Горицко или Горско или Горенци (, Аграпидия или Αγραπιδιές, Аграпидиес, катаревуса: Αγραπιδέαι, Аграпидее, до 1926 година Γκόρισκο или на катаревуса Γκόρισκον, Гориско/н) е село в Република Гърция, в дем Суровичево, област Западна Македония.
География Селото е разположено в северната част на котловината Саръгьол на 48 километра южно от град Лерин (Флорина) и на един километър западно от Айтос в подножието на рида Радош, част от планината Вич на главния път от Суровичево (Аминдео) за Костур (Кастория).
История В Османската империя Горицко е старо българско село, в което през XIX век се заселват турци и българското му население го напуска. В селото има руини на стара църква „Свети Харалампи“. Според местна легенда името си Горенци носи от разпространените в околността круши горници. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Горицка (Goritzka) е посочено като село с 35 домакинства с 85 жители българи. В 1889 година Стефан Веркович пише за Горицко:
Гьорче Петров представя селото като турско с 20 къщи.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Горенци има 100 жители турци и 35 жители цигани.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горско е чисто турско село в Леринската каза на Битолския санджак с 18 къщи.
Според Наум Темчев в 1903 година селото е турско.
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Горицко (Γκόριτσκο), село в Леринската каза на Битолския санджак, има 900 мюсюлмани.
В Гърция През Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата Горицко попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Горско има 25 къщи турци. След разгрома на Гърция в Гръцко турската война в 1922 година мюсюлманското население напуска Горицко и на негово място са заселени понтийски и тракийски гърци, бежанци от Турция. В 1928 година в селото е чисто бежанско с 12 бежански семейства и 82 жители. В 1926 година селото е прекръстено на Аграпидее.
След Гражданската война в селото са заселени и малък брой колонисти от Епир. До 2011 година Горицко е част от дем Айтос.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Горицко на 28 септември 1968 година Име Име Ново име Ново име Описание Себлици Σέμπλιτσι Сирти Корифи Σύρτη Κορυφήвъзвишение на ЮИ от Горицко над езерото Зазари (655 m)
Преброявания 1913 – 114 жители 1920 – 162 жители 1928 – 102 жители 1940 – 190 жители 1951 – 190 жители 1961 – 219 жители 1971 – 200 жители 2001 – 250 жители 2011 – 120 жители
Личности Родени в Горицко Димостенис Теохаридис (1914 – 2019), гръцки политик Михаил Теохаридис (р. 1947), гръцки юрист, съдия и председател на Върховния съд
Починали в Горицко Гиго (Хаджикиров) Аджикиров (1912 – 6 декември 1948), гръцки комунист от Горно Върбени, загинал като капитан от ДАГ при село Горицко
Бележки
Категория:Села в дем Суровичево