Флашпаметта е вид енергонезависима препрограмируема компютърна памет. Реализира се върху полупроводникови чипове по планарна технология.
История Флашпаметта е изобретена от Фудзио Масуока – инженер в компанията Toshiba, през 1984 г. Наименованието „флаш“ е предложено от неговия колега Сьодзи Ариидзуми въз основата на това, че процесът на изтриване на паметта му напомнял фотосветкавица (). Масуока представил своята разработка на IEEE 1984 International Electron Devices Meeting (IEDM), проведена в Сан Франциско, Калифорния. Intel забелязала големия потенциал на изобретението и през 1988 г. произвежда първия търговски флаш чип от тип NOR.
NAND тип на флашпамет е анонсиран за първи път от Toshiba през 1989 г. на International Solid-State Circuits Conference. За него е характерна по-голяма скорост на запис и по-малка площ на чипа.
Принцип на действие Произвеждат се два основни типа флашпамет: NOR (логика NOT OR) и NAND (логика NOT AND). И в двата типа памет като елементарни клетки за съхранение на информацията се използват полеви транзистори.
Флашпаметта може да бъде прочетена произволен брой пъти, но записването в нея е ограничено (обикновено около 10 000 пъти). Причината е, че за извършването на запис е необходимо отначало да се изтрие участъкът от паметта, а участъкът може да издържи само ограничен брой изтривания. Тъй като изтриването става на цели участъци, не е възможно да се замени само един бит или байт, без да се изтрие целият участък (това ограничение се отнася за най-популярния тип флашпамет – NAND).
Предимства и недостатъци Предимството на флашпаметта пред RAM и DRAM паметите е нейната енергонезависимост – при изключване на захранването съдържанието на паметта се запазва. Предимството ѝ пред твърдите дискове, CD-ROM и DVD е отсъствието на движещи се части. Затова флашпаметта е компактна, евтина (като се отчете стойността на устройствата за четене и запис при посочените) и предоставя по-бърз достъп.
Недостатък в сравнение с твърдите дискове е по-високият коефициент байт/цена.
Благодарение на компактността, ниската цена и липсата на нужда от захранване, флашпаметта се използва широко във вид на флашкарти в портативни устройства, работещи с батерии – цифрови фотоапарати и видеокамери, цифрови диктофони, MP3 плейъри, PDA и др. Във формата на USB флаш се използва за съхранение на информация в компютрите. Вграденото програмно осигуряване в различни мрежови и периферни устройства (рутери, принтери, скенери) също все по-често се записва на този тип памет.
Външни препратки Технологичен пробив при флаш паметите
Категория:Компютърна памет