Жо Дасен

Джоузеф Айра Дасен (), по-популярен като Жо Дасѐн () е американско-френски певец и автор на песни. Той е пял на множество езици, но постига най-големия си успех във Франция и френскоговорящия свят. Общо той е продал близо 25 милиона записи по целия свят.

Ранен живот Дасен е роден в Бруклин, Ню Йорк, в семейство от еврейско-американски произход. Баща му е филмовия режисьор Жул Дасен, а майка му е цигуларката Беатрис Люнер, която е учила в училището Джулиард. Двамата му родители са предимно от украинско-еврейски произход от Каменец-Подолски, Сатанов и Бучач.

Дасен е живял в Ню Йорк и Лос Анджелис, докато баща му не е поставен в черния списък на Холивуд през 1950 г., след което семейството му се мести в Европа. Между десет и петнадесетгодишна възраст Дасен сменя училището единадесет пъти. Учи, наред с други места, в Международното училище в Женева и Института Льо Розе в Швейцария, и завършва средното си образование в Гренобъл. Дасен се завръща в Съединените щати, за да учи в Мичиганския университет от 1957 до 1963 г., като печели наградата „Хопвуд“ за художествена литература през 1958 г. и получава бакалавърска степен по антропология през 1961 г. и магистърска степен през 1963 г.

Кариера

След като се премества във Франция, Дасен работи като техник за баща си и се появява като актьор във второстепенни роли, наред с други, в три филма, режисирани от баща му, включително „Топкапъ“ (1964), в който играе ролята на Йозеф. Той среща бъдещата си съпруга Марис Масиера в Париж през 1963 г.

На 26 декември 1964 г. Дасен подписва договор с CBS Records, което го прави първия френскоговорящ певец, подписал договор с американски звукозаписен лейбъл.

В началото на 70-те години песните на Дасен са начело на класациите във Франция и той става изключително популярен там. Записвал е песни на немски, испански, италиански и гръцки, както и на френски и английски език. Сред най-популярните му песни са „Les Champs-Élysées“ (първоначално „Waterloo Road“) (1969), „Salut les amoureux“ (първоначално „City of New Orleans“) (1973), „L'Été indien“ (1975), „Et si tu n'existais pas“ (1975) и „À toi“ (1976).

Кино Джо Дасен се появява в следните филми:

1957: Бенос в „Този, който трябва да умре“, от Жул Дасен 1958: Нико в „Законът“, от Жул Дасен 1964: Йосиф в „Топкапъ“, от Жул Дасен 1965: Полицейски инспектор в „Lady L“, от Питър Устинов 1965: Янош Адлер в „Ник Картър и Червения клуб“, от Жан-Пол Савиняк

Личен живот

Дасен се жени за Марис Масиера в Париж на 18 януари 1966 г. Синът им Джошуа е роден два месеца и половина преждевременно на 12 септември 1973 г. и умира пет дни по-късно. Обзет от мъка, Джо изпада в дълбока депресия. Въпреки всичките им усилия, бракът им не оцелява. През 1977 г., една година след преместването им в новопостроения им дом във Фушерол, точно извън Париж, те се развеждат.

На 14 януари 1978 г. Дасен се жени за Кристин Делво в Котиняк. Първият им син Джонатан е роден на 14 септември 1978 г.; и вторият им син, Жулиен, се ражда на 22 март 1980 г. Кристин умира през декември 1995 г.

Смърт Дасен умира от сърдечен удар по време на почивка в Таити на 20 август 1980 г., на 41-годишна възраст. Той обядва със семейството и приятелите си в ресторант Chez Michel et Éliane (При Мишел и Елиан) в Папеете, когато внезапно се отпуска на стола си в безсъзнание. Лекар, който също се храни в ресторанта, му извършва сърдечна реанимация (CPR), но Дасен умира в ресторанта. Единствената линейка в Папеете не е била на разположение по това време и пристигането ѝ отнема 40 минути. Тялото му е върнато в Съединените щати и е погребано в секцията Бет Олам на гробището Hollywood Forever в Холивуд, Калифорния.

Трибути През 2020 г. много утвърдени изпълнители отдават почит на песните на Дасен в трибют албум À toi. Албумът достига № 44 във френската класация SNEP Albums. Той се класира и в Белгия, достигайки № 26 във франкофонската класация Ultratop за албуми в страната, както и № 4 в швейцарската класация Hitparade (Albums Chart). Сред изпълнителите, участващи в албума, са Ycare, Axelle Red, Les Frangines, Trois Cafés Gourmands, Patrick Fiori, Kids United Nouvelle Génération, Madame Monsieur и Camélia Jordana.

