Лавър Георгиевич Корнилов () е руски военачалник, генерал, върховен главнокомандващ на руската армия (1917). Пътешественик-изследовател, военен дипломат.

Герой от руско-японската и Първата световна война. Организатор и харизматичен лидер на Бялата гвардия.

Детство Лавър Георгиевич Корнилов е роден на 18 август (30 август по стар стил) 1870 г. в град Уст Каменогорск (днешен Казахстан), в семейството на знаменосеца на Сибирската казашка армия Егор (Георгий) Корнилов. Майка му Мария Ивановна също е от казашки род.

През 1881 г. семейство Корнилови пристигат от Семипалатинска област на границата с Китай. През 1883 г. младият Корнилов е зачислен в Сибирския кадетски корпус, разположен в град Омск.

Въпреки пропуските в образованието (3-ти клас в основното училище) младият Корнилов, – много трудолюбив и способен младеж, скоро се нарежда сред най-добрите в корпуса. С отлични препоръки получава право на избор на военно училище за продължаване на военното си обучение. Избира престижното Михайловско артилерийско училище в Санкт Петербург, където постъпва през август 1889 г.

Служба в руската армия В периода 1889 – 1892 г. Корнилов учи в Михайловското артилерийско училище. Завършва го с отличие и получава назначение в Туркестанската артилерийска бригада. По време на службата продължава да се самообразова, изучава източни езици.

Генерал-щабна академия През 1895 г. е зачислен като слушател в Николаевската генерал-щабна академия в Санкт Петербург. През 1897 г., завършвайки академията с малък сребърен медал, щабс-капитан Корнилов се отказва от място в Санкт Петербург и избира служба в Туркестанския военен окръг.

Експедиции в Азия Участва в експедиции в Афганистан, Китай (Източен Туркестан), Персия, Индия и Монголия.

От 1898 до 1904 г. служи в Туркестан като помощник на старшия адютант в щаба на окръга, а по-късно и като щабен офицер за поръчения при щаба. С риск за живота провежда разузнаване на британската крепост Дейдади в Афганистан. Извършва ред дълги изследователски и разузнавателни експедиции в Източен Туркестан (Кашгар), Афганистан и Персия. Освен задължителните за випускник на генерал-щабната академия немски и френски език добре овладява английски и персийски език, както и урду.

От ноември 1903 до юни 1904 г. се намира в Индия с цел „изучаване на езика и нравите на народа на Белуджистан“, а фактически – за анализ на състоянието на британските колониални войски. През 1905 г. неговият секретен доклад „Отчет за пътуването в Индия“ е предаден в Генщаба.

Руско-японска война През юни 1904 г. подполковник Корнилов е назначен в Генералния щаб в Санкт Петербург, но скоро е прехвърлен в действащата армия. От септември 1904 г. до декември 1905 г. е щабен офицер, след което е назначен за началник-щаб на 1-ва стрелкова бригада.

През февруари 1905 г., по време на отстъплението от град Шенянг, с атака пробива обкръжението и извежда бригадата от обръча, съединявайки се с другите части на армията. Награждаван е многократно, в това число с орден „Свети Георгий“ 4-та степен, и е произведен в чин полковник за „бойни заслуги“.

Първа световна война През 1914 г. генерал-майор Корнилов е началник на 48-а пехотна дивизия.

Австрийски плен и бягство В началото на април 1915 г., прикривайки оттеглянето на дивизията от обкръжение в Карпатските планини, генерал Корнилов е ранен 2 пъти и попада в плен на австрийците.

Спасявайки 48-а дивизия, генерал Корнилов позволява на 3-та армия да избегне пълен разгром. С указ на император Николай II от 28 април 1915 г. Корнилов е награден с орден „Свети Георгий“ 3-та степен.

След попадането му в плен генерал Корнилов е изпратен в лагер за висши офицери недалеч от Виена. Възстановен от раните си, опитва бягство, но първите 2 опита са безуспешни. Корнилов успява да избяга от плен през юли 1916 г. с помощта на чеха Франтишек Мърняк, служещ в лагера като помощник-аптекар. Спасявайки се от австрийски плен, генералът е приет лично от Николай II, който връчва на Корнилов орден „Свети Георгий“ 3-та степен. За бягството му пишат всички руски вестници и списания.

През септември 1916 г. Корнилов е назначен за командир на XXV армейски корпус на Югозападния фронт.

Февруарска революция На 2 март 1917 г. император Николай II подписва абдикация от трона и назначава генерал-лейтенант Корнилов за главнокомандващ войските на Петроградския военен окръг. Предполага се, че неговото популярно име на доблестен генерал повишава дисциплината в армията и спасява столицата от анархия и терор.

Сред първите грешки на Корнилов в ролята на главнокомандващ Петроградския ВО е арестът на бившата императрица Александра Фьодоровна и нейното семейство в Царско Село. Корнилов не е инициатор на ареста на императрицата, тъй като споделя монархически убеждения. Процедурата по ареста (резултат на отстъпки на „Временното правителство“ под натиска на Петроградския съвет) носи символичен характер, и трябвало да осигури безопасността на императорското семейство.

В края на април 1917 г. Корнилов е принуден да освободи поста главнокомандващ Петроградския ВО, след като рота на Финландския полк отказва да се подчини на негова заповед. Корнилов е прехвърлен на Югозападния фронт като командващ 8-а армия.

