Африканският съюз е международна организация, обединяваща 55 държави от Африка. Основана на 9 юли 2002 година, тя е правоприемник на Организацията за африканско единство.
Сред основните цели на Африканския съюз са политическата и обществено-икономическа интеграция на континента, изготвянето на общи позиции на африканските държави на международната сцена и поддържането на мира и политическата стабилност. Организацията неколкократно изпраща свои военни контингенти в различни африкански страни – Бурунди, Судан, Сомалия.
Най-важните решения на съюза се взимат от Събранието на Африканския съюз, среща на държавните и правителствени ръководители на членуващите страни, провеждана два пъти в годината. Седалището на секретариата на Комисията на Африканския съюз се намира в Адис Абеба, Етиопия.
На 18-ата среща на Г-20, проведена в Делхи, Индия, Африканският съюз е приет като член на Г-20, подобно на Европейския съюз.
История Африканският съюз произхожда от Съюза на африканските държави – организация, която е създадена от Кваме Нкрума през 1960-те години, както и от последващите опити за обединение на Африка, включително създаването на Организацията за африканско единство (ОАЕ) – на 25 май 1963 г., и на Африканската икономическа общност през 1981 г.
Идеята за създаването на Африкански съюз е възобновена в средата на 1990-те години по инициатива на либийския ръководител Муамар Кадафи: държавните и правителствени ръководители на ОАЕ издават т.нар. „Сиртска декларация“ (кръстена на град Сирт, Либия където е заседанието) на 9 септември 1999 г., която призовава за създаването на Африканския съюз. Декларацията е последвана от срещи на високо равнище в Ломе през 2000 г., когато е приет Учредителния акт на Африканския съюз, и в Лусака през 2001 г., когато е приет план за развитието на организацията.
На 9 юли 2002 г., в Дърбан, Южна Африка, Организацията за африканско единство официално е преобразувана в Африкански съюз. Председател на първата сесия на Асамблеята на Африканския съюз е Табо Мбеки. Втората сесия е в Мапуту през 2003 г., а третата – в Адис Абеба на 6 юли 2004 г.
Основният орган, натоварен с изпълнението на целите и принципите по мироопазването на континента е Комисията за мир и сигурност. Тя има правомощията да разрешава мироопазващи мисии, да налага санкции в случай на противоконституционна смяна на правителства, и „да предприема инициативи и действия, които сметне за подходящи“ в отговор на потенциални или реални конфликти. Решенията на комисията са задължителни за държавите членки.
От първата си среща през 2004 г., Комисията за мир и сигурност на Африканския съюз е проявила активност във връзка с кризите в Дарфур, Коморските острови, Сомалия, Демократична република Конго, Бурунди, Кот д'Ивоар и други страни. Тя е приела решенията за мироопазващите операции на съюза в Сомалия и Дарфур, и за налагането на санкции срещу лица, подкопаващи мира и сигурността (като например забраната за пътуване и замразяване на авоарите на лидерите на бунта в Коморските острови). Комисията е в процес на създаване на „сили за сигурност“, които да служат като постоянна мироопазваща сила в Африка.See Jakkie Cilliers, 'The African Standby Force. An Update on Progress, Institute for Security Studies, South Africa, March 2008.
Мисия в Дарфур В отговор на продължаващия конфликт в Дарфур, Судан, Африканският съюз разполага в провинцията 7000 миротворци, голяма част от които са от Руанда и Нигерия. Докато конференция в Адис Абеба през 2005 г. спомага за набирането на средства за поддържане на мироопазващите сили през същата и следващата година, през юли 2006 г. Африканският съюз заявява, че ще се оттегли в края на септември, когато изтича мандата им. Критиците на организацията, включително и д-р Ерик Рийвс, отбелязват, че тези сили са до голяма степен неефективни поради липсата на финансови средства, персонал и опит. Наблюдението над площ приблизително равна на Франция поставя още по-големи трудности пред мисията. През юни 2006 г., Конгресът на САЩ отпуска 173 млн. долара в помощ на силите на Африканския съюз. Някои организации, като GIN (Genocide Intervention Network), призовават за намеса ООН, или НАТО, които да увеличат и/ или сменят африканските миротворци. ООН обмисля разполагането на мироопазващи сили, въпреки че те биха влезли в страната най-рано през октомври 2007 г. Слабо финансираната и зле оборудвана мисия трябва да приключи на 31 декември 2006 г., но е удължена до 30 юни 2007 г. и се слива с мисията на Обединените нации в Дарфур през октомври 2007 г. През юли 2009 г., Африканския съюз преустановява сътрудничеството си с Международния наказателен съд и отказва да признае международната заповед за арест, издадена срещу лидера на Судан, Омар ал-Башир, който е обвинен през 2008 г. във военни престъпления.
Мисия в Сомалия От началото на 1990 г., Сомалия е без функциониращо централно правителство. В страната е подписано мирно споразумение, целящо прекратяване на гражданската война, която избухва след разпадането на режима на Сиад Баре през 2006 г., след дълги години на мирни преговори. Въпреки това, новото правителство почти веднага е застрашено от продължаващото насилие. Изграждайки временна военна база на брега, от март 2007 г., войници от силите на Африканския съюз започват да пристигат в Могадишу, като част от мироопазващ корпус, който трябва да достигне 8000 души.
