспар Адам, ръководител на френското скулптурно ателие, основано от Фридрих II в Берлин. Завършването на т. нар. Френски рондел трае до 1764 г. Партерът е ограден от юг с воден ров. Запазена е и овощната градина на югоизток – градината „Марли“. Фридрих Вилхелм I подигравателно нарича овощно-зеленчуковата градина, създадена от него през 1715 г., „моята Марли“, шегувайки се по адрес на сложния градински комплекс в двореца Марли льо Роа на френския крал Луи XIV. Фридрих II отдава голямо значение на съчетаването на декоративните и овощно-зеленчуковите градини, изкуството и природата, и при по-късните разширения на парка.
История Дворецът Сансуси се намира в източната част на едноименния парк Сансуси и е един от най-известните дворци на Хоенцолерните в бранденбургската столица Потсдам. Въз основа на собствените си скици пруският крал Фридрих II нарежда да се построи малък летен дворец в стил фридерицианско рококо между 1745 и 1747 г. Той възлага проектирането на архитекта Георг Венцеслаус фон Кнобелсдорф. При крал Фридрих Вилхелм IV дворецът е разширен в годините 1841 – 1842 г. чрез преустройство и удължаване на двете му странични крила. Лудвиг Персиус създава проектните чертежи въз основа на скиците на краля.
Хармонията между изкуството и природата се отразява и в местоположението и оформянето на двореца Сансуси във висоните на лозовия масив. Сравнително разпространеното от XIII век насам лозарство в Маркграфство Бранденбург, никога в този край не било заемало някакво централно място в художественото оформление на княжеските градини за удоволствие. В Сансуси обаче лозарството трябвало да бъде поставено в центъра на вниманието, като за тази цел се създали лозовите масиви в терасовиден вид с увенчаващия ги дворец и градински партер. Именно тук, наслаждавайки се на необятната гледка към ландшафта, сред природата, пруският крал е искал през летните месеци да живее и да се посвещава на личните си страсти и артистични интереси, както обаче все пак и на някои държавни дела. Стълбовата вятърна мелница, която стояла на хълма от 1739 г., подчертавала селската идилия на мястото. Фридрих II е бил на мнение, че „мелницата е украшение на замъка“. Резиденция на Фридрих II
С правителствено постановление от 13 януари 1745 г. Фридрих II нарежда изграждането на „дом на удоволствията в Потсдам“. Въз основа на скиците на краля, придворният архитект Георг Венцеслаус фон Кнобелсдорф изготвя проектни чертежи. Той предлага сградата да бъде повдгината чрез добавяне на цокълен етаж, да се снабди с мазе, и да се разположи близо до ръба на най-горната тераса, за да може, когато сградата бъде погледната от градинските партери в долната част на терасовидната градина, тя да не изглежда като забучена в земята поради перспективното изкривяване, а да се вижда добре, извисявайки се над терасите. Фридрих обаче му противоречи и отхвърля всички тия предложения. Той не искал представителна сграда, а интимен жилищен дворец в стил рококо, който да задоволява само личните му нужди. Сграда трябвало да бъде приземна, цокълът ѝ да е самият хълм, върху който е построена, „дворец за насладата“, без множество стъпала, за да може от вътрешността на двореца да се излезе направо директно на горната широка тераса и оттам да се слезе до градината. Тясна връзка между създадената от човешка ръка жилищна култура и откритата природа отвън.
Фридрих II се намесва административно и художествено в строителството на всички поръчани от него сгради в Потсдам и Берлин. Проектите се изготвяли според неговите изисквания, а оценките на разходите се изготвяли преди началото на строителните работи. Работата можела да започне едва след като кралят даде своето одобрение. Той се намесвал във всичко и искал да бъде информиран относно всички детайли, което често водело до разногласия между архитектите и краля, а също и до отстраняване на сгради. Автократичната същност на Фридрих II ограничава така и архитектурно-художествените представи на Кнобелсдорф, който трябвал да реализира своенравните желания на своя възложител. Строителният директор Фридрих Вилхелм Дитерихс прилагал на практика чертожните планове на Кнобелсдорф с всеки един детайли, подбирал материалите, сключвал договори със скулптори и каменоделци и възложил изпълнението на плановете на придворните майстор-строители Йохан Готфрид Бюринг и Карл Лудвиг Хилдебрандт, с които заедно преди това бил терасирал лозовия масив на хълма.Friedrich Nicolai: Beschreibung der königlichen Residenzstadt Potsdam und der umliegenden Gegend. Hrsg.: Karlheinz Gerlach. Reclam-Verlag, Leipzig, 1993, стр. 100–101. (на немски език) Полагането на основния камък се състояло на 14 април 1745 г. Броедни дни по-късно, на 2 май, Дитерихс е заменен като ръководител на строежа от Ян Буман със заповед на правителствено постановление и заедно с Бюринг се връща в Берлин.Heinrich Ludewig Manger’s Baugeschichte von Potsdam, besonders unter der Regierung König Friedrichs des Zweiten. Band 1, Nicolai, Berlin/Stettin 1789/90, стр. 34–35 (на немски език)