Свети Тодор (, Лимнохори, катаревуса: Λιμνοχώριον, Лимнохорион, до 1926 година: Τσερκέζκιοϊ, Церкезкьой) е село в Република Гърция, в дем Суровичево, област Западна Македония.
География Селото е разположено в северната част на котловината Саръгьол на 52 километра южно от град Лерин (Флорина) и на шест километър южно от Айтос на източния бряг на езерото Зазерци (Зазари).
История Селото е едно от най-старите в цялата област. При археологически разкопки на брега и в езерото са намерени следи от селища от неолита и римската епоха.
В Османската империя В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Филорине от 1626 – 1627 година селото е отбелязано под името Исвети Тодори с 33 джизие ханета (домакинства).Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 333.
В XIX век Свети Тодор е малко българско селце. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Свети Тодор (Sveti-Todor) е посочено като село с 60 домакинства и 185 жители българи. В края на века обаче българските му жители постепенно напускат селото и в него се настаняват мюсюлмани турци и черкези и селото придобива ново име Черкезкьой. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Свети Тодор има 100 жители турци и 300 жители черкези.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Свети Тодор е чисто черкезко село в Леринската каза на Битолския санджак със 70 къщи.
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Черкез кьой (Τσερκέζ-κιοϊ), село в Леринската каза на Битолския санджак, има 45 мюсюлмани.
В Гърция През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Свети Тодор има 10 къщи славяни мохамедани и 20 къщи турци. След разгрома на Гърция в Гръцко турската война в 1922 година мюсюлманското население напуска Свети Тодор и на негово място са заселени понтийски гърци, бежанци от Турция. В 1928 година селото е чисто бежанско и има 37 бежански семейства със 126 души. В 1926 година селото е преименувано на Лимнохорион, в превод „езерно село“.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Свети Тодор на 28 септември 1968 година Име Име Ново име Ново име Описание Инско Ίντακο Агия Параскеви Άγία Παρασκευήвръх на Ю от Свети Тодор, на С бряг на Руднишкото езеро (719,2 m) Кабери Καμπερι Халикия Χαλίκια Балталоки Μπαλταλόκι Цекури Τσεκούριместност на ЮЗ от Свети Тодор и на ЮЗ от Зазари Сараково Σαρακοβον Калитеа Καλλιθέαместност на ЗЮЗ от Свети Тодор и на ЮЗ от Зазари Коджа Чаир Κότζα Τάϊρ Пападоливадо Παπαδολίβαδο
До 2011 година селото е част от дем Айтос на ном Лерин.
Преброявания 2001 – 323 души 2011 – 257 души
Бележки
Категория:Села в дем Суровичево