Мѝтино е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.
География Митино е разположено в Петричко-Санданската котловина на десния бряг на река Струмешница на 6 км североизточно от град Петрич. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 500 мм. Почвите са слабооподзолени канелени горски, делувиални и алувиално-ливадни.
Ридът Митино на Антарктическия полуостров е наименуван на селото.Справочник на българските географски имена в Антарктика . Комисия по антарктическите наименования. София, 2015.Mitino Buttress . SCAR Composite Antarctic Gazetteer.
История Село Митино е селище с богата древна история. В землището на селото са открити археологически останки от времето на неолита, енеолита, античността и средновековието.
Селото се споменава в османски данъчни регистри от 1570, 1649 и 1659-1660 година под името Митиново. Според първият регистър в селото живеят 14 християнски домакинства.Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Ќустендилскиот санџак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.639-640
През XIX век Митино е чисто българско село, числящо се към Петричка кааза на Серския санджак. В местността Анищата (Хановете), край селото е имало голям хан, в който са отсядали търговски кервани от Струмишко и Беломорието за Мелник.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Митиново (Mitinovo) е посочено като чисто българско село с 35 домакинства със 125 жители българи.
В 1891 година Георги Стрезов пише за Митино:
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото живеят 200 българи-християни. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на селището се състои от 256 българи екзархисти.
При избухването на Балканската война през 1912 година един жител на Митиново е доброволец в Македоно-одринското опълчение. Селото е освободено от османска власт през октомври 1912 година. През 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е опожарено от отстъпващата гръцката армия.Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298. След около година жителите му се завръщат и го възстановяват. Временно в селото се заселват българи-бежанци от Егейска Македония, които през 1932 година се преселват в днешното село Дрангово.
Население
Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:
Численост Общо 344Българи 64Турци - Цигани - Други - Не се самоопределят - Неотговорили 280
Личности Родени в Митино Косто Тасов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ангелов„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.38 Огнян Тетимов (р. 1964), български политик от партия Атака
Бележки
Категория:Села в област Благоевград Категория:Населени места в община Петрич