Роман I Лакапин (; ) е византийски император от 920 до детронирането си на 16 декември 944 година.
Произход Роман е син на Теофилакт Непоносимия, служител в имперската охрана от арменски произход. Роден е в Лакапе, област в южната част на Малка Армения, откъдето идва и прозвището му – Лакапин.
Възход Въпреки че не е образован, бъдещият император успява бързо да се издигне във военен чин по време на Лъв VI Философ. През 911 г. е стратег, охраняващ военноморската област Самос, а по-късно служи като друнгарий (адмирал) във флота. В качеството на такъв той трябвало да вземе участие във византийските операции срещу България през 917 година, но след скандал с Йоан Вогас не изпълнява мисията си. След разгрома в битката при Ахелой същата година, където византийската армия на великия доместик Лъв Фока е унищожена, Роман по субективни причини не помага и не качва на корабите си бягащите ромеи, а се отправя към Константинопол. След повдигнатото обвинение от страна на августата Зоя Карбонопсина, Роман Лакапин е заплашен с ослепяване. Впоследствие за него се застъпват висши сановници и е амнистиран.
Военната катастрофа при Ахелой отслабва значително влиянието на правителството, контролирано от Зоя и поражда всевъзможни слухове за членовете му. Навярно към края на 918 г. Лъв Фока и неговият шурей Константин Пафлагонски замислят как да отстранят регентството на малолетния законен император Константин VII Багренородни, а при възможност – и самия него. Под предлог, че защитават младия император, войските на Фока се появяват до Хризопол, на отсрещния бряг на Босфора. Възможно е и самата Зоя да е търсила контакт с влиятелния генерал, за да укрепи собственото си положение. Според Стивън Рънсиман съществува вариант Зоя Карбонопсина дори да е възнамерявала да се омъжи за Лъв Фока.
Предугаждайки развитието на нещата, наставникът на младия император – Теодор, замисля съюз с Роман Лакапин, друнгарий на флота, и който му бил подръка. В началото на 919 г. Константин Пафлагонски, който сближава позициите си с тези на императрицата, решава им попречи, като намери причина да разформирова флота, но е арестуван по заповед на Роман в Константипол (където бъдещият император дошъл да надзирава изплащането заплатите на екипажите). В резултат Зоя се вижда принудена да напусне регентския съвет. Теодор убеждава младия император да назначи отново за регент патриарха Николай Мистик, който веднага след това уволнява Лъв Фока, заменяйки го с Йоан Гаридас. Фока търси компенсация, чрез поставянето на негов роднина на длъжността Велик етериарх – началник на императорските телохранители. Патриархът в началото се съгласява, но след това отхвърля предложението, затова Фока пренасочва вниманието си към Лакапин, който е предпочетен за този пост, предлагайки му сродяване и съюз. Макар и вече господар на положението в Константинопол, Лакапин се съгласява, двамата се заклеват и на Фока е позволено да се завърне при армията си в Хризопол. Подкрепен и от видния военачалник, Роман Лакапин скоро става император.
Възкачване На 25 март 919 г. Роман Лакапин получава почетния сан магистър и е обявен за Велик етериарх. Роман Лакапин разполага с достатъчно обществена и държавна подкрепа, за да си присвои ефективното управление. През май 919 г. той се обявява за василеопатор и настойник на Константин VII, (тогава – 14-годишен), когото жени за дъщеря си Елена. Вече като частно лице, Зоя Карбонопсина остава в двореца и Лакапин намира в нейно лице подкрепа, срещу евентуалните аспирации на Лъв Фока към властта. До Лъв е изпратено писмо, подписано от младия император, със съвет да не реагира на последните събития, но не се вслушва в него и вдига бунт, който скоро се проваля – оказва се, че войниците Фока са много повече склонни да подкрепят претенциите на Лакапин, които са и скрепени със специален императорски указ, третиращ – напротив – началника им за враг на василевса. Фока се опитва да избяга, но е заловен от имперски агенти във Витиния и по-късно – ослепен по заповед на Роман Лакапин. Зоя, която всъщност се е надявала Лъв да отстрани Роман, сега прави опит сама да постигне това, като го отрови, но е арестувана и пратена в манастир. През септември 919 г. , Роман Лакапин е обявен за кесар.