На 7 юли 1917 г. е назначен за главнокомандващ войските на Югозападния фронт. На 18 юли е назначен за върховен главнокомандващ. Правителството на Керенски назначава генерал Корнилов за върховен главнокомандващ най-вече защото разчита на високия авторитет на генерала във войската, както сред генералитета, така и сред офицерския и войнишкия състав. В този период армията е изпаднала в дълбоко морално разложение на дисциплината и това поставя самата държава в особено опасно положение. От една страна продължава войната с Германия и Австро-Унгария, от друга тече активна агитация от страна на болшевиките, есерите и другите радикални политически движения сред войските, немалка част от войниците дезертират, концентрирайки се в големите градски центрове на Русия, където тежката продоволствена криза, предизвикана от войната нажежава политическата обстановка до взривоопасна. В това състояние на държавата Керенски използва харизматичния образ на Корнилов като (надежда за) средство за укрепване на подкрепата на населението за Временното правителство още с идването си на власт. Заповедите на генерала са широко отразявани в пресата, дори името му е използвано като патрон на едно от първите доброволчески подразделения за подсилване на морала във войската – особено елитния 1-ви Корниловски ударен полк, еквивалент на щурмовите команди на имперската германска армия.

Корниловски метеж Според официалната версия на 26 август вечерта граф Владимир Николаевич Лвов, оберпрокурор на Синода на Руската православна църква (представител на държавата в Синода и на практика неофициален негов председател, тъй като Синодът е държавна институция, а Църквата няма патриарх), по думите на съвременници „ползващ се с репутацията на недалновиден, наивен и лекомислен“Ушаков, А. И., Федюк, В. П. Лавр Корнилов. – М.: Мол. гвардия, 2006. – 398 с. – (Жизнь замечательных людей). – 5000 экз. – ISBN 5-235-02836-8. се среща с министър-председателя Керенски и го уведомява за готвен военен преврат от страна на Корнилов, включващ оставката на Временното правителство и дори привикването на Керенски в Ставката (военновременния Генерален щаб на войските), където да бъде убит по заповед на Корнилов. Като потвърждение граф Лвов привежда и заповед на Керенски от предходния 25 август 1917 г. за въвеждането в столицата Петроград на 3-ти кавалерийски корпус под командването на генерал Александър Кримов. Заповедта е съгласувана със самия министър-председател на Временното правителство Керенски и с военния министър – есера Савинков, но граф Лвов убеждава премиера, че истинската причина за предислокацията на вярното на Корнилов съединение е за извършване на преврат и че всъщност под предлог на въвеждане на „надеждни войски“ за неутрализиране на болшевиките Корнилов цели да свали Временното правителство и да стане военен диктатор.

В хода на придвижването на казаците на Кримов към Петроград, под натиска на Петроградския съвет Керенски сменя своята първоначална позиция и на 27 август обявява генерал Корнилов за метежник. В същия ден Корнилов е свален от поста на върховен главнокоманващ. Революционните агитатори, сред които важна роля играят болшевиките, спират придвижването на 3-ти кавалерийски корпус, Корнилов и неговите сподвижници са арестувани, а Кримов се самоубива. От 2 септември до ноември 1917 г. Корнилов е в ареста в Могильов.

Някои руски историографи ревизират събитията от късното лято на 1917 г. в Петроград и смятат, че предполагаемият „Корниловски метеж“ е претекст, използван от Керенски за отстраняването на набиращия все по-голяма популярност генерал.rusidea.orgsvpressa.ru Нещо повече, на фона на повсеместното държавно разложение в следцарска Русия генерал Корнилов и подготвеният от него план за разправа с болшевиките в Петроград е може би последното сериозно препятствие по пътя на Владимир Ленин, Лев Троцки и техните сподвижници към властта. Сериозни подозрения за това предизвиква и съдбата на ключовото в тези събития лице – граф Лвов. Дворянин, участвал в държавното управление по време на царска Русия, след Гражданската война болшевиките не просто му позволяват да се завърне, но му поверяват важна роля в определяне на политиката им по отношение на вероизповеданията.

Бяла гвардия Доброволческата армия На 6 декември 1917 г. в Новочеркаск, заедно с генералите Михаил Алексеев и Антон Деникин организира създаването на Доброволческа армия.

На 25 декември е обявен за командващ Доброволческата армия.

Кубански („леден“) поход Развитието на събитията около река Дон (отсъствие на подкрепа от казаците, победата на Съветите и гибел на атамана генерал Алексей Каледин) принуждава Доброволческата армия да се придвижи към Кубанския край за създаване на бази за борба с болшевиките. „Леденият поход“ преминава в невероятно тежки метеорологични условия и при безспирни атаки от страна на червеноармейските отряди. Въпреки огромното предимство в числен състав на Червената армия Корнилов успешно довежда Доброволческата армия (около 4000 души) до обединяване с Кубанската доброволческа армия.

Гибел На 31 март (13 април по стар стил) 1918 г. е убит от снаряд при щурма на Екатеринодар.

Гробът с тленните останки на Корнилов е прикрит при отстъплението на Доброволческата армия. На следващия ден болшевиките го откриват и пренасят тялото в Екатеринодар, където се гаврят с него, след което го изгарят на клада.

Вижте също Февруарска революция (1905) Октомврийска революция Гражданска война в Русия Бяла гвардия Черна гвардия Червена армия

Източници

Външни препртки Глава 32. Бунтът на Корнилов в Историята на Руската революция от Леон Троцки Бунтът на Корнилов – Болшевизъм: Пътят към революцията от Алън Уудс

Категория:Руски военни дейци от Първата световна война Категория:Гражданска война в Русия Категория:Октомврийска революция Категория:Руска република Категория:Генерали на Руската империя Категория:Уст Каменогорск Категория:Родени в Казахстан Категория:Починали в Краснодар Категория:Казаци