Актуален йерархичен списък на военните звания в Българската армия по видове въоръжени сили: Сухопътни войски, Военновъздушни сили и Военноморски сили съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 138, ал. 1.Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България, ДВ. бр.101 от 28 декември 2010 г.
Актуални военни звания
Военни звания, съкращения и категоризация:Устав за войсковата служба на Въоръжените сили на Република България (Обн. ДВ бр. 75/26.08.2008 г., изм. и доп. в ДВ бр. 38/18.05.2012 г., изм. в ДВ бр. 42/20.05.2014 г., изм. и доп. в ДВ бр. 67/01.09.2015 г., изм. и доп. в ДВ бр. 68 /17.08.2018 г.)
№№ В Сухопътните войскии Военновъздушните сили Съкратенинаименования Във Военноморскитесили Съкратенинаименования I. Войнишки (матроски) звания 1. Редник – 1-ви клас Редник – 2-ри клас Редник – 3-ти клас р-к Матрос – 1-ви клас Матрос – 2-ри клас Матрос – 3-ти клас м-с 2. Ефрейтор – 1-ви клас Ефрейтор – 2-ри клас ефр. Старши матрос – 1-ви клас Старши матрос – 2-ри клас ст. м-с II. Сержантски (старшински) звания 1. Младши сержант мл. серж. Старшина II степен с-на ІІ ст. 2. Сержант серж. Старшина I степен с-на І ст. 3. Старши сержант ст. серж. Главен старшина гл. с-на 4. Старшина с-на Мичман м-н ІІІ. Звания за офицерски кандидати 1. Офицерски кандидат – 1-ви клас Офицерски кандидат – 2-ри клас оф. канд. Офицерски кандидат – 1-ви клас Офицерски кандидат – 2-ри клас оф. канд. ІV. Младши офицерски звания 1. Лейтенант лейт. Лейтенант лейт. 2. Старши лейтенант ст. лейт. Старши лейтенант ст. лейт. 3. Капитан к-н Капитан-лейтенант к-н лейт. V. Старши офицерски звания 1. Майор м-р Капитан III ранг к-н III р. 2. Подполковник подп. Капитан II ранг к-н II р. 3. Полковник полк. Капитан I ранг к-н I р. VІ. Висши офицерски звания 1. Бригаден генерал бриг. ген. Флотилен адмирал фл. адм. 2. Генерал-майор ген. м-р Контраадмирал к. адм. 3. Генерал-лейтенант ген.-лейт. Вицеадмирал в. адм. 4. Генерал ген. Адмирал адм.
Етимология на военните звания в българските въоръжени сили Думата „капитан“ навлиза в българския език през преводите на произведенията на Александър Дюма-баща, и по-точно тези за Наполеон Бонапарт (1850), според Речника на БАН. Френската дума capitaine е заемка от къснолатинската capitaneus, от корена caput – с основно значение на „глава“. В този смисъл „капитан“ е в буквален превод „главатар“. От същия латински корен във френския е развита собствената старофренска chevetaine, от която е английската chieftain („вожд на племе“, „глава на племе“) чрез англо-норманската chevetaigne. Освен военна употреба, то има и гражданска употреба в мореплаването, където началникът на плавателния съд се нарича „капитан“.
Вижте също Военни звания на Българската войска в Царство България
Източници