ФК „Интернационале Милано“ (), по-известен като „Интер“, е италиански футболен клуб, основан на 9 март 1908 г. в град Милано, регион Ломбардия, състезаващ се в най-елитната италианска дивизия Серия А.
Интер е от малкото отбори с квинтупъл - 5 трофея. Това се случва през 2010 г.
Прозвището на отбора е „черно-сините“ или „нерадзурите“ (I Nerazzurri), каквито са и райетата на фланелките, а за негов символ е избрана змията, която е част от емблемата на Милано.www.fcinternews.it Други негови прозвища са „Възлюблената“ (La Beneamata, Ла Бенеамàта) и „Змията“ (Il Biscione, Ил Бишòне).
„Интер“ играе своите домакински мачове на стадион „Джузепе Меаца“, известен също като „Сан Сиро“. Тренировките на клуба се провеждат в Спортен център „Сунинг в памент на Анджело Морати“ (Centro Sportivo Suning in memoria di Angelo Moratti), по-известен като „Ла Пинетина“ (La Pinetina), намиращ се в град Апиано Джентиле в провинция Комо.www.pinetina.it
„Интер“ е единственият италиански отбор, който никога не е изпадал в по-долна дивизия и печелил требъл за един сезон (шампион и носител на Копа Италия, спечелил и Шампионската лига), а за изиграните сезони на витрината на клуба присъстват общо 21 скудети, 10 Купи на Италия, 8 Суперкупи на страната, 3 Купи на УЕФА, 3 Купи на европейските шампиони и 3 Междуконтинентални купи. С тези 48 трофея „Интер“ е третият най-успешен италиански клуб след „Ювентус“ и „Милан“.www.uefa.comwww.uefa.com
„Интер“ е отборът с най-стария съществуващ фен клуб в Италия, а от направено проучване, публикувано на 30 август 2008 г. във вестник „Ла Република“, става ясно, че той е на второ място по брой привърженици в страната (14%) веднага след „Ювентус“, а статистиката от 2010 г. нарежда тима на 6-о място в Европа.www.republica.it – Тифозите в Италия.
Според класацията „Делойт Футбол Мъни Лийг“ за 2026 г. „Интер“ заема 11-о място в света по приходи с 537,5 млн. евро за сезон 2024/25 — ръст от 37% спрямо предходната година.
Интер е член на Европейската клубна асоциация, която представлява интересите на водещите европейски клубове.Европейска клубна асоциация – ФК Интер
Кратка история
Основаване и първи години (1908 – 1960)
ФК „Интернационале Милано“ е основан в навечерието на 9 март 1908 г. в миланския ресторант „Часовника“ (L'Orologio)www.rsssf.com от 43 дисиденти на „Милан“, водени от Джорджо Муджани, като причина за тяхното недоволство и напускане става забраната, наложена в отбора, да не се допускат в игра чуждестранни футболисти, въпреки че те са гръбнакът на самия тим. Наименованието „Интернационале“ идва от желанието и основната идея на учредителите хората да не се разграничават по националност. Емблемата и цветовете на „Интер“ са избрани от Муджани: черно и синьо, от където идва и прозвището им „черно-сините“ (Nerazzurri). Пръв президент на клуба става Джовани Парамитиоти, а първият капитан е швейцарецът Ернст Марктъл.
През 1909/10 под ръководството на президента Карло Де Медичи „Интер“ печели първото в историята си скудето, като капитан и треньор на отбора е Вирджилио Фосати. Последвалите сезони се оказват много разочароващи, като „нерадзурите“ много рядко се преборват с конкуренцията в областната група на Ломбардия. През сезон 1914/15 шампионатът в Италия е прекъснат поради Първата световна война, а футболът в страната е забранен чак до 1919 г.
