Копрѝвлен е село в Югозападна България. То се намира в община Хаджидимово, област Благоевград.
Население Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:
Численост Общо 1344Българи 745Турци -Цигани - Други 344Не се самоопределят 130 Неотговорили 152
География Село Копривлен се намира в подножието на източните склонове на Пирин, в югозападната част на Република България, на 7 километра южно от град Гоце Делчев. На североизток землището на селото спира до коритото на река Места, на югоизток граничи със землищата на село Садово и град Хаджидимово, на югозапад със землището на бившето гръцко мюсюлманско село Лялево, а на север със селата Ново Ляски и Мусомища.
История В местността Козлука са намерени съдове и други предмети на македонската материална култура. В местността Участъка са запазени останки на крепост с доста големи размери, както и от култова сграда, позната на местното население като манастирчето „Свети Георги“. През средновековието областта минава ту в български, ту във византийски ръце. За това се съди по църковна сграда западно от селото и намирани монети от български и византийски произход, статуетки, останки от глинени съдове и други. През 14 век сръбският великаш Новак Морсоревич с разрешението и одобрението на серският сръбски деспот Йован Мърнячевич Углеша заселва отново обезлюденото село с 30 семейства сърби доведени от Далмация. В Хрисовула съхраняван в Хилендарския манастир е посочено че, Новак Морсоревич желае да дари селото като манастирско на Хилендарския манастир. Хрисовула е от деспот Йован Мърнячевич Углеша съставен през 1366 година
Един списък от 1666 г. за данъчните дялове плащани на империята от християнското население показва, че Копривлен е с 23 ханета (семейства).
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Копривлян (Koprivlian) е посочено като село с 50 домакинства с 60 жители мюсюлмани и 80 християни. В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Копривлян като чифлик с 22 християнскии и 28 мюсулмански къщи.
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
През последната четвърт на XIX век християнското население напуска селото и Копривлен се оформя като селище само с мюсулманско население. Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 340 души, всички турци.
Балканската война през 1912 г. променя етническия състав на селото – на мястото на напусналите турци идват първите заселници от Либяхово и от 18 други християнски селища, останали на гръцка територия. Процесът на заселване става с различна скорост през 20-те и 30-те години на XX век. Статистически сведения от периода след освобождението на Пиринския край показват, че Копривлен е сред онези селища, чиито жители непрекъснато нарастват. Когато се прави първото преброяване през 1920 г. в селото живеят общо 567 души. Следващите преброявания регистрират 892 души (1926 г.), 1207 души (1934 г.), 1671 души през 1946 година.
По-големите родове в Копривлен са следните:
1. От Долно Броди: Шиндови, Уручеви, Кючюкови, Куртови, Коджабашеви, Лазарови, Илчеви, Заневи, Ижбехови, Шонтови, Патинови, Аврамови, Полимерови, Гайдаджиеви, Калинови, Люнгови, Вълчеви, Ряхови, Шейтанови, Комитови, Сирмини, Кутинови, Карадимови, Попови, Балабанови, Зайкови, Карабашеви, Мирчеви, Тасеви, Куриеви, Праматарови, Тумбачеви
2. От Калапот: Велеви, Чакалови, Златеви, Воеви, Гемови, Синадинови, Шопови, Милушеви, Тилеви, Жбантови, Китини, Педеви, Иванкалинови, Томови, Костови, Драгинови, Жогови
3. От Възем: Чаушеви, Вълчеви, Прангалеви, Стоеви, Симеонови, Мацинкови, Караиванови, Даскалови, Шопови, Шаламанови, Паневи, Тамахкярови, Влахови, Хаджиеви, Ангелови, Хаджиеви, Тукмакови, Аврамови, Кормеви, Яйлиеви, Стоеви, Ирмия, Шопови, Кирчеви (Стария Дядо поп), Илиеви, Мървакови
4. От Карлъково: Бойчеви (Гергичкови), Жингови, Кочобожикови, Маркомилеви, Мукленски
5. От Старчища: Самарови, Узунови, Халембакови, Къдреви, Сърбакови, Ивакимови, Кукови, Калайджиеви, Зафирови, Кирякови, Богатинови
6. От Ливадища: Николашопови, Чорбаджийски, Лазар и Петър Мутафчиеви, Мавродиеви, Тодорови
7. От Зърнево: Белчеви, Кукудинови, Маневи, Сърбанови, Манджукови, Шопови, Мудеви, Коцалеви, Гъркови, Пиналеви, Тулеви
8. От Либяхово: Тунчеви, Гърневи, Баракови, Безеви, Зимбилеви, Цуцуманови, Врачкови
9. От Елес: Недеви, Паскови, Щереви, Гюрджеклиеви, Симитчиеви, Георгиманолеви
10. От Горно Броди: Мечеви, Бузукови, Баханови, Трендафилови, Стамови
11. От Скрижово: Халеви, Христосимови
12. От Ловча: Козареви, Чапкънови, Шалеви, Дядо Цирко, Миндалови, Картулеви, Бирови
13. От Търлис: Халачеви, Работови, Сухулови
14. От Каракьой: Чорлеви
15. От Руждене: Маджирови
16. От Ливада: Никола Гиздарови Бакуту
17. От Щип: Борис Янев
18. От Западна Македония: Харалампи Алексиев Фелдшера.