Еритрея оттегля посланиците си в Африканския съюз на 20 ноември 2009 г.,Afro News Eritrea breaks with African Union, 20 ноември 2009. след като Африканския съюз ѝ налага санкции поради предполагаемата подкрепа за сомалийските ислямисти, които се опитват да свалят международно признатото Преходно федерално правителство на Сомалия.„AU Calls for sanctions on Eritrea“ bbc.co.uk. 23 май 2009. Посетен на 23 май 2009 На 22 декември 2009 г. Съветът за сигурност на ООН приема Резолюция 1907, която налага оръжейно ембарго на Еритрея, забрана за пътуване на лидерите и, както и замразяване на авоарите на еритрейски длъжностни лица. Еритрея остро критикува резолюцията. Едва през януари 2011 г., Еритрея възстановява мисията си в Адис Абеба.
Структура Върховен орган е Асамблеята на Африканския съюз, която се състои от държавните и правителствените ръководители на страните-членки или техните акредитирани представители. Заседанията на Асамблеята под формата на редовни срещи се провеждат не по-малко от веднъж годишно. В същото време, по искане на която и да е държава членка и при одобрението на две трети от членовете, Асамблеята може да заседава на извънредна сесия. Тя се ръководи от председател, който се избира за срок от една година измежду държавните и правителствени ръководители на държавите членки. Асамблеята има широки правомощия:
определя общата политика на Африканския съюз; получава, разглежда и взема решения по различни доклади и препоръки, изготвени от други органи на съюза; разглежда въпроса за членство в организацията; създава нови органи на съюза; следи за изпълнението на политиките и решенията на организацията, както и за спазването им от страна на държавите членки; приема бюджета на съюза; издава указания на Изпълнителния съвет относно действия при конфликти, войни и други извънредни ситуации и възстановяване на мира; назначава и освобождава съдиите от Върховния съд на Африканския съюз; назначава председателя на Комисията, неговите заместници и членовете на Комисията, и определя техните задачи и срока на мандата им.
Решенията в Асамблеята се вземат с консенсус или, в противен случай, при две трети от гласовете на членовете на организацията. Въпреки това, процедурните въпроси се решава чрез гласуване с обикновено мнозинство.
С цел да се засилят процесите на интеграция, особено икономическите, през 2004 г. е създаден Панафриканския парламент, който в крайна сметка трябва да се превърне в най-висшия законодателен орган на Африканския съюз. Парламентът се намира в град Мидренд в Южна Африка и се състои от 265 представители от 53 държави членки на организацията.
Изпълнителният съвет на Африканския съюз се състои от външните министри или други министри на държавите членки (или държавни служители, назначени от правителствата им). Заседанията на съвета са под формата на редовни срещи, и се провеждат най-малко два пъти годишно. В същото време, по искане на която и да е държава членка и при одобрението на две трети от страните-членки, Изпълнителният съвет може да бъде свикан на извънредна сесия. Той е отговорен за координирането и вземането на решения по въпроси, засягащи общия интерес на държавите членки, както и за изпълнението на политическата стратегия, формулирана от Асамблеята. Обхватът и отговорностите на Изпълнителния съвет включват въпросите по:
външна търговия; енергетика, промишленост и природни ресурси; селскостопански и животински ресурси, животни и горска промишленост; водни ресурси и напояване; опазване на околната среда, хуманитарна и спешна реакция; транспорт и съобщения; застраховки; образование, култура, здравеопазване и развитие на работната сила; наука и технологии; гражданство, пребиваване и имиграционни дела; социална сигурност, включително формулирането на политиките за защита на майките и децата, както и на инвалидите и хората с увреждания; установяване на система за награди, медали и други.
Решенията в Изпълнителния съвет, също като в Асамблеята, се вземат с консенсус или, в противен случай, две трети от гласовете на членовете на организацията. Въпреки това, процедурните въпроси се решава чрез гласуване с обикновено мнозинство.
В допълнение на съвета има създадени редица специализирани технически комисии, които отговарят директно пред него:
Комисия по земеделието и селскостопанските въпроси; Комисия по парични и финансови въпроси; Комисия на търговията, митниците и въпросите на имиграцията; Комисия на промишлеността, науката и технологиите, енергетиката, природните ресурси и околната среда; Комисия по транспорта, съобщенията и туризма; Комисия по здравеопазването, труда и социалните въпроси; Комисия по образованието, културата и човешките ресурси.
В рамките на Африканския съюз други органи са:
Върховният съд; Комисията на Африканския съюз (изпълнителния орган на административната организация, която служи като секретариат на Африканския съюз); Комисията на постоянните представители; Икономически, социален и културен съвет; Съветът за мир и сигурност.
Освен тях, се планира да се създадат три финансови институции – Африканска централна банка (към 2028 г.), Африкански валутен фонд и Африканска банка за инвестиции.
Администрация За председател на Африканския съюз се избира за срок от 1 година глава на някоя от африканските държави. Председател на Африканската комисия (от 2003) е изпълнителният орган на АС – бившият президент на Мали Алфа Омар Конаре.
Според Учредителният акт на Африканския съюз, работните езици са арабски, английски, френски и португалски, както и африкански езици, „ако е възможно“.Член 25 от Учредителния акт на Африканския съюз. Протокол за изменение на Учредителния акт, приет през 2003 г., допълва испански, суахили и „всеки друг африкански език“ и обявява всичките шест за „официални“ (а не „работни“) езици на Африканския съюз. На практика, при преводът на документи на Африканския съюз, който беше извършван на четирите работни езици и причиняваше значителни закъснения и трудности, е постигнат известен напредък от края на 2007 г., когато са въведени модерни средства за превод и методи на работа.
Основана през 2001 г. под егидата на Африканския съюз, Африканската езикова академия насърчава използването и запазването на африканските езици сред населението на континента. Африканският съюз обявява 2006 г. за Година на африканските езици.
География Териториите на държавите членки покриват почти целия континент Африка. Следователно, географията на Африканския съюз е изключително разнообразна, включваща най-голямата пустиня в света (Сахара), огромни джунгли и савани, и най-дългата река в света (Нил).