Първата титла след подновяването на първенството през сезон 1919/20 отново е за „Интер“ – точно десет години след спечелването на първото скудето. Съдбата като че ли се повтаря и следва още едно десетилетие, в което „черно-сините“ се представят изключително посредствено. В края на шампионата през 1922 г. „Интер“ дори се намира на последното място в своята група и е сигурен изпадащ, но поради т.нар. „Компромис Коломбо“, относно сливането на двете футболни федерации в Италия (ИФК и ИФФ) и след победа над „Либертас Флоренция“, „нерадзурите“ си осигуряват място в първата дивизия за предстоящия сезон през 1923 г.
Под натиска на фашисткото управление в Италия през 1928 г. „Интер“ е принуден да се слее с отбора на „Миланезе“ и да промени наименованието си на „Амброзиана“, което по-късно става „Амброзиана-Интер“. Така с новото име още на следващата година през сезон 1929/30, който се явява първият официален на Серия А, „Интер“ печели третата си национална титла. Със своите 31 попадения в дебютния си за Серия А сезон 19-годишният Джузепе Меаца е коронясан за голмайстор на турнира – рекорд, който е неподобрен.www.storiainter.com След известна доминация на „Ювентус“ в първенството „Интер“ печели четвъртото в историята си скудето през сезон 1937/38, а Меаца вече за трети път е голмайстор на турнира (както и през 1936 г.), а малко по-късно същата година, за втори пореден път (вече като капитан) печели Световната купа с отбора на Италия. През 1939 г. „Амброзиана-Интер“ завоюва първата си Копа Италия, а на следващата година идва ред и на петото скудето. Осем дни след този триумф Италия обявява война на Франция. През 1942 г. президент на клуба става Карло Масерони, който през 1945 г. възвръща първоначалното име на отбора – „Интер“.
Изминават тринадесет дълги години до следващото скудето на „Интер“. През 1952 г. треньор на клуба е Алфредо Фони, който практикува т.нар. тактика „Катеначо“ – неатрактивен и дефанзивен стил на игра, но за сметка на това много ефикасен. Именно така с перфектната защита „Интер“ завоюва шестото си скудето през 1953 г. Въпреки постигнатия успех Фони е остро критикуван за дефанзивната игра на отбора, затова той решава да въведе нов по-атрактивен и офанзивен модел на игра през следващия сезон. Резултатът е впечатляващ: воден от Ленарт Скоглунд, Ищван Ниерш, Бенито Лоренци и Джино Армано, „Интер“ формира страхотно нападение през 1954 г., а срещите с основните конкуренти за титлата са повече от красноречиви: „Интер“ – „Милан“ 3:0 (хеттрик на Ниерш), „Интер“ – „Ювентус“ 6:0. Напълно закономерно за втора поредна година „Интер“ е шампион на Италия – за седми път общо.
„Великият Интер“ (1960 – 1968)
През 1955 г. клубът е закупен от Анджело Морати. След няколко години преустройство на отбора, в които редица играчи и треньори се сменят без особен успех, в Милано пристига Еленио Ерера. „Магьосникът“, както става известен последствие, е треньорът с най-колосалния принос за отбора на „Интер“. Под негово ръководство изгряват „бижутата“ на черно-синята школа – Джачинто Факети и Сандро Мацола, като със своите виждания за играта успява да ги превърне в едни от най-уникалните и универсални играчи през 60-те години. „Интер“ на Ерера е наричан Великият Интер (единственият друг отбор, наричан „Велик“, е този на Торино през 50-те години). Три скудети – през 1963, 1965 и 1966 г. (общо десето за клуба, което дава право на Златната звезда), две поредни купи на Европейските шампиони и две поредни Междуконтинентални купи – през 1964 и 1965 г. – това са трофеите, които Ерера донася на „Интер“ за осемте си сезона начело на отбора, а като се добавят и трите втори места в Серия А и злощастно загубения финал за КЕШ през 1967 г., се придобива ясна представа за доминацията на „Интер“ през 60-те години. Със спечелването на Серия А, КЕШ и Междуконтиненталната купа през 1965 г. „Интер“ става първият италиански отбор направил „требъл“.