Религии Бежанците идват в Копривлен със своя бит и култура и религиозни убеждения. В края на 20-те години на XX век официално Копривлен е селище с преобладаващо християнско население поради което се нуждае от църковен храм. За целта през 1921 г. едната стая на турското кафене се пригодява за училище а другата за молитвен дом. През 1926 г. обществеността на Копривлен иска изграждането на храм. По настояване на Ангел Недев и Денчо Ангелов се взема решение вместо храм да се построи училище чиито стоеж започва през 1928 г. Така старото турско кафене, след съответно отремонтиране и обзавеждане, се превръща в черква която се използва от местното население до 1996 г. Пръв свещенослужител е Димитър Стоев, който като бежанец от с. Възем – Драмска област, като млад започва да служи в с. Градево, а от 1922 г. до 1961 г. изкарва службата си в храма „св. св. Кирил и Методи“ в с. Копривлен. След него в продължение на една година службата в черквата се води от отец Иван Стоев Ижбехов, а през 1963 – 1964 г. от протоирей Иван Семитчиев. През това време духовното си образование получава отец Константин Къдрев които оглавява църквата от месец април 1964 г. до пенсионирането си през 1992 г. От 21.02.1992 г. свещенослужител в храма е назначен отец Атанас Кръстев Златев. Млад и амбициозен той раздвижва църковните дела и привлича голяма част от миряните в божия храм. Мечтата на копривленци за храм най-после се осъществява. В това отношение не бива да се пренебрегва и ролята на отец Къдрев, който осигурява архитектурен план и терен в центъра на с. Копривлен. Още през 40-те години на XX век е бил осигурен терен за храм, но поради една или друга причина до строеж не се е стигнало. От местните представители на държавната власт през 1965 г. също е било осуетено изграждането на нов молитвен дом въпреки полагането на основния камък от неврокопския митрополит (дядо Пимен). Едва през 1988 г. кмета на селото Кръстьо Томов прави среща с дядо Пимен за уточняването на терена, набирането на средства и други важни въпроси относно строителството на новия православен храм. От светия синод на република България е назначен архитект който изготвя два проекта. Изграждането на новия молитвен дом започва на 11 май 1992 г. Църквата „Успение на Пресвета Богородица“ е построена от 24 юни 1992 г. до 1994 г. Широка е 15 м, дълга 33 м. Куполът е висок 17 м. Камбаната тежи 214 кг и е дар от Драмския областен управител Костас Ефимеридис-роден в село Възем (в Копривлен има 25 рода от Възем). Църквата е осветена от Неврокопския митрополит Натанаил (мирско име Илия Калайджиев-роден през 1952 г. в с. Копривлен) и Пловдивския митрополит Арсений на 1 октомври. От 1996 г. 1.10. става „Ден на Копривлен“ с ежегоден събор.
Манастирът „Св. Георги“ е построен от 29 май 1995 г. до 6 май 1997 г. под ръководството на свещеник Атанас Златев. Широк е 10 м., дълъг 16 м., висок-13 м. Осветен е през 1997 г. от Неврокопския митрополит Натанаил. В строежа участват: Фирма „Вента“; ”Гео-Шоп”; ”Копривлен мрамор ЕООД”; и местното население. Най-активно участват в строежа Ангел Белчев, Костадин Шалев, Атанас Ижбехов, Божик Вълчев, Николай Щерев, Борис Шопов и др. Камбаната е дар от наследниците на Димитър Гемов. Надписа е от Павел Коцалев, а кръста-синьо-червен –дар от Атанас Иванов Киряков. В строежа участват много копривленци с доброволен труд.
