Мандрагората (Mandragora) е род покритосеменни растения от семейство Картофови (Soalanaceae). Корените съдържат психоактивни алкалоиди. Понякога корените им приличат на човешка фигура, за това в древността са им приписвали магическа сила.
Родът обхваща няколко вида, разпространени в Средиземноморието, в близка и средна Азия и в Хималаите.
Видове Mandragora autumnalis Mandragora officinarum Mandragora turcomanica Mandragora caulescens
Наркотични свойства Мандрагората се е използвала като силен халюциноген. През Средновековието, това растение често се среща във вещерските рецепти.
Използването на мандрагора категорично не се препоръчва, защото са възможни тежки последствия, довеждащи понякога и до смърт. Други непоправими вреди, които може да предизвика мандрагората, са изгубване на паметта и когнитивни нарушения.
Фолклор
Според средновековни легенди, мандрагора се намира край бесилките, защото пониква от семето на обесените.
Мандрагората също е била използвана за ритуали и магии.
Мандрагората в литературата Споменава се още в Библията, книга „Битие“; Николо Макиавели пише пиеса „Mandragola“; Шекспир я споменава 5 пъти в: „Отело“, „Антоний и Клеопатра“, „Ромео и Жулиета“, „Веселите уидзорки“, „Крал Хенри VI“; Езра Паунд, в поемата си „Портрет на жена“; Самюел Бекет, в „Очакване на Годо“; Дж. К. Роулинг, в „Хари Потър и Стаята на тайните“; Хорхе Луис Борхес, в „Книга на въображаемите същества“. Марго Бъруин, в „Цветята на дъждовната гора“ (роман) Джон Ъпдайк, в „Кентавърът“ (роман) Николай Райнов, в „Богомилски легенди“ Пол Дохърти, в „Стрелецът Демон“ Мишел Турние, в „Петкан или чистилището на Пасифика“ Анджей Сапковски, в „Огнено кръщение“
Мандрагората в киното Лабиринтът на Пан Хари Потър и Стаята на тайните Мерлин Вещиците от Ийст Енд Тайният кръг
Източници
Категория:Картофови