Известни песни 1965: Bip-bip 1965: Guantanamera 1966: Comme la lune 1966: Ça m'avance à quoi 1966: Excuse me lady 1966: Dans la brume du matin 1967: Les Dalton 1967: Marie-Jeanne 1968: Siffler sur la colline 1968: Comment te dire 1968: La Bande à Bonnot 1968: Plus je te vois, plus je te veux 1968: Ma bonne étoile 1968: Le P'tit pain au chocolat 1969: Les Champs-Élysées Cette chanson est une adaptation du titre „Waterloo Road“ du groupe psychédélique anglais Jason Crest. Plus tard, elle a notamment été reprise par NOFX . 1969: Mon village du bout du monde 1969: C'est la vie lily 1969: Billy le bordelais 1970: L'Amérique 1970: Cécilia 1970: La Fleur aux dents 1970: L'Équipe à Jojo 1970: La Luzerne 1971: La Ligne de vie 1971: La Mal-aimée du courrier du cœur 1971: Allez roulez ! 1972: Taka Takata (la femme du toréro) 1972: Le Moustique 1972: Salut les amoureux (On s'est aimé comme on se quitte) 1972: La Complainte de l'heure de pointe (À vélo dans Paris) 1972: Vaya na cumana 1972: S'aimer sous la pluie 1973: Je t'aime, je t'aime 1973: Quand on a seize ans 1973: Fais moi de l'électricité 1973: Les Plus Belles Années de ma vie 1973: La Dernière page 1974: C'est du mélo 1974: Vade retro 1974: Si tu t'appelles mélancolie 1974: L'Amour etc. 1974: Annie de l'année dernière 1975: L'Été indien 1975: Depuis l'année dernière (inédit) 1975: Trois caravelles (inédit) 1975: Et si tu n'existais pas 1975: Il faut naître à Monaco 1975: Ça va pas changer le monde 1975: Salut 1976: Il était une fois nous deux 1976: À toi 1976: Le Jardin du Luxembourg 1976: Le Café des trois colombes 1977: Et l'amour s'en va 1977: Noisette et Cassidy 1977: Dans les yeux d’Émilie 1978: La Demoiselle de déshonneur 1978: La Première Femme de ma vie 1978: Maria 1978: Si tu penses à moi 1978: La vie se chante, la vie se pleure 1978: Un lord anglais 1978: Côté banjo, côté violon 1978: Happy birthday 1979: Le Dernier Slow 1979: Tellement bu, tellement fumé 1979: Le Marché aux puces 1979: Blue country

Дискография Студийни албуми (на френски) Joe Dassin à New York (1966) Les Deux Mondes de Joe Dassin (1967) Joe Dassin (Les Champs-Élysées) (1969) Joe Dassin (La Fleur aux dents) (1970) Joe Dassin (Elle était… Oh!) (1971) Joe (1972) 13 chansons nouvelles (1973) Joe Dassin (Si tu t'appelles Mélancolie) (1974) Joe Dassin (Le Costume blanc) (1975) Le Jardin du Luxembourg (1976) Les Femmes de ma vie (1978) 15 ans déjà... (1978) Blue Country (1979) Студийни албуми (на други езици) Ich Hab' Mich Verliebt (1972) En Los Jardines De Mi Ciudad (1976) Las Mujeres De Mi Vida (1978) Люксембургский Сад (1979) Home Made Ice Cream (1979)

Live албуми À l'Olympia – Enregistrement public (1974) Musicorama (2001) Concerts Musicorama (II) (2003) Concerts Musicorama (III) (2004) Joe à l'Olympia (2005) Joe Dassin – 25 ans déjà (2005) Collector – 5 titres en version inédite (2010) Компилационни албуми (селектирани) Album d'or (1975) Les 18 plus grands succès de Joe Dassin (1976) 20 disques d'or (1978) Le meilleur de Joe Dassin (1995) Le meilleur (1998) Ses plus grands succès (2000) Éternel... (2005) Les 100 plus belles chansons (2010) EP Je change un peu de vent (1965) Je vais mon chemin (1965) Bip Bip (1965) Ça m'avance à quoi? (1966) Excuse Me, Lady (1966) Les Dalton (1967)

Източници

Външни препратки Страница за Жо Дасен Биография Неофициална страница Официална страница

Категория:Френски певци Категория:Американски певци Категория:Френски радиоводещи Категория:Хора от Френска Полинезия Категория:Родени в Ню Йорк Категория:Евреи във Франция Категория:Евреи в САЩ Категория:Мултиинструменталисти