В района на гробището свещеник Атанас Златев изгради и параклис „Св. Атанасий Велики“.
Обществени институции Училище в с. Копривлен се открива 1918 г. и то е начално. Това става по настояване на населението и най-вече на Ангел Недев и Атанас Банскалиев. Първа учителка е Магда Кацарова от Гоце Делчев. След нея постъпва учител и Димитър Лазаров (Дуков) от Гайтаниново. Други учители, работили в Копривлен, това са: Светослав Камберов, Ангел Керезиев от Мосомище, Георги Петков Панайотов-Гек, Аргиров и Танчев от Гоце Делчев. През 1923 г. след дострояване на училището, се открива прогимназия с 5-и и 6-и клас. Опитът пропада и учениците завършват прогимназия в с. Жостово. Поради отдалечението от 5 километра на селото, преходът е много труден. Затова през 1926 г. се взема решение да се построи ново училище. Това става по настояване най-вече на Ангел Недев и Денчо Ангелов. Строежът започва 1928 г. и завършва 1930 г. През 1931 г.в него се настаняват учениците. Макар и непълна, прогимназията в Копривлен е факт. През 1961 г. се открива и 8-и клас. През 1959-1960 г. се построява стадиона в селото. Загинали за България Копривленци през Първата световна война: 1. Георги Лазьов Уручев-?; 2. Иван Стоянов Манолев-Криволак; 3. Тодор Стоянов Халев-Криволак; 4. Атанас Георгиев Пиляфов-Криволак; 5. Паско Стоянов Халев-?; 6. Георги Николов Зайков-?; 7. Георги Иванов Липидарев-?; 8. Никола Атанасов Шиндов-Ниш; 9. Янчо Великов Симеонов-Ниш; 10. Стоян Георгиев Мукленски-Завоя на Черна; 11. Иван Иванов Златев-Завоя на Черна; 12. Георги Жеков Димитров-Беласица; 13. Славе Великов Баханов-Удово. В тяхна чест е издигнат паметник в училищния двор през 1941 г.
Политически живот През 1920 г. ВМРО – Иван Михайлов организира чета в с. Копривлен. Начело застава Ангел Чорбаджийски. Четници са също и: Кочо Божиков, Атанас Киряков, Тодор Воев, Васил Жингов, Харалампи Алексиев, Крум Воев, Васил Безев, Васил Жингов, Георги Праматаров, Кръстьо Бойчев, Никола Гиздаров. Активни дейци на ВМРО – Иван Михайлов са още и: Марко Сотиров, Стоян Даскалов, Марин Жингов, Димитър Трендафилов, Тодор Безев, Атанас Цуцуманов, Георги Халев. През 1934 г. след преврата на 19 май, ВМРО е забранена. Тогава излизат в нелегалност четниците: Атанас Шиндов и Костадин Чакалов. БЗНС в селото е основан през 1919 г. Първите членове са: Костадин Козарев, Иван Калинов, Тодор Гърнев, Михаил Мечев, Атанас Велев. БКП е основана през 1919 г. Първи нейни членове са Петър Златев, Атанас Златев, Павел Ташков, Велик Панев, Георги Баханов и Георги Биров. По-късно по-известни членове на БКП са: Янчо Стоев, Велик Тунчев, Димитър Педев, Илия Чорлев, Никола Стамов, Петър Люнгов, Димитър Мечев, Петър Аврамов, Георги Шейтанов. През 1925 г. по време на „Дъбнишките събития“ от Копривлен са откарани в Дъбница: Тодор Гърнев, Иван Калинов и Михаил Мечев. Първите двама са убити, а Михаил Мечев след тежки инквизиции е освободен. През 1932 г. след изостряне на политическата обстановка във връзка с предстоящите избори емигрират от страната следните членове на БКП: Костадин Козарев, Димитър Педев, Никола Гюреджиков, Никола Стамов, Илия Чорлев, Янчо Стоев, Велик Тунчев. През 1939 г. са интернирани: Михаил Шиндов, Петър Карадимов, Иван Илчев, Георги Томов и Георги Мавродиев в село Исперих – Свищовско за 6 месеца.
Случаят с парашутистите.