Котаракът в чизми (друго заглавие: Котаракът наставник, или Котаракът в чизми) е народна приказка, пресъздадена от Шарл Перо, която се намира и в първото издание на сборника на братя Грим: „Детски и домашни приказки“.
Сходни приказки Най-старата известна версия на приказката е „Щастливият Константино“ () от сборника „Детски нощи“ (1550/53 г.) на италианския писател Джовани Франческо Страпарола (ок. 1480 — ок. 1557/1558). Тук котката е преоблечена фея, която помага на господаря си, беден младеж на име Костантино, да се ожени за принцеса, като мами крал, лорд и много простолюдие.W. G. Waters, The Mysterious Giovan Francesco Straparola, in Jack Zipes, a c. di, The Great Fairy Tale Tradition: From Straparola and Basile to the Brothers Grimm, p 877,
По-ранна подобна приказка е написана от Джироламо Морлини, чиито истории Страпарола заимства за „Детски нощи“; друга версия е публикувана през 1634 г. от Джамбатиста Базиле (15 февруари 1566 — 23 февруари 1632) под заглавието „Калиузо“. Най-популярната версия на приказката е написана на френски в края на 17 век от Шарл Перо (1628–1703), пенсиониран държавен служител и член на Френската академия.
Автори и издатели
Сюжет Прототипи за някои от героите в сюжета на приказката на Шарл Перо са собствениците на замъка Уарон в долината на река Лоара. В нея се разказва за котарак, който може да говори и напътства своя господар. Той е хитър, амбициозен, умен, великодушен, верен приятел, ловък, смел, находчив, съобразителен, целеустремен и изобретателен. Котаракът красноречиво измисля лъжи и помага на своя господар от бедняк да стане един от най-богатите в кралството мъже, да се ожени за принцесата и да стане господар на земите.
В приказката след смъртта си мелничар оставя на синовете си едно магаре, мелница и котарак. Тримата братя разделили наследството от баща си както се правило според по онова време: най-възрастният брат получава мелницата, средният брат получава магарето, а най-малкият – котарака.
Котаракът поискал чизми (ботуши) и след като хванал заек, го представил на краля от името на господаря си, когото представил като маркиз дьо Карабас – от турския „карабаш“ или „карабас“ („черна глава“). След това котаракът изпълнява същия номер с яребица. Накрая принцесата се заинтересувала от маркиз дьо Карабас. За да се увери, че господарят му е облечен подходящо за уж случайната среща помежду им, котаракът инсценира негово падане в реката, карайки слугите на краля да му се притекат на помощ и да облекат младия мъж в изискани дрехи.
След това котаракът измамил селяните да повярват, че земите им принадлежат на маркиза. Резиденция на момъка станал замъкът на един човекоядец, когото котаракът изял след като се превърнал в мишка. Благодарение на деловия нюх и хитростта на котарака, собственикът му получил всичко, за което младият мъж можел да мечтае: титла, уважението на краля, замък, богатство и любовта на красива принцеса.Черная Миля — слово о кошках
Илюстрации от Гюстав Доре, XIX век
Източници
Външни препратки LiterNet, Таня Шелхорн, Приказките на Шарл Перо
Категория:Приказки Категория:Детска литература