Период след Еленио Ерера (1968 – 1990) След напускането на Морати и Ерера „Интер“ печели скудетото през 1971 г. под ръководството на Джовани Инверници, който поема отбора по средата на сезона (единственият отбор, триумфирал с титлата в Италия по този начин), а Роберто Бонинсеня получава голмайсторския приз. Когато начело на тима застава треньорът Еудженио Берселини, за втори път след 39-годишна пауза „нерадзурите“ отново печелят Копа Италия през 1978 г., а през 1982 г. – и за трети. Берселини донася и 12-ото скудето на „Интер“ през скандалната 1980 г.
През 1989 г. треньор на клуба е Джовани Трапатони, който печели скудето №13 в историята на „Интер“, известно като „Скудетото на рекордите“. През този сезон Алдо Серена става голмайстор със своите 22 попадения, а в първенството, където се присъждат по 2 точки за победа, „Интер“ събира актив от 58 точки – постижение, което никой друг отбор не е достигал.www.rsssf.com През ноември същата година „черно-сините“ надделяват над „Сампдория“ с 2:0 и поставят първата Суперкупа на Италия на своята витрина.
Непостоянство (1990 – 2004) През 90-те години „Интер“ не успява да се пребори с конкуренцията за първото място в Серия А и единствените титли, които печели, са трите купи от турнира на УЕФА – през 1991, 1994 и 1998 г., което също е рекорд, поделен обаче с отборите на „Ювентус“, „Ливърпул“ и „Севиля“.
Президент на клуба през януари 1995 г. става Масимо Морати, който е син на патрона на „Великият Интер“ Анджело Морати. Първият футболист, който Морати купува, след като встъпва в длъжност, е аржентинецът Хавиер Санети, който след близо 20 години вярност на клуба става символ на управлението на Масимо.
По-късно Морати се превръща в мишена на феновете, особено след като уволнява много обичания треньор Луиджи Симони след само няколко мача от сезон 1998/99, след като току-що е получил наградата за Италиански мениджър на годината за 1998 г., ден преди да бъде освободен. През този сезон „Интер“ не успява да се класира за европейските турнири за първи път от почти десет години, завършвайки на осмо място.
На следващия сезон Морати назначава бившия мениджър на „Ювентус“ Марчело Липи и подписва с играчи като Анджело Перуци и Лоран Блан заедно с други бивши играчи на „Ювентус“ – Кристиан Виери и Владимир Югович. Отборът се доближава до първия си трофей от 1989 г., когато стига до финала на Копа Италия, където обаче е победен от „Лацио“.
През следващия сезон „Интер“ впечатлява преди мача за Суперкупата на Италия срещу „Лацио“ и подписва с Роби Кийн и Хакан Шюкюр, но губи с 3:4. Те са елиминирани и в предварителния кръг на Шампионската лига от шведския клуб „Хелзинборг“, а Алваро Рекоба пропуска дузпа. Липи е уволнен след само един мач от новия сезон, който е поражение в Серия А от „Реджина“. Марко Тардели е избран да замени Липи, но не успява да подобри резултатите и е запомнен от феновете на „Интер“ като треньорът, който губи с 0:6 в дербито на Милано през сезон 2000/01. Другите членове на „семейството“ на „Интер“, които понасят удари през този период, са Виери и Фабио Канаваро, които имат ресторанти в Милано и са изпочупени след загубата от „росонерите“.
През 2002 г., не само че „Интер“ успява да стигне до полуфиналите на Купата на УЕФА, но и е на 45 минути от „скудетото“, когато трябва да запази преднината си с един гол срещу „Лацио“. „Интер“ води с 2:1 след само 24 минути. „Лацио“ изравнява по време на първото полувреме и след това вкарва още два гола през второто, за да затвърди победата си, която в крайна сметка носи титлата на „Ювентус“. През следващия сезон „Интер“ завършва втори в Серия А и успява да стигне и до полуфиналите на Шампионската лига 2002/03 срещу „Милан“, отпадайки заради правилото за голове на чужд терен.
Възраждане (2004 – 2008)