Ева (/ ˈiːv /; иврит: חַוָּה, съвременен: Chava, тиберийски: Ḥawwāh; арабски: حَوَّاء, романизиран: Ḥawwāʾ; гръцки: Εὕα, романизиран: Heúa; латински: Eva; сирийски: ܚܘܐ) е първата жена, според свързани със Сътворението на света и неговите първоначални устройство и развитие предания, застъпени в митологичните представи на авраамическите религии и записани най-вече в „Стария завет“ и в „Корана“. Известна е и като съпруга на Адам – първият мъж, според същите легенди. Образът на Ева, свързван с Грехопадението/Първородния грях (Бит. гл. 3), е широко употребяван в най-различни области – изобразително изкуство, музика, философия, литература.

Според библейския канон, Ева има (от Адам) трима сина – Каин, Авел и Сит (Сет). В апокрифните текстове се споменава и за други техни синове, но в каноничните книги за такива не става дума конкретно, въпреки че в двусмислието си библейският текст може да бъде изтълкуван и по този начин.

Етимология Името на Ева на иврит е Ḥawwāh и най-често се смята, че означава „жив човек“ или „източник на живот“, тъй като е фонетично подобна на ḥāyâ, „да живееш“, от семитския корен ḥyw. То е сравнявано с хурийската богиня Кеба, спомената в писмата на Амарна като почитана в Йерусалим (в Късната Бронзова епоха). Предполага се, че името Кеба може да произлиза от това на Кубау – жена, която е първият владетел на Третата династия на Киш. От друга страна наименованието Chawat, от което произлиза името Hawwah на арамейски, се счита за епитет, носен от първото хилядолетие пр.н.е. от богинята Ашера, съпруга на бог Ел и майка на елохим. Предполага се, че еврейското име Ева (חַוָּה) има и прилика с арамейска дума за „змия“ (староарамейски език חוה; арамейски חִוְיָא). Произходът на тази етимологична хипотеза е равинската игра на думи, която присъства в Битие Раба 20:11, използвайки сходството между Евр. Чавва и Арам. Независимо от равинската идеологическа употреба, учени като Юлиус Велхаузен и Теодор Ньолдеке се аргументират за етимологичната му значимост.

Изобразяване В Библията (втора глава на Битие – 2: 18 – 22) Ева е създадена от Бог (Яхве), който с тази цел е взел ребро от Адам (от „אַחַת מִצַּלְעֹתָיו“ (цела), традиционно преведено като „едно от ребрата му“) и я е направил от него (Бит. 2:22). Терминът може да означава крива, накуцване, премеждия и страна. Дългогодишната екзегетична традиция твърди, че използването на ребро от мъжката страна подчертава, че и мъжът, и жената имат еднакво достойнство, тъй като жената е създадена от същия материал като мъжа, оформена и получила живот чрез същите процеси. Всъщност думата, традиционно преведена на английски, като „ребро“, може да означава и странична, камерна или греда. Rib е и игра на думи на шумерски, тъй като думата „ti“ означава както „ребро“, така и „живот“. Относително ново предположение, базирано на наблюдения, че мъжете и жените имат еднакъв брой ребра, е че костта, за която се предполага, че е взетата за направата на Ева, е бакулум, малка структура, открита в пениса на много бозайници, но не и при хората.

Бог предназначава Ева да бъде другар на мъжа Адам (когото е създал от материал, който би могъл да бъде кал, известно време преди това, паралелно или заедно с нея), замислен да пази и поддържа Райската градина (Едем) още преди нейното създаване. За жената се казва, че е създадена да бъде ezer ki-negdo – термин, който е особено труден за превод – на мъжа. Ки-Негдо означава „заедно с него, срещу него, негов партньор“, а езер – активна намеса от името на другия човек. Жената се нарича ишах, жена, с обяснение, че това е така, защото е взета от иш, което означава „мъж“; двете думи всъщност не са свързани. По-късно, след като историята за Градината приключи, тя ще получи или ще ѝ се утвърди името, Шава (Ева), означаващо „да живееш“ на иврит, но от корен, който може да означава и „змия“. Традиционният прочит е поставен под въпрос от феминистки теолози, тълкувайки израза като „странично“, в подкрепа на идеята, че жената е равна на мъжа, а не му е подчинена. По-късните интерпретации влагат допълнителен смисъл, който е предмет на техните собствени тълкувания и, макар да се позовава в повечето случаи на текстовете от „Стария завет“, те са именно интерпретации, а не разбор (анализ) на съществуващия текст. Тълкувания има от страна и на основните признати конфесии, и от страна на учения, които се опитват да намерят своята легитимация в рамките на Свещеното писание. Във всички тези случаи Ева е по-скоро символ, а не конкретният описан в Библията персонаж.

В библейската традиция, Ева – съблазнена от змията, която подобно на много други животни също обитава Рая (и за която се твърди, че по това време е имала крака) – яде от плода на дървото за познаването добро и зло и дава от този плод и на мъжа си, Адам, поради което я сполита божествено проклятие: „Бог рече: ще умножа и ще преумножа скръбта ти, кога си бременна; с болки ще раждаш деца; и към мъжа си ще тегнеш, и той ще господарува над тебе“ (Бит. 3:16). Първата човешка двойка е изгонена от Едем, но и змията също пострадва, включително с това, че губи крайниците си (а оттам – и всички змии по нататък са безкраки). Ева не присъства, когато Бог заповядва на Адам да не яде забранения плод, обаче е ясно, че тя е знаела за това и ѝ е било известно, че забраната важи и за нея. Християнските църкви се различават по отношение на начина, по който гледат на непокорството на Адам и Ева към Бога (често наричано Грехопадението) и на последиците, които тези действия са имали върху останалата част от човечеството. Християнските и еврейските учения понякога държат Адам (първия човек) и Ева на различно ниво на отговорност за грехопадението, въпреки че ислямското учение ги държи еднакво отговорни.

Вижте също

Срам Мит за произход Ки Дърво на живота Нага Мидраш Ядец Лилиту Свободна воля Маркионизъм Хурии Райска ябълка Матусал Змиегущер Адамити

Източници

Категория:Библейски персонажи Категория:Стар завет