Съуправление
През декември 920 г. Роман I Лакапин е обявен и коронован за василевс, съимператор на малолетния Константин VII Багренородни. Издига тримата си сина Христофор, Стефан и Константин за кесари, сродява дъщерите си за знатни аристократични фамилии. Получава и подкрепата на завърналия се от изгнание патриарх Николай Мистик.
Издигането на Роман предизвиква агресията на българския цар Симеон I, който също има планове за византийския престол. Той предприема няколко похода и демонстрации пред стените на Константинопол и опустошава Тракия, но не успява да промени съществено положението. След смъртта му през 927 г. византийското правителство признава на неговия син Петър I титлата „Василевс на Българите“ и той се жени за внучката на Роман Мария, прекръстена на Ирина (Мир). С България е сключен мирен договор за срок от 30 години, който след това е подновен. Мирът между България и Византия продължава в следващите 40 години. На Балканите мирът е за кратко обезпокоен от няколко нахлувания на маджари от северозапад през България (934 и 943 г.). Императорът откупува мира с тях.
На източната граница византийците постигат убедителни успехи срещу Абасидския халифат. От 926 до 945 г. военачалникът Йоан Куркуа печели поредица битки срещу арабите в Северна Месопотамия. В 944 г. Куркуа обсажда град Едеса и възвръща свещената реликва Убрус (Mandylion, от гръцкото μανδύη – плащаница, в смисъл – неръкотворен портрет на Исус Христос). Докато по-голямата част от византийския флот и армия са ангажирани на изток срещу арабите, през 941 г. столицата Константинопол е атакувана по море от пиратски флот от Киевска Рус. Нашествениците са победени и през 944 г. е сключен мир и съюз с тях.
Роман Лакапин е умел, макар и авторитарен администратор. Справя се с вътрешната опозиция и укрепва състоянието на държавата. Защитава дребните земевладелци и селяни срещу опитите на едрите поземлени собственици (т.нар. динати) да присвоят имотите им. Императорът е непопулярен сред столичния елит заради неблагородния му произход и липсата на образование. Управлението му е прекратено в резултат на заговор, организиран от неговите съимператори (най-вече – от синовете му Христофор, Стефан и Константин). През декември 944 г. той е детрониран и заточен в манастир. През януари 945 г. те на свой ред също са свалени от законния представител на Македонската династия, Константин VII Багренородни, който най-накрая (тогава той е около 43 – 44-годишен) успява да вземе властта в ръцете си. Бившият василевс умира като монах през 948 г. Константин VII Багренородни, над когото през по-голямата част от живота му тегне страхът да не бъде отстранен от фамилията на Лакапините, посмъртно остро го критикува в своите бележки.
Семейство От брака си с Теодора, която умира през 922 г., Роман има 6 деца: Христофор Лакапин, съимператор от 921 до 931 г., който се жени за августа София и от нея е баща на Мария (наречена по-късно Ирина), която се омъжва за българския цар Петър I; Стефан Лакапин, съимператор от 924 до 945 г., умира през 967 г. Константин Лакапин, съимператор от 924 до 945 г., умира през 946 г. Теофилакт Лакапин, константинополски патриарх от 933 до 956 г. Елена Лакапина, която се омъжва за император Константин VII. Агата Лакапина, която се омъжва за Роман Аргир; техен внук е император Роман III.
Император Роман I има и незаконен син, евнуха Василий, който има влияние в двора в периода 976 – 985 г.
Външни препратки Romanos I (920 – 944) Dumbarton Oaks Research Library and Collection Роман I Лакапин Император Роман І Лакапин Първото писмо на император Роман Лакапин до цар Симеон Васил Златарски – „История на Българската държава през средните векове“ – ТОМ I, Част 2 Писма на Роман Лакапин до цар Симеон
Категория:Византийски императори Категория:Византийски императори от арменски произход Категория:Македонска династия Категория:Лакапини Категория:Велики етериарси